На глас

С глава в стената

Умновато е да си счупиш главата в стена не веднъж и дваж. Глуповато е, когато стената е едната и съща.“ – Аз

 Да приемем правото на стените да съществуват в живота ни е мъдрост, а да спрем да си чупим главите в тях е знак, че сме постигнали смирение. Не казах  примирение,  а смирение. Различни са! Примирението е отказ от действие и няма нищо общо със смирението.

Стените не оказват съпротива, ако ние не се стремим да ги бутаме, нали? Спрем ли да се блъскаме в тях,  ще спрем да усещаме и съпротивата им. Ако разрушаването на стена ни причинява рани една след друга, значи или не сме достатъчно тренирани или нямаме необходимите инструменти за събарянето й. Тогава блъскането на стената е борба не срещу нея, а срещу себе си. Заплаха сме за собственото ни оцеляване.

Нужно е да сме тренирани за съпротивата на стената и да разполагаме с инструменти за отстраняването й (което не винаги е нужно). Знанието ни е оръжието. Тренировката с него създава опит,  усилва умението да си служим с оръжието (знанието). Колкото и добре да сме тренирани, ако нямаме оръжието (знанието), с което да съборим стената тя все ще ни е на пътя. Ако пък имаме оръжието (знанието), но не сме тренирани да си служим с него, също няма да ни свърши работа срещу стената.

По пътя ни през живота има всичко – и стени, и камъни, и трънаци, и хищници. Всичко край нас носи добро, просто защото го има. Ако не приемаме това, често ще сме наранени и ще ни се иска да спрем, защото болката расте, а раните не заздравяват. Спрем ли – примирили сме се! Станали сме жертва на неприемането си, на несмирението си. Не можем да съборим или изместим стената, но можем да променим отношението си към нея, нали? Ако вместо препятствие я приемем като необходимост – значи сме се смирили. Напрежението и тревогата са отстъпили място на спокойния и ведър поглед и вече виждаме стената с други очи. Отключва се творческия ни заряд. Страшната и лоша стена можем  да превърнем в инструмент, който да ни служи, или в красив декор, или да сътворим най-прекрасния път, по който да я заобиколим. Тогава съвсем естествено настъпва онова огромно удовлетворение, наречено свобода – ние сме избрали решението си и ние сме  сторили действието.

Свободата е изборът ни да приемем ограниченията си и да решим как да постъпим с тях. За да постигнем свобода е нужно на пътя ни да застане стена. Както, за да се нахраним е нужно да огладнеем и за да отворим очи е нужно преди това да са били затворени.

А стената?…Тя не е друго освен … отново ние!

Аз, Ива и моите стени

снимка: http://www.phototargets.com

6 коментара към “С глава в стената”

  1. Смирението е дълъг процес,много работа със себе си.Не е за всеки. Благодаря,Иве,беше ми полезно!

    1. През целия живот имаме много работа със себе си, Вили 🙂 Липсата на смирение, създава болка и недоволство. Всичко човешко е за всеки! Ама някой по-силно желае да постигне спокойствие в живота си, а друг – по-силно желае да е страдалец…

  2. В книгата си “ Бягащата с вълци“ Клариса Естес пише: „Казват, че всичко, което упорито търсим, всъщност търси нас и ако останем смирени, непременно ще ни намери. И не се чака дълго. А когато дойде, приеми го. Отпусни се. Забележи какво ще се случи. “
    До това заключение стигнах и аз в живота си. Поне за това, което изисква според обучението ми в обществото да се БОРЯ. Да се смириш, не е примиренчество. Да се смириш е просто да си дълготърпелив и да оставиш Висшата Мъдрост на Бог да си свърши работата в точното за това време. Смирението изчезна от живота ни, защото за нищо нямаме търпение. Всичко трябва да се случва със скоростта поне на бърза кола… Стените в живота ни са уроците ни, бабуните по пътя за да намалим скоростта. Когато съумеем да стихнем, да се смалим, дори да игнорираме желанието да събаряме, стените не само изчезват, но получаваме и дара да се насладим на забавеното темпо , в което нещата се усещат по-добре.

    1. Благодаря ти, Мариана 🙂 Но, нали „да си дълготърпелив и да оставиш Висшата Мъдрост на Бог да си свърши работата“ не означава да стоиш в очакване и да наблюдаваш в бездействие, за да видиш какво ще се случи с теб? Защото това също ми прилича на примирение?
      А смирението е красиво действие, защото в него има мъдростта на приемането и избора. То съдържа и търпението – да случим нещата в нужната последователност, цялост и с нужното умение, а пък за придобиването му често се изисква време и отново търпение.

  3. Иве, браво! Не знам как с други думи да изразя възхищението си от мислите ти и начина, по който ги изразяваш!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s