На глас

До-Верие

Защо ли ми хрумна да напиша думата така? Така я усетих, разделена, съставена от две части – ДО, което в нашия език бележи някакъв предел и верието (вярата). Какво ли иска да ни подскаже думата? Какво се случва с нас, когато до-стигнем до-вярата? Какво преживяваме, когато решим да дадем до-вярата си някому?

До-веряваме се на морето и се впускаме във водите му, но не го оставяме да разполага с тялото ни, а плуваме и управляваме движенията си. До-веряваме се на гората и се потапяме в зеленината и величието й, но влизаме в нея с компас или следваме маркирани пътеки.

Ако се оставим на морето, то ще ни погълне. Ако влезем сляпо в гората, ще се изгубим. Можем ли да ги виним тогава, че са злоупотребили с доверието ни? Поглъщат ни и се изгубваме тогава, когато изпуснем кормилото на собственото си управление.

Да се до-верим на хора и ситуации означава да сме спокойни с тях и в тях, да сме сигурни за своята цялост и оцеляване. Но нищо и никой не би могъл да се грижи за нас, както самите ние го правим. А ние сме си самогрижовни, когато вярвяме в себе си, тогава сме способни да до-вярваме и другиму.

Не-до-верието пък е болест, която ни изолира от света и хората в него. Обрича ни на самотност, чувстваме се неразбрани и неприети. Заживяваме в хронична липса на вода, в която да се потопим и на природа, от която да сме част…А ние сме! Не-до-верието е отказ от естественото, самотност в многолюдието.

Човек се подчинява, когато се до-верява. До-верието е управление, а управлението е продукт на решения, на нашите решения. Отговорността за тях не може да се носи от друг.

Нека се подчиним на природата си и да й се до-верим!

Аз – Ива се потапям в нея, но не изпускам кормилото, макар понякога и да не го използвам.

10 коментара към “До-Верие”

  1. Привет Иве,
    Твоята ‘храна’ ми действа успокояващо 🙂
    Интересно! Винаги съм си мислила, че доверието е пълно отдаване, а твоето споделяне ме накара да се замисля по въпроса.
    Благодаря ти! Продължавай да ни храниш!

    1. Кате, нали знаеш, че разковничето се нарича баланс и то е в основата на всички аспекти от живота ни. А аз продължавам, разбира се 😉

  2. Харесва ми страницата! Поздравление! Включвам се за първи път с коментар и се радвам за споделеното с вас…
    Интересен поглед върху семантиката на думата „доверие“, Ива. С удоволствие забелязвам, че голяма част от хората във Фейсбук се замислят над нещата от духовната ни същност. Неща като Вяра, Любов, Милосърдие, Съпричастност и т.н. Още повече, че този поглед почти винаги е пречупен през призмата на християнските ценности, мъдрост и уроци…
    Спомням си в момента за разговора на Малкия принц и Лисицата. Какво е това да опитомяваш, попитал Малкият принц. То е нещо, отдавна забравено, казала лисицата, нещо като да „се свържеш с другите“…Може и да перифразирам донякъде, но смисълът е важен. Думата ми е за това „опитомяване“, за връзката, за това „до-стигане“ до другия с ума и сърцето, което те кара да му се „до-вериш“… Има го, но все по-малко в нашите дни или, както казва Лисицата на Екзюпери – то е нещо, отдавна забравено… За съжаление!!! По-тревожното обаче е, че „до-верието“ все по-рядко извиква съответната реакция на съпричастност и „до-веряване“, споделяне, а все по-често е смятано за наивност… Аз поне почти винаги съм губила от това… Пък, де да знам, може и да съм спечелила – Уроците на времето и на Човещината…
    Хубав ден ви желая!!!

    1. Всяка загуба, е твърде относителна, защото ни носи и добро, дори да не го видим, да не го съзнаем, тя има своята роля за нас.До-вярвянето ни е потребност и ние се стремим да я задоволим. Да, може би е наивност, защото малкият човек е способен на истинско до-веряване, вродено му е, а при възрастните добива твърде изкривена форма.
      Благодаря ти за споделеното,Краси! Мисля, че е полезно за читателите ми и е стръв за дискусия 🙂

  3. Много интересна гледна точка!!! Никога не ми е хрумвало да погледна от този ъгъл.
    Усетих облекчение, когато го прочетох 🙂 Струва ми се толкова умерено, уравновесено, без крайности, залитания, без истерия… Харесва ми много!!!
    Дали е така- не знам. Но кой ли знае 🙂

  4. Blagodaria ti ,Iva…vinagi ochakvam s netarpenie da procheta kakvo te e valnuvalo i kakvo si napisala….i zagubvam uma i duma …tolkova e razlichno ot neshtata okolo men i filma v koito sam az…A poniakoga vijdam che neshtata koito az bih kazala ,no s drugi dumichki gi kazvash ti…i mi e oshte po interesno….prodaljavai da ni radvash s originalnostta si….Valia

    1. Вали, всички сме герои във филм. Често участваме и в няколко едновременно. НО! Можем да откажем роля, можем да я сменим! Винаги имаме избор! Вслушаме ли се в себе си, онова скрито и потъпкано Аз може да ни подскаже какво ни се играе и да изберем роля, която да изпълняваме с кеф 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s