Сладостно

sladostno textЧесто вдигам глава…
Към небето…
Плъзвам поглед по някой бор висок.
Най-сладостно е –
до върха му чак да стигна!…
И там да остана!
Докоснал небето…
И да потъна!
И да политна без да усетя!
И без да го искам!…
И няма ме,
и тук съм!..
Ееех, колко много го искам…

 

Август 2016

Тишина за Двама

Любовната връзка се храни от времето посветено един на друг, от откритите разговори и от мълчанието заедно. Толкова много неща могат да се изкажат, когато двама останат в тишина, когато се отдадат на бездумието и безумието. Да, безумието! Защото умът също мълчи! Говори и действа само сърцето.

Силно е! Свързващо, успокояващо, преосмислящо, опознавателно, романтично…

… Нещо като медитация за двама.

Опитай!

Ето какво може да се случи:

Сядаме един срещу друг – на земята, както ни е удобно. Важно е – да се гледаме в очите, не обезателно през цялото време. Пред нас – по чаша вино. Горят ароматни свещи. Тиха релакситраща музика. Умът е спокоен и не ме залива с думи. Затова пък тишината говори. Тръпка минава като нежна вълна по цялото ми тяло.

Започва нашето време на тишина, заедно !…

Ти мълчиш и гледаш – ту мен, ту встрани. И аз така. Когато очите ти питат, аз ти отговарям с поглед, дискретно и едва доловим спонтанен жест. Докосвам с върха на пръстите си твоята полусвита длан. Тя трепва леко, ратваря се и се изплъзва из под моята…Да хване чашата, да я подържи с две ръце пред устата и да отпие. Бавен знак за наздравица. Последвам те. Не докосваме чашите, няма стъклен звън. Почти не мислим, само усещаме. И двамата задържаме глъдката в уста, сякаш сме се наговорили така да задържим времето. Притваряме очи, отпускаме леко глави назад… едновременно, а нямаме сценарий. Вдишвам  дълбоко и оставам така известно време… със затворени очи. Не знам колко дълго е било, но ги отварям стреснато и погледът ми търси теб. Откривам те, все така срещу мен. Седиш с приведена глава, обгърнал здраво с две ръце чашата, а тя е на земята пред теб и не се нуждае от твоето вкопчване. Повдигаш глава и погледите ни се прегръщат. Краищата на устните ни са повдигнати нагоре, очите – грейнали слънца. Сваляш ръце от чашата и плахо с разтворени длани ги проплъзваш към мен. Подавам ти моите с охота. Толкова дълго съм чакала този момент! И ти ли? Защо не тръгна към мен до сега? Вървял си! Не съм го усетила!.. Бавно отдръпнах сгорещените си длани. Погледът ти е някъде наоколо край мен. Не го търся. Избягах навън при листата на дърветата. Те палуват с вятъра и слънцето. Заиграх се с тях….

Връщам се отново.  Не срещам очите ти. Те пак са се гмурнали в чашата. Търся ги там, чакам ги да изплуват…

И ето ги – уверени, ведри, усмихнати, говорещи – „ЕЛА“. Ръцете им помагат – повдигнати и по-широко отворени очакват… мен. Положих глава в скута ти…Пелена от любов стопли душата ми и разби твърдините в тяло.

Сила и слабост! Прошка и смирение! Благодат и благодарност! В едно!

Толкова малко време, без думи, а толкова много си казахме и дадохме!

****

Разбира се, ако решиш да опиташ „тишина за двама“ с любимия човек,  действията и усещанията ви няма да повторят описаните тук. Преживяването си струва, особено ако връзката е влязла в някаква монотонност или се е превърнала в рутина. „Тишината за двама“ може да събуди тръпката и да помогне да преосмислиш значението на партньора в твоя живот или просто едно романтично преживяване.

Искам да предупредя, че може да се случи ти или другия да не понесете тази ситуация. Някой да се почувства некомфортно,  да не може да погледне другия или да остане по-дълго очи в очи, да не изпита желание за докосване.

Хубаво би било, ако първият разговор след „тишината“ е за това как сте се чувствали, какво сте изпитали, как сте разбрали действията на другия, кои са били най-силните ви моменти и защо. Открито до болка и радост!

Пожелавам ти неповторимо изживяване!

mult-pict_narod_ru24

 

Катастрофа с непочтеността

О, колко ще се радвам да ми кажеш, че не знаеш какво е това непочтеност?

За жалост тя често нахлува в пътищата ни. Човешко е да се сблъскаме, но е много вредно да катастрофираме с нея и да се превърнем в жертви🙂  Поизтупай се и продължавай!

Но, не! Обикновено, непочтеността към нас преживяваме като обида, незачитане, непризнание, обвинение. Да? Заблуда е, че е нормално тя да е причина за страдание.

Непочтеността не може да ни отнеме нищо – опит, знания, умения, енергия, талант. Никой не може да ни причини каквото и да било, ако не допуснем това в мислите си. Те са на входа на нашите преживявания и те ги създават или не.

Добродетелният няма енергия да твори непочтеност🙂

Непочтеността се ражда от негативни мисли и егоцентрични амбиции, и трови онзи, който я сътворява. Най-доброто, което можем да направим за него (и за себе си) е да му помогнем,  да се отърве от страстта си към непочтеност. Често това е доста трудно, но не е причина да не опитаме – нежно и с любов! Да, с любов, въпреки! Защото авторът на непочтеност има силна нужда точно от това – много, много любов!

 

 

Киноа с цвекло и други разни

Я виж ти, какво полезно нещо, че и вкусно даже!🙂

Отслабвам с Ива

Това е идея за много полезна вкусотийка. Може да се хапва на вечеря или обяд, истинска храна, която чисти тялото и внася сила и живот. Казвам идея, а не рецепта, защото няма точни количества на съставките, а продуктите могат да се заменят според предпочитанията и наличностите в кухнята ти🙂 Ти си творец на своята рецепта!

beet+quinoa text

Ето как  направих тази вкусотийка:

  1. Пасирах едно авокадо, добавих прясно изцеден лимонов сок, хималайска сол, смлени семки от папая, куркума.
  2. В блендера нарязах едно малко цвекло, 3 пръчки селари, 1 морков, няколко скилидки чесън и много силантро, защото го обожавам🙂
  3. Сместа от блендера добавих към пасираното овкусено авокадо. Разбърках до хомогенност.
  4. Добавих още – сурови тиквени семки и чия. Обърках отново и…

Вече е в чинийката с добавка на домати за украса и разядка🙂 Някой ще я нарекат салат, но тази семпла вкусотойка е основно блюдо и глези тялото ни с куп…

View original post 31 more words

За какво сме гладни?

Дали за хляб или за зрелища?

Въпреки „Кулинарни забежки„, „Журналът на Ива“ няма претенциите да е и кулинарен сайт, но за моя радост и огорчение най-четената публикация всеки ден  през последните няколко месеца е „Как да си опечем питка„. През 2015 година описах тази успешна рецепта, до която стигнах чрез промени и експерименти върху други рецепти. Даже за миг не ми е хрумвало, че питката ще е предпочетена сред толкова душевна храна в журнала🙂 Не бях изненадана от множеството посетители по Коледа и заговезни, но да продължава питката да води класацията всеки ден през април и май  – това си е вече повод за усмивка и кулинарна гордост🙂

Какво пък, ако яденето на питка радва червата, то месенето може да храни и радва душата. Сетих се за няколко женски срещи „Хляб и душевност“, в които  чрез хляба срещахме себе си и преоткривахме другите. Сърцето се отвори, заговори…докато не спъпахме на улицата. А там – зрелище – нашето си за пред нас и трябва да сме в час.

bread 2 text

От доста време се опитвам да разгадая тази улична магия, която не допуска да бъдеш отворен…по хастар. Няма такава магия, по скоро има орисия  – да те е страх от улицата, защото тя била място за лустросани, другите ставали за смях. Дали?…

А лустрото се поощрява и го наричат „добро възпитание“. Каква борба за този приз!  А под него – плачещи души!

Да ти е сладък хлябът!

bread 1 text

Снимката е от една женска среща „Хляб и душевност“. С филия черен хляб, поръсена с пипер и олио усетихме отново вкуса на детството си, докато слушахме :

„Детство мое реално и вълшебно,

детство мое така си ми потребно,

пак с пипер да поръся филия

от хлаба чер!“

А най-четенета питка си струва да се опита!🙂

 

Път през Времето Разделно

Не присъстваш тялом в живота ми вече няколко години и усещах…отдалеченост. Не вярвах, че се случва. Сякаш бавно ставаме си непознати. Дали? Времето не спира и ни развива – мъдреем, силнеем, отстъпваме, атакуваме. Живеем!

Някога знаех какво те радва и какво те натъжава. Сега твоите радости и сълзи идват по-издълбоко и се простират по-нашироко. По кой път вървиш днес, също не знам и не е нужно. Но знам, че е твоят, а изборите ти, надминаха мечтите ми за теб!

И се обичаме, даже някак още по-осъзнали връзката си един с друг. И очи вече имаме да видим местата си в отминалото време. А то единствено за добро било е – за учене, обичане и растеж.

Срещаме се отново и … сякаш го е нямало времето разделно. Познати жестове, речта – пак е твоята, очите все тъй говорещите, сърцето силно любящо, ръцете топло прегръщащи… Ние не сме същите, но връзката по-могъща е –  дава криле и сила за полет – на всеки по пътя му във висините общи. Там, където пак се срещат и разделят тела и души. Живеем!

Ама как да започна – какво да разкажа, за какво да те питам. Искам всичко за теб да знам – какви са грижите ти,  как си падал, колко ти е струвало да се изправиш, лесно ли си политал. Дали все още те вълнува това, което и мен? … Я, по-добре да замълчим. Тишината често  по-плодовита е и лековита…

И, сега разбирам, защо избра по-малкото говорене в туй време разделно. Как ми се искаше да бъбрим често за това-онова. Другите така го правят, защото по-скъпи са един на друг…Дали, с говорене по-близко бих те чувствала?…Сякаш между нас няма океани, делници изпълнени и празници изпразнени… Дали?

Ето колко много изписах, а то е толкоз кратко за казване и просто за  разбиране!

За свързаността на душите няма значение колко са отдалечени телата и колко често бъбрят устата. Другото е важно! В моя случай!…

 

 

 

По-лесна рецепта за козунак

Няколко поредни години правих козунаци по класическа рецепта – цял ден стаята се отоплява (дори и да е топло навън), аз омазана в тесто и мазнина, но заредена с мерак, любов и трепет да зърна крайния резултат. Да, но разнообразието държи живи любовта и мерака. И ето – дойде времето за нещо ново, за експеримент – козунаци в машина за хляб. Естествено, „стъпих“ на чуждия опит – Таня. Тя живее  край Сиатъл, но не я познавам лично. Моя приятелка ми похвали нейните „Рецепти прелитащи през океана“ така „няма нещо, което да съм готвила от там и да не ми стане“ :))

Е, и на мен така – козунакът в машина ми стана от първия път (Великден, 2015). Ама аз съм чешит и не повтарям чуждия опит 1:1. Все си добавям по няколко щипки „експеримент“ и няколко лъжици „Ива опит“ – на риск🙂

И така – ето я стъпка по стъпка по-лесната и сигурна рецепта за козунак:

Продуктите:

2 яйца + 1 белтък (жълтъкът остава за намазване преди печене)
около 1 cup прясно мляко
¼ cup  разтопено масло
1 cup захар демерера – (това е захарта, която аз използвам в кухнята си, но може и с бяла захар)
1/2 ч.л. сол
4 1/2 cup пресято бяло брашно
1 с.л. суха мая
настъргана кора от един лимон, ванилия

за плънката : орехи, конфитюр, стафиди, сушени смокини.

Важно е да се спазват мерките и да се използват мерителни прибори – cup, teaspoon, Tablespoon и техните производни. Това се налага, поради използването на машина в процеса на месене и втасване.

Приготвяне:

Предварителна подготовка на продуктите:

Необходимо е всички продукти да са с еднаква, стайна температура. Как затоплям продуктите, които се съхраняват в хладилник? Яйцата оставям да престоят около 30 мин в съд с гореща, но не вряла вода (температурата да е поносима за потопяне на пръст от ръката). Млякото затоплям на водна баня. По същия начин разтопявам маслото, като внимавам за температурата им.sn.2 text

Не съм почитател на микровълновата фурна и затова не прибягвам до това „удобство“.

Стъпките в картинки и текст:

  1. В мерителен съд поставям яйцата и захарта и разбърквам с миксер докато се разтвори захарта. sn.1 text

sn.3 text

2. Добавям маслото и разбърквам до хомогенност. sn.4 text3. Доливам млякото – до 2 1/2 cups обем на всички продукти. sn.5 text4. Прибавам настърганата лимонова кора и ванилията. sn.6 text5. Докато пресявам брашното оставям течната смест в купа с топла вода и разбъркавам периодично. sn.7 textТака я запазвам топла и хомогенна. Важно е да се знае, че захар демерера е по-трудно разтворима. Въпреки честото разбъркване, на дъното на съда остава неразтворена част, дори към момента на изливане в машината. Това не променя вкуса и вида на козунаците.

6. Непосредствено преди поставяне в машината отново разбърквам сместта. Маслото се отделя на повърхността като гъста пяна , но и това не е проблем🙂 Нужно е сместта да се обере хубаво от мерителната купа и да се изсипе всичко в машината.sn.8 text7. Важно за прибавянето на солта – тъй като директният й контакт с маята влияе неблагоприятно на процеса втасване, тя се размесва с част от брашното. В нашия случай – прибавям солта към първия cup брашно, който добавям в машината върху течната смес. sn.9 text8. Брашното се изсипва разпръснато по цялата течна повърхност, без да се разбърква и без да се скупчва в средата или в краищата. Върху първия cup брашно (осоленото) изсипвам по същия начин следващите 3 1/2 cups. Внимателно в средата правя недълбоко „кладенче“, в което изсипвам маята.sn.10 text

9. Сега е ред и на машината за хляб да си свърши работата🙂 Програмата е тесто (dough), времетраенето 1 час и 30 мин.sn.11 text10. Когато машинката приключи зададената й работа,  оставям тестото в нея около 30 мин., без да отварям капака.sn.12 text11. Поставям тестото върху намаслена повърхност, поръсвам го леко с пресято брашно и премесвам кратко време. sn.13 text12. Връщам го в съда и оставям на топло място в стаята за довтасване в продължение на 30-40 мин. sn.14 text edited

13.Творческият момент – оформям козунаците (обикновено от тази доза излизат 2 неголеми козунака). Рзделям тестото, разточвам, поставям плънка, сплитам.sn.15 text

14. И пропуснах да снимам как е нагизден козунакът точно преди печенето – намазан с жълтък, поръсен със захар демерера и разкрасен с белени разполовени бадеми, престояли 2 дни в хладилник, накиснати в вода (за по-лесно белене).

15. Отново втасване на козунаците до удвояване на обема им.

16. И дойде ред за печене – козунаците се пекат на 180 целзиеви градуса (350 F) без предварително загряване на фурната в продължение на 30-40 мин. После …. не сварих да ги снимам цели🙂sn.16 text

Вкусен козунак се прави с мерак, търпение, любов и чисти мисли. 

Козунакът изваян от ръка – носи душа. Магичен е!

Добър Апетит!