Че без модата на рождените чествания, никога не бих избрала числото 50 като мой хронологичен белег!

Тогава кое, ли? Ами, аз съм в периода 30- 35. Отдавна влязох в него и още съм там. Докога – не знам? Но, ето какво вече знам:
- Ние сме пластелинени човечета. Всичко и всеки ни моделира. Най-трайни са формите от най-пластичния ни период. Колкото повече засъхва пластелина, толкова по-трудно се моделира. А как боли, когато се размърдам, за да променя модела… Боли от застиналост! Корекциите са трудни и болезнени, но най-много ми се услаждат формите, които сама си придам.
Защо се страхуваме от болката, когато не води до смърт?
- Животът е твърде кратък и докато се оглеждам, ослушвам и умувам как да го живея, той изтекъл … през сърцето – там откъдето е дошъл и където е!
Защо живем предимно чрез ума, след като много преди той да започне да ни служи, сме живели доста по-добре и то само чрез сърцето си?
- Доста години се стремях да разбирам другите и когато започнах да разбирам себе си, разбрах, че нищо не съм разбрала.
Как е възможно да разбереш друг, когато не си разбрал себе си?
- Дълго живях отвън и когато заживях вътре, самотата ми стана приятел.
Защо бягаме от самотата, като тя е пътят до несамотата?
- Когато престанах да обичам Его-то си, сетих що е Любов…И започнах да обичам отначало…първо себе си. Давам на себе си от себе си най-доброто, защото така се уча да давам и на друг. А любовта е даване и получаване със знак за равенство между тях.
Защо се надлъгваме, че всичко хубаво правим заради другите? Защо се срамуваме да получаваме, а прекаляваме с даването?
- Суетата е цирей, който все някога се пука. Колкото е по-стар, толкова по-гадно мирише след пробива му. Докато не изтече гнойта и не лъсне голотата, не иде свободата.
- Свободата е усещане за неуязвимост. Докато има от какво да се стряскам и да ме е страх от загуби – все съм в джендема – своя.
- Стените не се изправят пред мен, за да си троша главата в тях, а за да направят тази глава по-мъдра.
- Апетитът към храна е знак за гладна душа. Щом огладнее тялото, душата започва да се изпълва, оживява и болестта залинява.
Защо всичко чакаме отвън – лечението, щастието, любовта?
- Явленията в природата и събитията в живота са част от мен и са вътре в мен. Външното има вътрешен аналог. Когато прогледнах в това – видях себе си.
Каква e силата, която ни е приспала в будността и защо?
- Тревогата не решава и не предотвратява. Тя обърква и разболява.
Защо все търсим нещо, за което да се тревожим?
- Мисълта е сила, чрез която се побеждава, ако се управлява.
Защо не смеем да поемем това управление?
- Вярата е свобода, религията е рамката, която я затваря. Бог сме ние и ние сме Той. Всяко тяло е негов храм, душата – олтар.
Защо се молим за душите си, щом грешници са умовете ни? Защо вместо да чупим рамката, я правим по-здрава и по красива, че и се радваме на това?
- Твърде много заучаваме и много малко сътворяваме. Заучаването е папагалско повтаряне на казаното и направено от друг. Сътворяването е моят, твоят глас, личния ни щемпъл, материалът, с който да творят тези, които идват след нас.
Защо не виждаме, не ценим и не разгръщаме твореца във всеки от нас?
- Хората са гладни за внимание и използват всякакви похвати, за да го получат. Това е хубаво, но понякога тези упражнения са остри подводни камъни. Затова внимавам какво привлича вниманието ми.
Защо не си го казваме простичко „имам нужда от теб“?
- Доверие не се печели, а се дава. То е способност, която ако не притежаваме, трудно успяваме да придобием. Да очаквам някой да заслужи доверието ми, значи да очаквам животът да ми засвидетелства заслугите си.
Защо не се отдаваме, а се правим на скали, които чакат чудото, за да се размекнат?
- Лъжата е балон, в който сме се вкарали. Докато го надуваме, се опитваме и други да засмучем вътре. Но като всеки балон, той или се пука с гръм на парчета, или спихва от нажежената среда.
Защо обичаме толкова много надуването и празните пространства, които могат да поемат тази „пара“?
- Най-силно крещи „разпни го“ онзи, който най-мощно е викал „осанна“. Затова лаврите и кръста са ми еднакво скъпи.
На кого му става по-добре от тези викове?
- Човек вижда и чува онова, което иска да види и чуе, независимо какво му се показва и казва!
Защо толкова време пилеем в казване, пък пестим изразяването?
- Секс и интелект са несъвместими понятия! Интелектът е за ума, сексът е за тялото. Ако правим секс с ума, значи нищо не правим, но ако влагаме секс в интелекта значи водим успешен живот!
Защо не си „признаваме“ сексуалността, като е навсякъде?
Надявам се разбра, че въпросите са онова, което все още не знам, но сякаш и не искам да го научавам.
А това, което прочете съвсем не е всичко, което научих или не през моите 50 ! О-па, 30-35 🙂 Но съдържа почти всичко, което ми е нужно, за да продължа напред и е лек анонс към нов проект.
Ако всички бяхме толкова откровени със себе си и другите…Светът би бил по-добро място за живот, а живеенето – приятно занимание.
ХаресвамХаресвам
Теди, отдавна узнах силата на откритостта със себе си и другите. Това беше и мотивът ми да направя този и другия блог. Ето какво написах в една от първите си публикации, озаглавене „Здравей“:
„Ако моите и твоите интереси имат допирни точки, ще съм ти признателна да науча нещичко и за теб. Очаквам да събудиш скритите си сили и да ги впрегнеш така, че
В ЗАЕДНОСТ ДА ЗАЖИВЕЕМ ПО-ДОБРИЯ СИ ЖИВОТ! „
ХаресвамХаресвам
Както винаги – уцелваш точно на място! Как хубаво и искрено си го написала! Прегръдки от мен!
ХаресвамХаресвам
Благодаря, Блени 🙂 Не се целя никъде, но се радвам, когато се уцелим с точните хора 😉
ХаресвамХаресвам