Безценна закуска за над 50

Отслабвам с Ива

Всъщност тази закуска е безценна за всяка възраст, но за мъже и жени над 50-те е истинско съкровище.

Зарекла съм се, тук да не преписвам от други източници коя храна какво внася в тялото и какво подобрява. Причините са две – първо – аз не съм изследвала какво съдържат храните, а само използвам това знание; второ – информационната мрежа разполага с пре-богато съдържание по въпроса и то е лесно и бързо достъпно.

И така, връщам се към скъпоценната закуска.

Тя е вскусен, сладък мус (сурово кремче) приготвено само за няколко минути от следните продукти:

  • смляно сурово сусамено семе
  • смляно сурово ленено семе
  • стафиди и/или фурми (натурални или сушени, но без захар) – количеството е според желаната сладост
  • канела
  • кокосови стърготини
  • парче пресен корен джинджифил
  • няколко орехови ядки
  • кълнове
  • месест плод по избор и според сезона  – банан, манго, райска ябълка, кайсии, праскови, пъпеш, може и ананас (препоръчително е да…

View original post 301 more words

Пухкав хляб от спелта в машина

Ако предпочиташ семпличък домашен хляб без бяло брашно и масло, може да опиташ тази изпитана от мен рецепта.

Отслабвам с Ива

През 2012 започнах да си приготвям „черен“ хляб в домашна машина. Приятели с опит в тази дейност ми казваха, че ако половината от брашното не е бяло, няма шанс да се получи хубав хляб. И аз започнах да експериментирам – с видовете и пропорции брашно, с количеството мая и  допълнителните съставки. Целта ми беше хлябът да не е „сплескан“, да съдържа малко мая, да е от 100% брашно спелта, без масло или мляко, т.е да бъде семпъл откъм продукти и с пухкавичък вид.

При всички експерименти използвах програмата за пълнозърнест хляб, която е с продължителност 3 часа и 40 мин. До края на процесите месене и втасване тестото ставаше пухкаво и почти удвояваше обема си. Когато започне печенето „калпачето“ на тесто започва да хлътва откъм средата и до края на програмата кратерчето е значително, а готовия хляб леко лепнещ.

Предстои да опиша подробно най-сполучливия вариант, който постигам при всяко негово…

View original post 282 more words

Истории за възглавнички със снимки и любов

През 2013 година се вдъхнових от идеята да правя калъфки за възглавнички с лични снимки. Набавих си необходимите материали, направих пробите и естествено изработих първите възглавнички за семейството си.

Това е подарък на дъщеря ми и нейния съпруг за св.Валентин, а снимката е от последните дни преди раждането на втората ми внучка 🙂

photocat

После изработих няколко възглавнички за коледен подарък на роднини, а на снимката вече беше и новият член на семейството – 7 месечната Зоуи.

photocat 1

Последва подарък за прабаба :

photocat

И идеята вече беше в онлайн магазинчето на Iva’s Art House. Така както мартеничките ме направиха съпричастна на много лични истории, възглавничките станаха повод да се докосна до още мили човешки преживявания.

„Това е любимата снимка на мама с нейната майка. Баба почина скоро и аз искам сега, за деня на майката, да подаря такава възглавничка на мама.“

photocat yes

„Моята сестра има рожден ден и бих искала да й подаря възглавничка със снимката на любимия й актьор.“

photocat yes

„Почина кученцето на сестра ми. Тя тъгува много и аз се надявам да я усмихна като й подаря възглавничка с негова снимка и в нейните любими хипи цветове.“

angel's order

Ето, още няколко истории, но без илюстрации.

Децата растат и напускат дома, а за майките остават…снимките. Поръчаната възглавничка беше коледен подарък от мама за нейната дъщеря, чиито дечица скоро са поели по своя път, но далеч от дома. На снимката е дъщеря й с децата си от времето на тяхното детството.

Телевизионен журналист изненада съпругата си с такъв подарък по повод първата годишнина от сватбата им. Той беше избрал най-артистичната и любима на двамата снимка от този ден.

Снаха поръча възглавничка за подарък на свекърва си за деня на майката, а снимката е – младата двойка по време на танц.

А това е подарък за моя приятелка, която живее далеч от малките си внучета.

fotor text

Драго ми е като си помисля колко усмивки, мили изненади и сладки сълзи са донесли моите възглавнички със снимки… А когато ги изработвам пипам внимателно, защото всяка една е история за Любов!

Животът тече!  Наслаждавай му се!

Благодаря ти, че се отби тук!

Ива

 

Бананов сладкиш


Това е най-семплата рецепта на популярния в САЩ Banana bread. Неин вариант има описан дори върху пакетите на някой марки бяло брашно. В кулинарните сайтове могат да се намерят разновидности на „банановия хляб“ с добавка на ядки, сметана, шоколадов чипс.

Описаната тук рецепта може да се използва за десерт в делник и празник. Подходяща е и за похапване по време на пътуване и разходки. Банановият сладкиш не може да бъде прибавен към „храни за здраве“ и не бих препоръчала да се хапва често. Приготвяла съм го десетина пъти и затова го представям тук с добавка на чаена къжичка „Ива опит“ 🙂 И така:

Продукти:   (мярката 1 cup = 1 ч.ч с вместимост  230-250 мл.)

1/2 cup  размекнато краве масло

1 cup  захар (рецептите са с бяла рафинирана захар, но аз използвам демерара и също се получава чудесен сладкиш)

2 cup брашно – бяло (планирам  да го заменя със спелта и ще допълня тук резултата от този експеримент)

1 ч.л. сода бикарбонат

1 с.л. кисело мляко

1 щипка сол (може и хималайска)

2 големи яйца (размер L)

2-3  банана (според големината) смачкани на кашичка

Приготвяне:  стъпка по стъпка

1.Захарта и кравето масло се разбиват с миксер до пухкавост.

sn.1 text

2.Добавя се брашното и пак се разбива на бавна скорост до хомогенност

sn.2 text

3.Следва да се добави содата, като преди това бъде разтворена (шупната ) в киселото мляко

sn.3 text

4. Ред е на солта, яйцата и банановата кашичка. която изглежда така:

sn.4 text

А ето я добавена:

sn.5 text

След хубаво размесване на всички продукти, консистенцията, която е готова за печене изглежда така:

sn.6 text

5. За печенето използвам кръгла тава с диаметър 25 см. (10 инча). За улеснение я постилам с пергаментова хартия, но това не е наложително. Ако няма хартия, тавичката се намазва леко с олио или зехтин. Изсипвам сместа като я разстилам развномерно с гърба на лъжица.

sn.7 text

6. Не се загрява фурната предварително. Банановият сладкиш се пече 30-35 мин. на 190 градуса по Целзий ( 375 F ). Препоръчвам да се направи теста с клечицата преди да се извади.

И ето разултата:

sn.8 text

Добър апетит!

sn.9 text

Вкусът на сладкишчето ще ти се стори още по-нежен, ако споделиш с любим човек момента на  похапването 🙂

Аз, Ива ти пожелавам :

Наслаждавай се – и в кухнята, и на масата 🙂

 

Кой да води хорото

Предизборни мисли в стих

 

И настана време разделно!

Състезателно време!…

Хороводците – знайни!

Уж лични !

Пък свирепи и потайни..

Нахъсани !

Играчите – от придърпване изпокъсани.

Едни са те за всичките хора.

Гледат  и се маят

кой водач да улавят.

Един вее байрака,

друг накривил калпака.

Свойте си не дават,

с друг се не залавят,

стъпките преплитат

и посоките – оплитат…

Играчите път един дирят  –

ясен и безопасен.

Посоката – Любов да е!

Че тогава, важното не е,

хороводец кой ще да е!

 

Ивалина Ташева ,  Март 2017

 

Празнични делници

Добра среща и в 2017-та!

Наближава средата на януари. Празниците скоро отминаха, а сякаш бяха толкова отдавна. Животът влезе в коловоз – без елхи, без шейни и елени, без приказни лампички…

Лесно е да отпразнуваме празник, по-трудно е да превърнем делника в празник.

А толкова малко е нужно! Три минути в тишина! Насаме със себе си! И аз в голямата картина на неповторимото днес и шанса този миг и този ден да са мои! И да попитам себе си:

Онова,  което вчера разбуди гнева ми, дали би имало смисъл, ако утре животът свърши?

Ако днес отложа за утре да кажа, да направя, да науча, да прегърна, да се радвам, да обичам, а утре не настъпи…

Защо да са сиви мислите, когато наоколо е толкова цветно?…

Ако не ти дам, полезното, което знам…защо съм бил?

….И празничния делник започва!

С усмивка, радост и дързост да прегърна всеки миг от лудостта наречена Живот!

colibri-text

Къде сте картички с душа…

Докато има на кого да изпращаме

snowman-2016

Моят весел снежко може да се превърне и в картичка 🙂

Някога картичката е възприемана като подарък. Днес, тя е индустриален продукт, който радва окото и ограбва душата. Хубаво е, че е улеснена и тази човешка дейност, но на мен ми е тъжно, защото иззема още една възможност за творчество, за проява на душевност, за искреност… Търсим по-лесното и не забелязваме, как улесненията ни обезличават.

Мога да си купя картичка не само за Коледа, Нова година, Рожден ден, но и за всякакви годишнини и събития, фабрично адресирани до всякакъв вид роднини и приятели, за национални празници, Хелоуин и погребения дори. И даже текст имат вътре… за по-лесно, пак! Има „сериозни“ картички  с дълбоки послания, има и смешни с шеговити пожелания. Изборът е толкова голям, че когато искам да купя, ми отнема много време да избера. Прехвърлям почти всичко за моя повод – оглеждам, чета, мисля. Да не съм пропуснала най-доброто за моя човек… Колкото по-голямо предлагане, толкова по-бавен и труден избор. Вече имам няколко фаворита, но продължавам да се ровя. Търпението ми се изчерпва! Стига! Ето това ще е!…

Някога, картичките са били изписвани като писма. Отваряш душата си, разказваш, пожелаваш, благославяш. Днес, ако производителят не е написал твоето послание, в интернет могат да се открият всякакви прочувствени, даже римувани такива. На някой това му е била работата – да ги съчини, вместо мен и теб. За електронните картички, поздравленията с групови имейли или поздравителните статуси в социалните мрежи – не иде реч сега. Те са от друго тесто замесени и хляб от него не става.

Най-модното сега са клишираните картички със семейни снимки… Забавно е, пести много време на изпращача, но е дейност на конвейер. Какво всъщност се изпраща, а?

Е, скъпи приятели и роднини, не мислете, че не се радвам на всичко, което получавам от вас. Просто не искам да се примиря с роботизирането ни. Тъгувам за изгубването на малките дейности, пълни с топлинка и човечност!

Преди време попаднах на един форум, в който българи, живеещи в чужбина споделяха опита си около изпращането и получаването на коледни картички. Ето какво прочетох:

„Аз изпращам всяка година, но вече почти не получавам от България. В първите години, когато напуснах страната получавах, но с всяка следваща ставаха все по-малко. Аз, обаче продължавам да изпращам.“

„От моите роднини и приятели много малко има в България. Пръснахме се! И аз изпращам и получавам всяка година, но до и от различни краища на света.“

„Изпращам много и получавам много, но тук (САЩ). До България вече не изпращам. Отдавна и не получавам.“

„Аз вече няма на кого да изпращам в България!…“

Е, аз имам ! …