Немски тиквен сладкиш

Да, ама не съм сигурна, че родината на това сладкишче е Германия. Истината е, че съвсем случайно (дали?) открих рецептата в немскоезичен сайт. Привлече ме заради нетипичните за нашата кухня сладкарски подправки. Усетих дъх на Коледа, на зима и уют, и се захванах да я изпробвам и адаптирам към моите кулинарни правила – без бяла захар и бяло брашно. Получи се изискан вкус и тази зима традиционният тиквеник у дома отстъпи място на новия сладкиш. Подходящ е като празничен и ежедневен десерт, може да се хапва с кафенце или чай, както и да бъде подарък за любим човек.

sn.1 text

Продукти:

сухи                                                                               течни

1 1/2 cup – брашно спелта                              1 cup тиквено пюре

1 cup захар демерара                                      2 бр.  яйца – големи

1/2 ч.л. сол – хималайска                               1/2  cup зехтин

1/2 cup нарязани орехи                                  1/4 cup  вода

1/2 ч.л. смляно индийско орехче                 1 с.л. кисело мляко

1 ч.л. сода бикарбонат

1/2 ч.л. канела

3-4 зрънца карамфил – счукани

Вместо мярката cup, може да се използва чаена чаша в вместимост около 240-250 милилитра.

Тиквеното пюре е сварена на пара тиква, която се пасира добре.

Орехите режа по-ситно в механична резачка (чопър).

В киселото мляко се разтваря содата, непосредствено преди прибавяне към сместа.

Приготвяне:

Смесват се отделно сухите и течните съставки без содата и киселото мляко. Сухите се объркват добре, течните се размесват до хомогенност с телена бъркалка.

sn.2 text
sn.3 text

Прибавят се течните към сухите, объркват се добре и накрая се прибавя содата, разтворена в киселото мляко.

sn.4 text

sn.5 text

Отново сместа се обърква добре.

Изсипвам по равно количество в две малки кексови форми с омаслени стени. Декорирам с накиснати във вода, обелени, нарязани бадеми и стафиди.

sn.6 text

Пече се в предварително загрята до 375 градуса F или 180 C в продължение на 30-35 мин. Препоръчвам, преди да се прекрати печенето, да се направи тест с тънка клечка.

Най-вкусна е споделената храна!

Да ти е сладко, обичащо и уютно с хората, които са около теб и разбира се, с  този нежен, тиквен сладкиш.

sn.1 text

Не пропускай да споделиш тук впечатления,  когато го опиташ. Със сигурност ще са полезни на други и на мен!

Благодаря!

 

 

Advertisements

Петър Ванев – по-добрата версия на себе си

4240 километра – дължината на Тихоокеанския хребетен път! Пустиня, снежни планини, буйни реки, гъсти гори и един млад българин! Дни наред едно и също – просто върви и преодолява себе си, ден след ден – със силна воля и търпение да достигне целта. Петър Ванев вървя през това не ден или два, не седмица дори… Пет месеца цели!  Спи под открито небе и върви – от зори до здрач. Всеки ден! Природата е негов дом, провокатор, мотиватор и дори закрилник, щом двамата в хармония дишат…

21743762_919604671530057_1523441178296980799_o

Хайде сега, Приятелю, затвори очи и си представи това, което прочете, но вместо Петър – да си ти… Вървиш – 1, 2, 3… 150 дни. Крачиш по път непознат.  Нарамил си семпличък багаж, но и торба с голяма отговорност – към себе си е тя – да оцелееш, да стигнеш до края, за да проумееш, че това е началото на големия път към теб, самия! Път, който започва щом се осмелиш да напуснеш уюта на суетата…

Да, и аз преживях мислено тази картина. Усетих също предизвикателствата, пред които е изправено физическото тяло. Но  в такава среда се случва и нещо друго – отключва се сякаш  подсъзнанието и на повърхността излиза непознатото, първично и нешлифовано Аз. Свържем ли се с него, значи  поемаме път към мъдростта, към осъзнатост на несъзнаваното. Точно за това ми беше интересно да си поговоря с Петър. И както самият той  ми призна, някой  мои въпроси са извадили на съзнателно ниво несъзнавани от него неща.

За да подготвя този разговор изслушах и прочетох всички интервюта, които е дал нашия пътешественик. Запознах се и с историята на неговата вдъхновителка Черил Стрейд. Повечето от въпросите ми са продиктувани от думи на Петър или Черил, които цитирам или преразказвам.

Разказваш за моменти, в които си се питал какъв е смисълът да продължиш, защо си там и защо си изоставил живота си. Какви бяха отговорите, които си даваше тогава?

Давах си много и то различни отговори, защото ако си повтарях едно и също нещо може би нямаше да имам положителния успех. През повечето моменти си мислех за семейството ми и вярата им в мен, че ще успея да стигна до края. В този ред на мисли идват и хората, които ме следваха във facebook страницата ми. Знаех, че тази мечта е не само моя, но и на всички тези хора. Не исках да ги предам и да проваля една наша обща мечта.

„Няма неуважителна причина да се откажеш“ , според теб. А коя е най-уважителната причина да продължиш?

Когато храната намалява, това може би е най-уважителната причина да продължа напред или още повече, ако водата е на привършване. Това, разбира се, е поглед от материална гледна точка, на психично ниво отговорът е друг. Причината да продължа е чувството за пълноценност, когато достигна края. Желанието да продължа ме изгаря, за да изпитам момента на удовлетворение от себе си и постигнатото.

„Има момент, в който изминаваш всички тези километри всеки ден и удоволствието ти започва да се губи, защото гледаш пътеката и мислиш само за това колко мили остават.“ От какво се поражда удоволствието по време на пътя и от какво се губи това усещане?

Удоволствие е да се събудя и да имам желание да вървя, за да изследвам неизвестното, непознатото напред по прехода. А се губи, когато  приключението се превърне в „death march“.

„Най-хубавото за мен беше, че срещнах хора, за които съм бил вдъхновение и сами са поискали да преминат собствените си ограничения – независимо дали с ходене, или по някакъв друг начин.“ Кои твои ограничения успя да превъзмогнеш, изминавайки този дълъг път ?

Живеем във време, когато често ни се казва да бъдем силни, да не плачем и да не позволяваме на други да видят емоциите ни. Всъщност, да изразиш емоция е знак на много повече сила и характер, вместо да се скриеш зад някаква маска. Научих се да допускам своите емоции да излизат и да ги споделям с други около мен, без значение дали имам нужда от помощ или някой ще почерпи нещо от тях.

„Животът по време на път е едно от най-простите неща.“ Опрости ли се животът ти след това пътешествие?

Определено! Когато приключих прехода осъзнах, че имам  много материални неща, без които мога да живея. Вече не си задавам въпроса „искам ли това или имам нужда от него“, а се питам „мога ли да живея и без това“. Лесно е просто да изхвърля тези неща, но се замислям дали някой има нужда от тях.

Когато човек остане дълго време сам, без близки хора, без информация и контакт със суетата на деня започва да рови из собствените си дълбини. Случи ли се това и с теб? До каква дълбочина в себе си достигна и какво откри там?

Когато остана сам определено имам мнооого време за размисъл върху себе си и живота ми. Аз съм благодарен за всичко, което ми се е случило и е довело до обстоятелставата, в които се намирам. Спомнях си събитията от живота ми, които потенциално са ме довели точно до този момент, в който съм сега, как съм афектирал хората около мен, за да се стекат обстоятелствата в този ред и дали съм ги лишил от нещо, за да продължа живота си в тази насока.

Черил Стрейд, твоята вдъхновителка, предприема това пътуване, за да се върне към себе си, след като е достигнала дъното в живота си. Теб, къде те върна или отпрати този път?

Моята история определено не е толкова драматична като тази на Черил, но всеки поема по този път със своя личен мотив. Аз не тръгнах с цел да намеря себе си или пътя да ме върне към мен. Вярвам в себе си и исках да докажа, че мога повече. Винаги можем да бъдем едно по-добро копие на старото си аз. Пътят ме отпрати напред към по-добрата версия на самия мен.

Стрейд казва, че е имала нужда да извърви пътя на мъката си. Кой свой вътрешен път извървя ти? Може да не си го съзнавал в началото, но по време на физическото пътешествие да си открил, че и душата ти изминава свой път, различен от този пред теб.

Бих свързал този въпрос с пътя към силата да споделяме емоциите си. Да им позволим да се срещнат с нас самите. Имаше моменти, в които нещо сякаш напираше вътре в мен. Нямах представа какво е, от къде е дошло и сякаш се страхувах да го пусна навън. Да намерия силата и да освободия тези емоции, е пътят който аз извървях.

Черил споделя, че пътят сякаш й е дал сили да продължи живота си, извел я на „място“, от което е могла да го направи. Къде, Тихоокеанският хребетен път изведе теб и за какво ти даде сили?

Определено ме изведе в посоката, в която се надявам да намеря заниманието на живота си. Това, което да правя с любов и да изпълва живота ми в личен и професионален план. Също така ми даде увереността в себе си, за да не се страхувам от стереотипите на света, в който живеем.

Черил Стрейд казва, че излиза променена от това „пътуване към себе си“ и започва да приема живота си. „Не по онзи възвишен начин, на който се надяваме или търсим, щом тръгнем на толкова дълъг път като моя, но знаех, че съм се измъкнала от пропастта и няма да се върна назад.“ Има ли нещо (мисли, действия, взаимоотношения, убеждения или друго), към което ти няма да се върнеш, защото пътят те измъкна от там?

Няма да се върна към стереотипите на живот и мненията на обществото за това „какво е правилно да се направи“. Ние сме индивиди, уникални сами по себе, които трудно намират смисъла на живота си и през повечето време следват чужди идеали и вярвания. Аз определено няма да се върна към този начин на живот.

Опитай да опишеш себе се с едно изречение сега и как би се описал преди да изминеш Тихоокеанския хребетен път.

Преди: Стереотип за живот.
Сега: Пример за подръжание.

Открих информация, че днес Черил Стрейд живее в малкото градче Каскейд Локс, на границата между щатите Вашингтон и Орегон. Там, при Моста на Боговете тя е завършила своето пътешествие. Ти си минал покрай градчето. Ако тази информация е актуална и ти е била известна, защо не се опита да се срещнеш с Черил ?

Аз имах информация, че тя живее в Портланд, Орегон. Това е на около час път от Каскейд Локс, а и в онзи момент мислите ми бяха фокусирани върху друга жена в живота ми.  Силно вярвам, че един ден ще имам възможност да се срещна с нея.

Днес  Черил Стрейд е щастлива и успешна жена и казва, че всичко дължи на наученото по време на пътя. Пожелавам ти и в твоя живот да се родят много красиви неща, плод на пътешествието по хребета на планините.

Как искам да спася Коледа !

От маскарада на парите и суетата, искам да я спася. От пошлостта на модата да я измъкна. Да си я запазя смирена, тиха, любяща и творяща.

Mimi Christmas text 1

Обичам Коледа заради:

  • Семейността
  • Уюта на сезона
  • Светлините, елхите, играчките
  • Творческото подстрекателство

Но и не обичам коледната :

  • комерсиалност
  • суета
  • конформизъм
  • религиозност

Коледа е, а на мен отново ми е тъжно да видя как празникът е деградирал до днешния си безумен вариант. Колкото повече имаме, толкова по-малко радост изпитваме. Завладя ни потреблението, забравихме създаването и обездушихме Коледа. Днес  имаме много повече, отколкото ни е нужно и подаръците са „практични“- гифт карти или пари. Възхищение буди стойността, а не съдържанието. Децата разкъсват луксозните опаковки ( в това е най-голямото им забавление) поглеждат, подхвърлят настрани и посягат към следващия лъскав, бездушен пакет…

Купуваме какво ли не! Защото всички го правят… Размяната на подаръци по схемата – аз на теб, ти на мен, всъщност е – аз на себе си. Защото и други така правят! А пропускаме най-жадувания подарък – мъничко време и внимание към другия – да дадем и да получим. Но с гифт карти любов не се купува…

Казват, че Бог всъщност е любов и  неговото раждане празнуваме на Коледа, сиреч нейното – на Любовта…  А как само го празнуваме – с трескаво пазаруване!

Объркано ми е! И радостно, и Коледно, но и плачливо.

А толкова много искам да си откупя Коледа! … И дори плащам за това – със самота, а пък не съм сама…

Ех, Коледо! А, ако те нямаше? Чуй ме – има смисъл да те има – дори и тази смешната и обезобразената, защото ни сбираш и спираш, макар и за малко!

 

 

Как да се отдадеш на себе си?

sunrise 2-1Отдаването на себе си е изживяване, което носи удоволствие. Има различни начини да постигнеш това. А защо да го правиш ли? Ами, защото себеотдаването ни вади от центрофугата на ежедневието, откъсва ни от магнетизма на материалността, пречиства тялото и ума, вдъхновява и събужда творческата ни същност. Точно така полезно въздейства на мен и затова го споделям и с теб. Вярвам, че добрият опит ни се дава, за да го предаваме и да достигне до други хора, които да го повторят, проверят, обогатят и отново да го споделят.

Предстои дa ти опиша експериментите ми в себеотдаването, които вече съм превърнала в практика, защото ми носят мигове на удоволствие и пълно отпускане. Не е нужна специална подготовка, място, обстановка, музика, ритуали, мантри… Много от ежедневните дейности могат да бъдат „мястото“, където да се отдадем на себе си.

Но, внимание! Тази „среща“ може да роди сълзи! Сладки! Очистителни! Без причина! … Но, не ги спотайвай! Остави ги да те измият!…

И така:

Какво е да се отдадеш на себе си?

Това е способността да се пренесеш въображаемо „в себе си“ и да усещаш единствено връзка с теб самия. Няма го времето, пространството,  другите. Няма ги целите, плановете, амбициите, суетата. Само ти … със себе си! В пълно отдаване!

Как и къде ?

В постелята! Лежа в очакване да ме погълне сънят – моята малка сладка смърт, когато тялото е живо, а умът не е в контакт с живота!…  Денят ми вече е минало! Донесъл ми е най-полезното за мен. Аз пък – най-доброто от мен съм му дала!… Затварям очи! Оставям душата да излети. Като ангел е – с образ на усмихнатата две годишна Ива… (имам една такава снимка, която съм запечатала в съзнанието си). Полита душата ми над мен, а аз – излегната върху полянка с мека, зелена трева, щедро огряна от слънцето. Отпуснала съм се доверчиво на земята,  приветствам с поглед небето и записвам птичите песни в сърцето… Душата кръжи над мен и ми се радва. Махам й! Ставам и се затичвам! Гоним се двете! Смеем се много! Прегръщаме се! Топло е! Вълна на силна радост!… Играем! Още! И още!… Заспивам неусетно в играта!… Влизам чиста и спокойна в моя сън! Чудесна нощ! Вълшебно утро!… Благодат и благодарност!…

В банята! Тук сме само аз и моето тяло! Не бързам за никъде! Топла струя вода се стича по мен и ме гали с неподражаема нежност, каквато само тя умее. Мислите ми следват единствено струята вода и усещането от нея! Нищо друго! Притварям очи! Топлината продължава да ме облива. Изпращам обич към всяка част от моето тяло – от върха на главата до ходилата. Обхождам го цялото – отвътре и отвън. Галя го с върха на пръстите си. Навсякъде! Не пропускам нито частица от него! Няма такава, която да е по-маловажна от друга или пък някоя да заслужава по-голяма част от моето внимания! Няма! Изпъвам ръце високо нагоре под струята течаща топлина! …Обтривам бавно тялото с мека памучна кърпа и виждам как кръвта в мен оживява като поточе през пролетта, как всички мои органи се освежават и събуждат за новия ден – здрави, жизнени и пълни с енергия. Готови са да ми се отдадат! Започваме заедно поредния прекрасен ден от живота… Студен душ! Възторг! Свежест! Благост и радост! Тялото е също толкова отпуснато и спокойно, колкото и под топлата струя! (това се постига с редовно практикуване) Студената вода – жадувания от тялото екстаз! Как да не му го дам! Та нали То съм Аз! И нали само То знае какво е най-добро за мен! …

А ти – опитай! Спомни си! Осмели се и после разкажи! 🙂

 

Има и други начини за себеотдаване. Как  се постига това по време на хранене предстои да разкажа в отделна статия за другия ми блог!

Благодаря, че остана с мен! 🙂

Картофи с тиквички

Любима храна 🙂 Как да не я споделя!? 🙂

Отслабвам с Ива

Лека, лесна и вкусна храна за обяд или вечеря. Тази, салата за едни, манджичка за мен е доста популярна, но аз съм  прибавила още някой лековити и здравословни благинки, затова я споделям. Надявам се да ти бъде полезен жокер за нови идеи в твоето хранене. 🙂

Ето и продуктите:

Сварени картофи (препоръчвам на пара)

Сварена тиквичка (на пара)

Зелен лук

Лимонов сок – прясно изцеден

Копър (сух или пресен)

Куркума

Смлени изсушени семки от папая

Краве масло (нека да е малко, а може и без него)

Хималайска сол

Пресовам с вилица топлите картофи и тиквичката заедно с кравето масло. Добавям ситно нарязаните зелен лук и копър, заедно с останалите подправки. Количествата са според личния ти вкус. Обърквам добре всичко. Оставям да престои около 30 мин. и сервирам с домашно отгледани доматки в градината на дъщеря ми. 🙂

kartofi s tikvichki text

Вкусно да ти е и в устата, и в душата! 🙂

За теб…

View original post 3 more words

Търся си приятел в мълчанието

Някой!…
Който да ме слуша, когато мълча.
Да ми говори с очи,
без да се взира в мен.
Да смири страховете ми.
Да пие от сълзите на душата ми.
Да съблече суетата ми,
да приеме без свян голотата ми,
да държи за ръка мълчанието ми
и да приседне кротко до моето безсрамие!…
Човешко!…
Някой?
Който да ми каже най-нежните думи без думи…
Къде си, Някой?
Мълчанието ми те вика…
Ела… Ела… Ела…

Ивалина Ташева

юли, 2017

Безценна закуска за над 50

Отслабвам с Ива

Всъщност тази закуска е безценна за всяка възраст, но за мъже и жени над 50-те е истинско съкровище.

Зарекла съм се, тук да не преписвам от други източници коя храна какво внася в тялото и какво подобрява. Причините са две – първо – аз не съм изследвала какво съдържат храните, а само използвам това знание; второ – информационната мрежа разполага с пре-богато съдържание по въпроса и то е лесно и бързо достъпно.

И така, връщам се към скъпоценната закуска.

Тя е вскусен, сладък мус (сурово кремче) приготвено само за няколко минути от следните продукти:

  • смляно сурово сусамено семе
  • смляно сурово ленено семе
  • стафиди и/или фурми (натурални или сушени, но без захар) – количеството е според желаната сладост
  • канела
  • кокосови стърготини
  • парче пресен корен джинджифил
  • няколко орехови ядки
  • кълнове
  • месест плод по избор и според сезона  – банан, манго, райска ябълка, кайсии, праскови, пъпеш, може и ананас (препоръчително е да…

View original post 301 more words