Книги и размисли

Буквите и войната им за нас

„Прозрението ти е ново начало, всичко друго е въпрос на дела.“ – цитат от „Войната на буквите“, автор Людмила Филипова.

„Никой народ не е поробен, докато сам той не го приеме.“

„Войната на буквите“ е книга – учебник по любов – към рода, към земята, към човека, към знанието, учебник за постигане на личната мисия. Може дори да даде смисъл на търсещия го! Толкова живо и картинно е написана, че докато я четох имах усещането, че гледам филм. А сега и филмът, създаден по книгата е факт.

Вярвам, че всяко четиво намира своите читатели, когато те са готови да го разберат, да го осмислят с ум и душа, пък тогава да си послужат него. За какво друго са книгите, ако не да ни служат, за да съумеем да направим живота си по-красив, по-приятен за живеене и изпълнен с повече любов. Ако ти знаеш друга служба на четмото, тук е мястото да ми го споделиш. 🙂

Завърших четенето на книгата през лятото на 2022 година и когато затворих последната страница вече бях решила да споделя някои текстове, защото историята, разказана в нея дава сила да минеш отвъд собствените си прегради.

Романът стана повод да си пропомня една лична история и започвам с нея. Преди около 10-тина години моя проятелка ми сподели, че й се родил внук и му дали името Баян. Тогава и двете не бяхме чували това име или бяхме го забравили, ако сме го изучавали в училище. Тя имаше много приятно чувство за хумор и се шегуваше, измислейки варианти за „галено“ име. (Да, ние българите си имаме един такъв въпрос „как те наричат галено“ т.е какъв е съкратеният вариант на името, което носиш. Уточнявам това, защото вероятно поколенията след моето не познават израза „галено име“.) Родителите на внучето й попаднали на историята за българския княз Баян и така си харесали името. „Войната на буквите“ е написана две години по-късно и главен герой е същият този княз Баян.

От книгата научих и нова българска дума, която прибавих към съкровищничето си от красиви родни думи. Това е глаголът словя/словят, чието значение е – изричам слова. (Не го намерих в гугъл и мисля, че това е за добро. 😉 ) Българските войници преди бой словят заедно смисъла на всяка буква (азбучната молитва) и това ги вдъхновява, изпълват себе си и въздуха наоколо със силни вибрации, които им вливат мощ. Мощ даряват и словата в книгата. Слова за любов, омраза, вярност, предателство, просвещение, праведност, дълг, вяра, смисъл да бъдеш и да оставиш следа.

Ето какво подбрах:

„Не съм убеден, че там има някой (поглежда нагоре), че на този проклет свят има друго освен собствения ни живот и делата ни.“ – Баян

„Хората ги наричаха Богу мили, защото виждаха всеотдайните им усилия да пазят народността, да бранят правото на всеки да води праведен живот и да изповядва вярата си, без да робува на църквата и короната.“

„Колкото повече се стараех да се харесвам заради вида си ( недъгав), толкова по-невидим ставах. Колкото по-независим бе Баян от хорското одобрение, толкова повече порастваше в очите им.“

„Докато най-сетне отровата на гнева, обидата и ревността не започна да пълзи по вените му. Онази отрова, която задушава сърцата, замъглява разума, всяко светло чувство и го маскира с болка, гняв, усещане за предателство. … Очите му се изпразниха от живот, но тялото му сякаш напук на всичко ставаше яко. Като че мощният заряд на любовта сменяше мястото си с мощната отрова на гнева.“

„Утрешните хора ще открият нас и делата ни по буквите, а ние творим бъдещето им като пишем. … Баян да записва всичко, което правехме, за да бъде открито и помнено един ден. Когато се забрави!“

„Да, може всички тук да загинем. Всеки ще загине някога! Но не всеки ще има час, в който да се врече на свободата, на правото на народа си да пребъде.“

„Днес аз вярвам в Господ. Но не онзи, за когото се колят варвари и християни, а в едногова, който отключва човешките сърца. В онзи, който ни окриля за велики дела, който ни прави от джуджета гиганти, който пази народите, който пише историите, който твори чудесата, който живее в словата, който може да се скрие дори в една буква. В една руна. Вярвам в Бог, защото видях как отрежда съдбите. Защото само Той може да хвърли дете в ада, за да съхрани в сърцето му чудо за възраждането на цял народ. На десетки народи. А после да му даде очи и от чудовище да го превърне в човек.“

Въздигни се в ума и сърцето си. Само ти си господар на това! – пожелание от мен, Ива.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s