Пътуване за Никъде

Две успоредни релси… В далечината  се сливат, но само в илюзията на погледа. Иначе винаги са на разстояние – една от друга, във всяка своя точка…

Както в човешките отношения – вътрешният поглед слива пътя ни с този на човека до нас, но всъщност моят път и твоят път никога не се сливат.

Релсите са изковани от як, устойчив метал. Изстиват до болка от зимния студ и се нагорещяват до болка от летния зной. И при студ и при зной все ги боли. Не се докосват през зимата, за да се стоплят… защото са релси. Не се докосват и през лятото, когато са горещи , защото натискът на телата  едно в друго ще ги деформира и повече няма да бъдат релси… А те, дали искат да останат релси, дали искат да са праволинейни или ще рискуват да се деформират, от прегръдка, дори след това да не стават за релси? Тогава – ще ги изхвърлят може би, ще ги претопят, ще ги убият, за да ги превърнат в други…релси. И пак ще бъдат студени, горещи, но релси. Да, но преди да умрат те ще са опитали другостта – да бъдат различни. Докоснали са се, стоплили са се и са изгоряли в желанието си да стигнат една до друга…да намерят път за нЯкъде.

Но релсите са релси – заковани в коловози и  обречени да следват пътя за нИкъде, в който няма да се срещнат и докоснат…

Разбра ли ме?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s