Дали за хляб или за зрелища?
Въпреки „Кулинарни забежки„, „Журналът на Ива“ няма претенциите да е и кулинарен сайт, но за моя радост и огорчение най-четената публикация всеки ден през последните няколко месеца е „Как да си опечем питка„. През 2015 година описах тази успешна рецепта, до която стигнах чрез промени и експерименти върху други рецепти. Даже за миг не ми е хрумвало, че питката ще е предпочетена сред толкова душевна храна в журнала 🙂 Не бях изненадана от множеството посетители по Коледа и заговезни, но да продължава питката да води класацията всеки ден през април и май – това си е вече повод за усмивка и кулинарна гордост 🙂
Какво пък, ако яденето на питка радва червата, то месенето може да храни и радва душата. Сетих се за няколко женски срещи „Хляб и душевност“, в които чрез хляба срещахме себе си и преоткривахме другите. Сърцето се отвори, заговори…докато не спъпахме на улицата. А там – зрелище – нашето си за пред нас и трябва да сме в час.
От доста време се опитвам да разгадая тази улична магия, която не допуска да бъдеш отворен…по хастар. Няма такава магия, по скоро има орисия – да те е страх от улицата, защото тя била място за лустросани, другите ставали за смях. Дали?…
А лустрото се поощрява и го наричат „добро възпитание“. Каква борба за този приз! А под него – плачещи души!
Да ти е сладък хлябът!
Снимката е от една женска среща „Хляб и душевност“. С филия черен хляб, поръсена с пипер и олио усетихме отново вкуса на детството си, докато слушахме :
„Детство мое реално и вълшебно,
детство мое така си ми потребно,
пак с пипер да поръся филия
от хлаба чер!“
А най-четенета питка си струва да се опита! 🙂
Журналът на Ива 