Буквите и войната им за нас

„Прозрението ти е ново начало, всичко друго е въпрос на дела.“ – цитат от „Войната на буквите“, автор Людмила Филипова.

„Никой народ не е поробен, докато сам той не го приеме.“

„Войната на буквите“ е книга – учебник по любов – към рода, към земята, към човека, към знанието, учебник за постигане на личната мисия. Може дори да даде смисъл на търсещия го! Толкова живо и картинно е написана, че докато я четох имах усещането, че гледам филм. А сега и филмът, създаден по книгата е факт.

Вярвам, че всяко четиво намира своите читатели, когато те са готови да го разберат, да го осмислят с ум и душа, пък тогава да си послужат него. За какво друго са книгите, ако не да ни служат, за да съумеем да направим живота си по-красив, по-приятен за живеене и изпълнен с повече любов. Ако ти знаеш друга служба на четмото, тук е мястото да ми го споделиш. 🙂

Завърших четенето на книгата през лятото на 2022 година и когато затворих последната страница вече бях решила да споделя някои текстове, защото историята, разказана в нея дава сила да минеш отвъд собствените си прегради.

Романът стана повод да си пропомня една лична история и започвам с нея. Преди около 10-тина години моя проятелка ми сподели, че й се родил внук и му дали името Баян. Тогава и двете не бяхме чували това име или бяхме го забравили, ако сме го изучавали в училище. Тя имаше много приятно чувство за хумор и се шегуваше, измислейки варианти за „галено“ име. (Да, ние българите си имаме един такъв въпрос „как те наричат галено“ т.е какъв е съкратеният вариант на името, което носиш. Уточнявам това, защото вероятно поколенията след моето не познават израза „галено име“.) Родителите на внучето й попаднали на историята за българския княз Баян и така си харесали името. „Войната на буквите“ е написана две години по-късно и главен герой е същият този княз Баян.

От книгата научих и нова българска дума, която прибавих към съкровищничето си от красиви родни думи. Това е глаголът словя/словят, чието значение е – изричам слова. (Не го намерих в гугъл и мисля, че това е за добро. 😉 ) Българските войници преди бой словят заедно смисъла на всяка буква (азбучната молитва) и това ги вдъхновява, изпълват себе си и въздуха наоколо със силни вибрации, които им вливат мощ. Мощ даряват и словата в книгата. Слова за любов, омраза, вярност, предателство, просвещение, праведност, дълг, вяра, смисъл да бъдеш и да оставиш следа.

Ето какво подбрах:

„Не съм убеден, че там има някой (поглежда нагоре), че на този проклет свят има друго освен собствения ни живот и делата ни.“ – Баян

„Хората ги наричаха Богу мили, защото виждаха всеотдайните им усилия да пазят народността, да бранят правото на всеки да води праведен живот и да изповядва вярата си, без да робува на църквата и короната.“

„Колкото повече се стараех да се харесвам заради вида си ( недъгав), толкова по-невидим ставах. Колкото по-независим бе Баян от хорското одобрение, толкова повече порастваше в очите им.“

„Докато най-сетне отровата на гнева, обидата и ревността не започна да пълзи по вените му. Онази отрова, която задушава сърцата, замъглява разума, всяко светло чувство и го маскира с болка, гняв, усещане за предателство. … Очите му се изпразниха от живот, но тялото му сякаш напук на всичко ставаше яко. Като че мощният заряд на любовта сменяше мястото си с мощната отрова на гнева.“

„Утрешните хора ще открият нас и делата ни по буквите, а ние творим бъдещето им като пишем. … Баян да записва всичко, което правехме, за да бъде открито и помнено един ден. Когато се забрави!“

„Да, може всички тук да загинем. Всеки ще загине някога! Но не всеки ще има час, в който да се врече на свободата, на правото на народа си да пребъде.“

„Днес аз вярвам в Господ. Но не онзи, за когото се колят варвари и християни, а в едногова, който отключва човешките сърца. В онзи, който ни окриля за велики дела, който ни прави от джуджета гиганти, който пази народите, който пише историите, който твори чудесата, който живее в словата, който може да се скрие дори в една буква. В една руна. Вярвам в Бог, защото видях как отрежда съдбите. Защото само Той може да хвърли дете в ада, за да съхрани в сърцето му чудо за възраждането на цял народ. На десетки народи. А после да му даде очи и от чудовище да го превърне в човек.“

Въздигни се в ума и сърцето си. Само ти си господар на това! – пожелание от мен, Ива.

Реклама

Малкият Принц ме провокира

      "Рисувай!
       Своята планета!
       Колко е голяма?
       Колко е цветна?
       Кой си?
       Къде си на нея ти?" - пита той

Ами да, нека рисуваме! Без да се ограничаваме от собствената си преценката дали умеем или не! Просто да рисуваме! Своята планета! Защото всеки от нас е планета – своя си планета, различна от тази на другия, колкото и близък да ни е той! Различно голяма е, различно цветна е! Ралични неща има на нея и всеки от нас си има своето място на своята планета, има си и своето значение в нея и за нея.

Питам се дали и ти, когато четеш „Малкият принц“ или друга книга, виждаш като мен в историята себе си и целия наш свят. Дали търсиш смисъла и пътя да направиш по-добър себе си и този наш свят.

Малкият принц казва:

„Когато сутрин се погрижиш за себе си, трябва старателно да се погрижиш и за планетата.“

Мисля си за това, какво мога да направя? Аз! Мога да я пазя чиста. И ако някой я изцапа – да почистя! Мога да се погрижа за тревите, за цветята, за дърветата, ако някой ги унищожи да засадя други! Мога да се погрижа за птиците да не спират полета си, да не секва песента им. Мога да пазя водите чисти! Дали моите мънички усилия могат да променят нещо! Могат! Ако всеки в своя свят и всеки ден посвети малко труд, за да създаде и опази красотата, храната, въздуха и живота на планетата ще произведем голям ефект в полза на всички нас и общия ни дом – земята. Каквото и да правя се старая да не вредя, да не унищожавам, да давам най-доброто от себе си.

В този момент си представих начина на живот и ценностите на различни типове хора, които познавам добре. Мога убедено да кажа, че са способни да се погрижат за общата ни планетата тези, които имат отношение както към своята планета, така и към целия заобикалящ ни свят. Те забелязват и красотата, и разрухата.

„Когато вървиш право пред себе си, не можеш да отидеш твърде далеко…“ – твърди Малкият принц

Да, вероятно е много самотно занимание да се взираш в собствения си път, без да поглеждаш встрани, без да сътрудничиш или ти да потърсиш сътрудничество. И не само самотно, но и ограничено като ползи и резултати. Когато направя бърз преглед назад в личния си път, виждам, че моите постижения не са само мои. Много други хора са взели участие в тях със своя принос. Моите резултати, не са само мои. Те са имали смисъл и за други хора, изиграли са роля и в други животи. Същото е било и с неудачите ми. Почти винаги те са били плод не само на мои действия и са разтърсили не само моя живот. Но и те са били полезни за всички, макар и не толкова ясно видимо в онзи момент. Ние, хората сме създадени да бъдем взаимно зависими и аз мисля, че това е колкото красива, толкова и отговорна даденост. Затова е нужно да се грижим един за друг и за планетата си, да си посвещаваме най-доброто, което можем да даваме и да не отлагаме за после. Защото сме създадени да живеем в отрязък от време, което никой не знае, кога ще свърши.

„Отлагането на една работа за по-късно може да няма лоши последствия, но когато една планета се обитава от мързеливци, това може да е катастрофално. Чувството за неотложност подтиква към грандиозни неща – рисунки, дейности.“ – размишлява Малкият принц

Днес, не само мързелът е катастрофален. Мисля, че ние хората, като най-висш животински вид, отдавна катастрофирахме. Самоунищожихме се от надпревара, алчност и амбиции. Живототворящата любов е „изчезващ вид“ и няма закон, който да я опазва и защитава. Топлите отношения между човеците, вниманието и грижата към другия са празнични атрибути, ритуали, показвани и спазвани в определени измислени дни за отбелязване на уважение и любов. Но, когато краят е видим – ставаме други, способни сме да направим грандиозни неща. Дейности някакви! И рисунки!

Хайде, нарисувай своята планета! Сега!

            "Колко е голяма?              
             Колко е цветна?              
             Кой си?              
             Къде си на нея ти?" 

Ето, аз нарисувах моята. Голяма е толкова, колкото може да побере сърцето ми. Цветна е много! Има всички цветове на дъгата и техните производни – толкова много и толкова красиви, че никога не съм могла да кажа кой е любимият ми сред тях. А аз съм едно мъничко момиченце – малко несигурно, малко уплашено, но вярва, че хората са добри, че показват и казват каквото мислят и чувстват. Момиченце, което обича да майстори разни неща, да подарява, да прегръща със сърцето си и да знае, че то за някого е важно. И съм навсякъде из моята планета. Тичам сред цветята, лежа гола на тревата, плискам се в реката, катеря планината, гоня се с птиците, къпя се в любовта на слънцето. Обичам и да приемам гости на моята планета, да лудуваме и да се любуваме заедно, да правим грандиозни неща, защото чувството за неотложност вече ни споходи! Време е за рисунки и за дейности!

Ако и на теб ти е дошло времето за рисунки – рисувай! Нарисувай своята планета! А аз ще те чакам на моята – да ми я покажеш и да разкажеш.

Пояснение: Честото повторение на думи или изрази в текста не е случайно!