Коледа ли, що ли?

Повече от месец – истерия и фалш хранят суетата на вярвашите в Христа, че и не само.

Вярваш ли, че цялата тази трополия има нещо общо с Бог и Любовта? Аз не!

Суетата е като егото – и вреди, и помага! Но и тя като него – толкова е сраснала с нас, че даже не забелязваме колко здраво ни е заключила в капана си.

Дали ще сме по-малко българи, ако не наредим на масата 7 или 9 ястия, ако питката не е постна, ако подаръците не са от магазина, а от сърцето, ако вместо молитвата си създадем уникален семеен ритуал, с който да си засвидетелстваме отново любовта и благодарността.

Дали ще ни се разсърди Бог, че сме се проявили като творци, каквито ни е създал? Дали ще ни накаже, че не продължаваме да подражаваме на предците си? Дали ще ни споходи лоша година, ако отхвърлим някой ритуали? Дали ще си забравим миналото и произхода?

Нима, ако не спазвам хилядолетни ритуали съм изгубила вярата си? (Малко уточнение – вяра и религия са различни неща!)

Около Коледа в моето семейство правим онова, което е свързано със скъпи семейни спомени за всички нас. Създаваме си нови, свои традиции. От няколко години, имаме свой ритуал преди вечеря – говорим за смисъла и силата на Любовта и всяка година то е различно, защото за 12 месеца сме осъзнали и научили още нещо за себе си и за смисъла да бъдеш жив.

И ако решиш да скочиш отвъд, погледни рутинните неща – те ще ти подскажат как да го направиш.

Хайде, Весела и Здрава да е!