Iva's Art House

Как променям дневната всеки месец?

Новият февруарски облик.

От няколко години съм се захванала да обновявам дневната у дома според сезона или характерен празник. Това е начин да внеса разнообразие и да зарадвам очите и душата си. Правя го, като изработвам интериорни комплекти – калъфки за възглавниците на дивана и тишлайфер за масата. Творбите са породени от отношението ми към този период и са съшити с моите усещания, емоции, спомени. Идеята ми беше да създам 3-4 комплекта, но с всеки завършен проект вдъхновението ми расте, както и вероятността всеки месец дневната ни да е с нова премяна.

Тук представям току що завършения февруарски облик. Предполага се, че идейно този комплект ще е обладан от сърцето, символа на св. Валентин, но не е. Някой ден може и да създам такъв, но в него задължително ще присъства и св.Трифон, който красиво и дълбоко е белязал живота ми.

В този комплект вложих идеята за натуралност, близост до земята, до природните форми, до красотата, бликаща без човешка намеса, до простотата и пъстротата, до фолклора. Тук е мястото да вмъкна, че силно ме развълнува една съществена прилика, която се открива във фолклора на различните нации – всички използват много цветове и цветя.

Творбата, която представям сега е изработена с пачуърк и куилт техники. И тъй като често ме питат какво е куилт ще се отклоня, за да обясня. Другото му име е сандвич техника. Куилта съдържа 3 пласта – лице, под него вата и най-отдолу гръб. Лицето, както и гърбът могат да бъдат от един плат, а могат да бъдат и пачуърк творби. Трите пласта заедно се съединяват с декоративно или прикрепващо прошиване, което може да се изпълнява ръчно или машинно. Така се получава куилт. С куилт техниката могат да се изработват много разнообразни неща, приложими в живота ни – от съвсем малки подложки за чаши, през чанти, покривки за маси, завивки, дори и дрехи, както и декоративни пана с голяма художествена стойност.

Е, май дойде време да покажа и моята най-млада рожба:

Iva's Art House

От бурканче – коледна ваза

Колкото повече пазарът ни примамва с все по-причудливи коледни украшения, толкова по-малко желание имам да ги купувам. А и нещо повече – дори не привличат вниманието ми. Обратно на това, се засили интересът ми към декорация, която сама мога да направя. Обърнах се назад в годините и забелязах, че може би от 2013-14 година насам, през празничния сезон изработвам някакви коледни орнаменти и ги подарявам. Всяка година те са различни от предходните. И това съм правила и продължавам да правя без да го планирам или съзнателно да съм го изграждала като лична традиция. Но ето, че тази моя дейност вече е традиция и продължавам да я развивам и следвам. За историята й в годините ще разкажа отделно с илюстрации. Сега, обаче съм се захванала да пиша за бурканената коледна вазичка.

Основният елемент на този проект е разбира се, бурканът – добре измит и добре почистен от етикета. Неговата формата и големината могат да бъдат всякакви, според идеята и предпочитанията на творящия, но е добре да има широко „гърло“. Следващатата снимка показва материалите, които използвах и основния инструмент – пистолет за горещо залепване посредством силиконова пръчка.

Материали и инструмент за коледната ваза

Когато материалите са подредени пред очите ми, идва ред на въображението да свърши работата си. После на ход са ръцете – оразмеряват, режат, лепят и … Имаме резултат!

Готовата бурканена коледна ваза

Поставих във вазичиката изкуствен коледен букет, купуен преди няколко години за друга идея, чието реализиране отпадна. И така, работната ми маса се сдоби с коледна украса.

Времето за създаване е време за успокояване на хаоса в мислите и за очистване от дребните кахъри. Обичам тези моменти! Време за наслада! Да бъде! 🙂

Преживелици, Iva's Art House

Поздравително творчество

Преди време излях тъгата си по изчезналите картички с душа . От тогава, даже и преди това, започнах опитите си да разчупвам овехтелите пожелания, почти загубили стойност и чуваемост. И така поставих началото на моето поздравително творчество. Достатъчно време преди празника, не само по Коледа, провокирам мислите си с характерни (или не чак толкова) думички и изрази. Понякога се получават стихчета, друг път интересни послания. Сремя се да бъдат персонализирани, насочени към съответния човек, но може и да е нещо, което вълнува всички мои близки или общ копнеж, преживяване. Няма да крия, че не е лесно, но съм убедена и че не е нужен някакъв особен талант. Просто имай търпение, отдаденост, любов и мисъл за човека към когото се обръщаш по повод този празник. Писала съм и кратки писъмца, в които споделях какво е значението на този човек в живота ми, как се чувствам, когато е до мен, когато общуваме. За да се получи добре и да съм сигурна, че няма да драскам и късам картички, създавам празничното послание първо в тетрадка, правя си чернова и когато съм напълно удовлетворена от сътвореното, го преписвам на картичката. Най-добре е да е саморъчно написано, но признавам, че понякога предпочитам да го набера и разпечатам. Изрязвам листчето и го заляпям в картичката, но въпреки това задължително изписвам на ръка името си, датата, изпращам прегръдки, припомням любовта си … 🙂

Как реагират близките ми, когато получат това, ли? Дааа, някой от тях ми споделят, че съм ги развълнувала, че е най-милата или смислена картичка, която са получавали. Други просто благодарят за картичката, начин да съобщят, че са я получили, което е важно за мен, а от трети не получавам никаква обратна връзка. Мисля, че не е задължително да се реагира по някакъв начин и аз нямам очаквания към никого. Това е изключително личен избор. За мен е особено важен, полезен и някак лековит процеса на писането. Когато в мислите ми, човекът застане пред мен и видя голямата картина на неговото присъствие в живота ми, изричам думи, които на живо не биха ми хрумнали и едва ли бих имала повод да ги кажа.

Знам, че си мислиш колко много време отнема това поздравително творчество, пък как имаме купища неща за вършене, особено по празниците. Но имаме и десетки празни дейности, които бихме могли да заменим с тази и то заради себе си. Да, защото докато пиша на другия и мисля за него, разбирам нови неща за себе си, преосмислям аспекти от живота си. Ако медитацията ти е труднопостижима, ето това е нейна форма, в която изключваш ума си от хаотичните мисли и ги насочваш в една красива, спокойна и позитивна посока.

И сега ще разкажа как тази година се самороди моето коледно послание. През ноември си вършех рутинни неща вкъщи и мислех, че отново е време за поздравително творчество. Мисълта ми се понесе към Коледа – ден като всеки ден, но не съвсем … и после беше нужно само да оставя всичко започнато и да записвам. От опит знам, че изпуснатите мисли никога не могат да потекат два пъти по един и същи начин. „Коледа е“ вече пътува към близки и приятели. Публикувах го и тук, защото е подходящо за всички. Много се надявам хората, които ще го прочетат да вникнат по-дълбоко в него, и то да им помогне да бъдат по-добри към себе си, за да ни има в живота и живот след нас да има!

Наслаждавай се на предпразничните дни, защото те са повече от празничните!

Iva's Art House

Лавандулови ангелчета

Преди няколко години посетихме лавандулов фестивал и в една от фермите си набрах китка от ароматното растение. Изсуших го, събрах семената и вече имах идея в какво да ги вложа – коледни лавандулови ангелчета. Докато идеята отлежаваше в мислите ми и си чакаше времето за реализиране, успях да намеря малки дървени лъжички за главите и да купя органза за рокличките. Но време не успявах да отделя. Така пропуснах няколко празника. Но по-добре късно, отколкото никога, нали? Отлагането понякога може да е за добро.

Преди седмица извадих всички материали и пособия, и ангелчетата започнаха да оживяват. Вълнуващо е!

В процес на работа

Вярвам, че точно тази Коледа, моите лавандулови ангелчета отиват в най-подходящите си домове. Надявам се да са добри посланици и да предадат на своите притежатели хармонията, смирението и любовта, които вложих в тях, докато ги изработвах.

Коледно лавандулово ангелче
Гръбчето на ангелчето, където се виждат лавандуловите семена

За моя голяма радост, успях да комплектовам цели 10 ангелчета. Четири от тях вече са подарени, скоро и тези шест ще бъдат в новите си домове.

Вълнувам се много! Правила съм и други орнаменти за празника – коледни сърца, декорирани канелени пръчки, коледни чорапчета, елхички. И в тях съм влагала свои послания и чувства, но неочаквано за мен, чувствам ангелчетата някак особено. Умиление, усмивка и спокойствие. Така мога да опиша усещането. Приятно е!

Бъдете вдъхновени и с много любов заредени!

Надявам се посланията на лавандуловите ангелчета да достигнат и до теб, макар и от снимки.

До после!

Iva's Art House

Вторият живот на старата покривка

През 2012 година се влюбих в пачуърка. Познавах това изкуство отдавна, но само му се наслаждавах. Когато се преместих да живея в САЩ, случайно чрез фейсбук, попаднах на американската куилт асоциация, от там – на куилт музея и за мен пътечката към това вълшебство вече беше проправена. Тук е мястото да отговоря на въпроса, който често ми се задава – какво е куилт. Това са изделия, които съдържат 3 пласта (лице, често пачуърк, вата и гръб), свързани в едно чрез ръчно или машинно прошиване. За тези, които не ме познават ще кажа, че интересът ми към шиенето се прояви още в детството, а през 1983 година съзнателно насочих усилията си към овладяване на това умение, въпреки че бях избрала друга професия. Интересна история, която ще разказвам отделно.

В това, което споделям сега, освен пачуърк и куилт има и рециклиран материал, в случая плат. Този модерен термин се наложи за излезли от употреба вещи, които се влагат частично или изцяло в направата на други предмети. За комплекта, който виждате на снимките, съм използвала памучна коледна покривка за маса и тъмно сини, по-плътни памучни пердета. Покривката поостаря, частично поизбледняха цветовете, но мотивът с камбанките толкова много ми харесваше, че ме вдъхнови да му измисля приложение в нещо ново. Успях да съхраня 4 цели мотива със запазени цветове и два не напълно цели.

Четирите камбанки се превърнаха във възглавници. Лицевата част е куилтван пачуърк, а гърбът им е обикновено изпълнение, изработен от плътните тъмно сини пердета. Две от възглавниците са част от коледната украса пред входната врата на къщатата на дъщеря ми, а другите две намериха мястото си върху дивана в нашата дневна стая.

След дълго умуване, събиране на останалите от възглавниците парченца плат и заиграване с тях, успях да изработя тишлайфер за масата в същата стая.

Този комплект грейна в дневната като истинско слънце насред зима.

Коледното вдъхновение нежно и сигурно ме е сграбчило и не ме изпуска. Ще продължа и да споделям. Обикновено отлагам писането за после и по-късно, и често се случва празникът да отмине без да съм написала и ред тук. А обичам да го правя, не по-малко отколкото да създавам с ръцете.

Приказни предпразнични дни!

Iva's Art House

Есенни майсторлъци

Есента е сезон, който ме прибира, не само за повече часове от деня в къщи, но и по-навътре в себе за време от няколко месеца. Усещам настъпването на този период още около средата на септември, когато прибера цветята да преживят зимата под покрив, заедно с мен. Тогава приключвам с почистването на зеленчуковите лехи и подготовката им за студените дни. Пренареждам и цветната градина.

Това е времето, когато отварям и моята есенна работилница. Измъквам от кутиите платовете в есенни багри и тематични щампи, манисти, дантелки, картинки, конци, орнаменти, листи и моливи. И колкото по-мрачно, мокро и хладно е времето отвън, толкова по-уютно се чувствам сред всички тези джунджурийки. Рисувам, оцветявам, идейките прелитат през мисълта ми, както есенните листа пред прозореца. Някой от тях грабвам, други пропускам, трети ми убягват, но след 2-3 дни планът вече е върху листа хартия, а аз потъвам в безвремието. Където и да съм, каквото и да правя, въображението ми доизмайсторява идеите, а когато дойде ред и ръцете да заработят, целият свят се променя. Лошото се е превърнало в доброта, красотата е изместила грозното, любовта е победила омразата и завистта, надпреварата се е стопила и вместо нея една гиганска топла прегръдка е събрала хората. Какво означава това ли? Че спирам да забелязвам всичко, което ме натъжава. Остава само радостта и удоволствието, че създавам нещо, сякаш раждам отново. Някой ще нарекат това терапия, други творчески процес, а за мен е измъкване от рутината, удовлетворение и много, много радост.

А! Пропуснах да напиша, че плановете ми обикновено имат две части – „да направя“ (съдържа идеите в описание – какво и как) и „да подаря“ (на кого и какво)

И ето майсторлъците ми от есен 2021, голяма част от тях вече подарени. 🙂

Брошки „Happy Halloween“
Гривни „Happy Halloween“
Подложки за чаши, бутилки, малки купи или друго

Капитонирано панерче за цветя, бутилка, лакомства или друго

Подложки за хранене „Есен“

Материалите за есенно творчество вече лежат по кутиите, за да изчакат следващия сезон. Тяхното място заеха коледните платове и орнаменти. И преди да покажа сътвореното, ето още малко есенни майсторлъци, но от 2020 година, които не съм показвала тук.

Плашилко – декорация за дома
Меки тиквички – декорация за дома
Декоративни възглавници за дивана у дома

Комплект капитониран тишлайфет и подложки за чаши
Iva's Art House

Истории за възглавнички със снимки и любов

През 2013 година се вдъхнових от идеята да правя калъфки за възглавнички с лични снимки. Набавих си необходимите материали, направих пробите и естествено изработих първите възглавнички за семейството си.

Това е подарък на дъщеря ми и нейния съпруг за св.Валентин, а снимката е от последните дни преди раждането на втората ми внучка 🙂

photocat

После изработих няколко възглавнички за коледен подарък на роднини, а на снимката вече беше и новият член на семейството – 7 месечната Зоуи.

photocat 1

Последва подарък за прабаба :

photocat

И идеята вече беше в онлайн магазинчето на Iva’s Art House. Така както мартеничките ме направиха съпричастна на много лични истории, възглавничките станаха повод да се докосна до още мили човешки преживявания.

„Това е любимата снимка на мама с нейната майка. Баба почина скоро и аз искам сега, за деня на майката, да подаря такава възглавничка на мама.“

photocat yes

„Моята сестра има рожден ден и бих искала да й подаря възглавничка със снимката на любимия й актьор.“

photocat yes

„Почина кученцето на сестра ми. Тя тъгува много и аз се надявам да я усмихна като й подаря възглавничка с негова снимка и в нейните любими хипи цветове.“

angel's order

Ето, още няколко истории, но без илюстрации.

Децата растат и напускат дома, а за майките остават…снимките. Поръчаната възглавничка беше коледен подарък от мама за нейната дъщеря, чиито дечица скоро са поели по своя път, но далеч от дома. На снимката е дъщеря й с децата си от времето на тяхното детството.

Телевизионен журналист изненада съпругата си с такъв подарък по повод първата годишнина от сватбата им. Той беше избрал най-артистичната и любима на двамата снимка от този ден.

Снаха поръча възглавничка за подарък на свекърва си за деня на майката, а снимката е – младата двойка по време на танц.

А това е подарък за моя приятелка, която живее далеч от малките си внучета.

fotor text

Драго ми е като си помисля колко усмивки, мили изненади и сладки сълзи са донесли моите възглавнички със снимки… А когато ги изработвам пипам внимателно, защото всяка една е история за Любов!

Животът тече!  Наслаждавай му се!

Благодаря ти, че се отби тук!

Ива