Аз не крия годината си на раждане и си имам основание за това – хронологичната възраст за мен е само идентифициращ знак и във всяка цифра, независимо каква е, намирам някакъв особен чар.
Днес е последният ми личен празник с 4-ри отпред и за първи път този ден ме обърна назад. Спомних си какво се случи с мен докато бях в обсега на четворката и се изненадах от споходилото ме богатство на радост и тъга, на болка и открит лек за нея, на промени и застои…
Децата ми се разделиха с ученическата скамейка и преживях всички емоции в „синдрома на празното гнездо“, но душата ми ги пусна да следват своя си живот.
Станах баба и изпитах един особен вид майчинство. Както ми каза моята гинеколожка д-р Радка Дойчинова, която също днес има рожден ден – „бабинството е осъзнато майчинство“.
Намалих теглото си с 40 кг. за 2 години. Изпитах магията на гладолечението и се заех да го изучавам и експериментирам върху себе си. Познах нов за мен тип храни. Вече 8 години свалям и качвам колкото си искам, но подържам амплитуда 5-7 кг. Скоро имах пик от 9 кг. в плюс, но това вече е коригирано. Така открих връзката тяло-душа и свойството на двете да функционират като скачени съдове.
Успях да се погледна отвън и дълбоко отвътре. Откритията, които направих разпалиха у мен страст към изучаване и изследване на човешката душа. Намирам знание отвън, а после го проверявам като влизам в ролята на изследовател и изследвано лице едновременно. Така някак естествено се озовах в университета като специализант по психология. Имах нужда да подредя знанията си. Докоснах се до човека Мадлен Алгафари и си дадох възможност една година да работя върху себе си и да се уча от практиката й – един невероятен житейски университет.
Срещнах много, ама много нови хора и нито един от тях не ми е излишен. Всички те ми дават много ново знание и опит. Преоткрих сърцата и душите на старите приятели и на близките си. Сякаш видях нови хора в лицата им.
Разделих се с бизнес, който заедно със съпруга ми „отглеждахме“ 12 години. Беше дошло време разделно,…а то присъстваше и във всичките тези години.
Загубих баща си…И осъзнах колко още можехме да си дадем един на друг, ако не живеехме „както трябва“, а както чувстваме…
Смених местоживеенето си… Време не само разделно, но и предизвикателно.
Осъзнах, че съм влязла в един много прекрасен период от човешкото развитие. Всъщност прекрасността зависи от нас и аз мисля да я продължа…
Благодаря ви! Благодаря си!
Аз, Ива!
Журналът на Ива 
Очарована съм ! И аз скоро наближавам тази преломна дата . Чудя се като как ли е ? Навярно е предизвикателство да направиш равносметка на душата си и най-после да я „чуеш“. Тепърва ми предстои да изпитам „осъзнатото майчинство“ и когато това стане,ще съм щастлива и ще имам повод да пиша повече ! 🙂
ХаресвамХаресвам
Жечка, аз не се чудя като как ще е в предстоящото, а се отдавам, наслаждавам и пускам да тече през мен настоящото 🙂 Само, когато съм в „сега“ мога да стигна „после“, но не забравям, че „после“ е твърде илюзорно. 🙂
Равносметката е действие на разума, а да чувам душата си т.е. да съм в контакт с нея е състояние на духа.Не бих казала, че съм го постигнала, но се старая да се връщам в този контакт, когато го изпусна . 🙂
„Осъзнатото майчинство“ е много радостен момент от живота, но то само по себе си не може да ни направи щастливи, ако преди това не сме се ощастливили 🙂
Радвам се, че ми идваш на гости в Журнала! Благодаря ти! За мен е удоволствие тази среща!
ХаресвамХаресвам
Честит рожден ден, макар и с малко закъснение, и без да се познаваме лично! Великолепен блог имате, честен, искрен и много човечен. Пожелавам от сърце много здраве, смелост и усмивки!
ХаресвамХаресвам
Благодаря, Поли 🙂 – и за пожеланията за рождения ден, и за блога 🙂
Мисля, че задочно добре се познаваме, поне аз теб 🙂
Нека пожеланията ти бъдат за мен, за теб, за всички, за по- доброто Утре 🙂
ХаресвамХаресвам
Обичам те,Иве!
Късни поздрави за празникът ти!
ФБ не ме пусна да ти оставя съобщение тогава,но ти знаеш-мисля те с добро.
Прегръщоцелувам те! 🙂
ХаресвамХаресвам
Благодаря ти, Вали 🙂 Взаимността ни е факт!
ХаресвамХаресвам