Преживелици

Мартеници с американски истории и една недоразказана

Когато преди няколко години реших да сложа на онлайн пазара моите изплетени на пръсти мартеници, не подозирах, че клиентите ми ще са предимно американци.

Поръчките не идват по обичайния мълчалив начин –  избираш, плащаш, получаваш и толкова. Много често, диалогът ми с клиентите чрез формата за контакт в сайта надхвърля 10 съобщения. Те искат да питат или да си кажат – от къде познават мартеницата, защо или за кого купуват.

***

Моят съквартирант е българин и от него знам за вашата традиция „Баба Марта“. Сега искам да купя мартеници за моето семейството. Да им разкажа за мартеницата и да им подаря, защото е за здраве и късмет.“

***

„Годеникът ми е българин. Исках да го изненадам с подарък мартеница, направена от мен, но няма да мога. Надявам се до следващата година да имам повече време да практикувам и да направя мартеници за него, семейството си и приятелите. Този български празник е толкова красив и забавен.“

***

„Преди няколко години с приятели бяхме на екскурзия в Турция, Гърция и България. От София си купихме мартеници и запомних тяхната забавна история. Още пазим мартениците, но сега искам да направя подарък изненада за приятелите, с които бяхме на тази екскурзия и да им изпратя мартеници. А ти от къде си?

…Надявах се да си българка, но не бях сигурна. Каква прекрасна страна е България!!! Когато влязох в храма „Св.Александър Невски“ разбрах, че тази държава ще остане завинаги в мен!!!“

И получих снимки от Пловдив и София, направени от Ан.

***

„Прадядото на моята внучка Брук е българин. Тя сега прави училищен проект за България и искаме да покажем мартеница. Поръчахме престилка от София, но за съжаление няма да пристигне навреме. Ние намерихме  за Брук дрехи, близки до българския фолклорен костюм и тя ще ги облече. Ще изпечем и традиционния български ябълков сладкиш за 50 деца. Леля й, майка й и аз сме толкова въодушевени, колкото и Брук. Не знаем български език, но искаме да знаем за България.“

Брук и нейния проект за България
Брук и нейният проект за България

Тази история ми беше разказана, след като изпратих поръчката, но когато я прочетох, без колебание за Виржиния тръгна нов пакет с мартеници – непоръчани, но заредени от мен с много любов и приятни емоции, с  усещане за родственост.

***

И…… недоразказаната история. Всъщност, ще я разкажа след няколко дни, за да не наруша изненадата. Изненада, която американец подготвя за група българи. Спирам до тук, защото има вероятност някой от тях да надникне в журнала. Кой и за кого – предстои да прочетеш. (Вече е разказана в следващата статия – продължение на тези истории.)

По детски се вълнувам, че американци от двайсетина щати (към толкова съм изпращала) ще се окичват на 1 март с червено-бели гривнички, излезли от моите ръце, а за тях това ще е България.

Честита Баба Марта!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s