Не давам прошка и не искам…

Има ли на кого да прощавам и какво? Защо е нужен ден-празник за всеобщо опрощение? Години наред съм спазвала чинно тази традиция и все с усещането за нещо неистинско, нещо наложено…

Прошката е потребност – нужна ни, за да съхраним хармонията в себе си и душата си спокойна. Прошката е неизменно свързана с приемането. А умеем ли да приемаме себе си,  другите хора и света край нас такива, каквито са – без да се съпротивляваме, че нещо не е както ни се иска, да ги разбираме с толерантност и благодарност?

Всеки от нас, във всеки момент прави избор и постъпва така, както му диктуват характерът, възпитанието, чувствата, убежденията, ценностите. Това, че друг се чувства неудовлетворен,  ощетен или обиден е проблем на другия. Да простим на себе си – е начин да изчистим чувството на вина, което често си насаждаме или ни вменяват. Да си простим значи да прегърнем грешките си като мъдри учители, вместо да се страхуваме и срамуваме от тях.

Да простим поведението на другия – значи да го приемем, да го разберем. Чувстваш ли се обиден,  наранен или озлобен срещу злосторника – значи не си му простил. А пък изброените усещанията са отрова за твоята душа и тяло.

Прошката не е дума, нито жест. Изказана, тя не означава нищо и не променя нищо. Случва ли ти се  да ти кажат „извинявай“, а усещането за злост и горчивина у теб да остане още дълго време? Прошката е действие в душата, активна работа на душата – умение, което може да бъде научено. Тя е мъдрост, която не се постига с броя на изживяните години, а с качеството на живеене.

Когато дойде денят за прошка и не се сещаш от кого да я поискаш и на кого да я дадеш, значи я умееш.

Прегръщам света с благодарност и сълза на радост, че го имам, че имам и теб! Щастлива съм от всичко, което съм преживяла, което имам и нямам!

Аз-Ива

2 thoughts on “Не давам прошка и не искам…

  1. Ивчееееееееее браво! Право в десятката!И аз така разбирам нещата.И аз считам този ден за празник за наложеното лицемерие. И на празничното,традиционно бългаско“едене“.Зададе ли се празник първо е софрата-после е душата.Започвах и се връщах,каквото и да кажа ще е малко.Знам,че имам още да уча!Скоро гладах едни наши стари общи снимки.Не заради тях,но ти си имаш място в съзнанието ми.Обичам те!

    • Благодаря ти, Вили! Като не се осмеляваме да нахраним душата, храним тялото и това е лесно – купуваш ядеш, ама за душата е нужно сам да създадеш…храната

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s