С ГЛАВА В СТЕНАТА

„Умновато е да си счупиш главата в стена не веднъж и дваж. Глуповато е, когато стената е едната и съща.“ – Аз

Да приемем правото на стените в живота ни да съществуват е мъдрост, а да спрем да си чупим главите в тях е знак, че сме постигнали смирение. Не бързай да ме упрекваш в пропаганда към примирение. Примирението е отказ от действие и няма нищо общо със смирението.

Стените няма да ни оказват съпротива, ако ние не се стремим да ги бутаме. Спрем ли да се блъскаме в тях ще спрем да усещаме и съпротивата им. Ако разрушаването на стена причинява рани една след друга, значи не сме достатъчно тренирани и нямаме необходимите инструменти за събарянето й. Тогава блъскането в стената е борба не срещу нея, а срещу себе си. Заплаха за оцеляването ни.

Тренировката е нашият опит, а въоръжението е нашето знание и умението ни да си служим с опита. Тренировката без оръжие няма да ни свърши работа срещу стената, както и оръжието, с което не сме тренирани да си служим, няма да ни е особено полезно.

По пътя ни през живота има всичко – и стени, и камъни, и трънаци, и хищници. Всичко край нас носи добро, просто защото го има. Ако не приемаме това, често ще сме наранени и ще ни се иска да спрем, защото болката расте, а раните не заздравяват. Спрем ли – примирили сме се! Станали сме жертва на неприемането си, на несмирението си. Не можем да съборим или изместим стената, но можем да променим отношението си към нея. Ако вместо препятствие я приемем като необходимост – значи сме се смирили. Напрежението и тревогата са отстъпили място на спокойния и ведър поглед и вече виждаме стената с други очи. Отключва се творческия ни заряд. Страшната и лоша стена можем да изберем да превърнем в инструмент, който да ни служи, в красив декор или да сътворим най-прекрасния път, по който да я заобиколим. Тогава съвсем естествено настъпва онова огромно удовлетворение, наречено свобода – ние сме избрали решението и ние сме го сторили. Свободата е изборът ни да приемем ограниченията си и да решим как да постъпим с тях. За да постигнем свобода е нужно на пътя ни да застане стена. Както, за да се нахраним е нужно да огладнеем и за да отворим очи е нужно преди това да са били затворени.

А стената?…Тя не е друго освен … отново ние!

Аз, Ива и моите стени

снимка:  http://www.phototargets.com