Поетично изречено

Надигам се!

Надигам се!
От покоя бял и леден!
В-дишвам!
Полъх свеж
и топлина в едно със хлад
усещам!
Надигам се!
Бавно.
Протягам се!
Бавно.
И дишам, и душа.
И бавно, и не толкоз!
Екстаз!…

А беше мраз,
тихо, бяло, прибрано..
Там дълбоко в черупката
свряно.
Да нарежда и извежда
чувства, преживяно, премълчано…
В мъдрина да ги превърне
преди слънцето да зърне.
И да покълне сякаш пак –
отмита,
цветна,
игрива,
закачлива,
обичлива,
пряма,
и безсрамно гола…
Защото душа е!
Жива!
И в Пролет прелива!

Март 2015, Ива

Журналът преди

Независимата Зависимост

Често в разговори се чува гордото признание „аз съм независим човек“. Хубаво, ама май не си даваме сметка, че абсолютната независимост всъщност е мит, а стремежът към нея е по-скоро болест. Безспорно независимостта е доста високо ниво в развитието ни, но не и най-високото. Срамуваме се да признаем зависимостта си , пък всяка наша потребност се нуждае от сърцето, ума или ръцете на друг , за да бъде задоволена. Ако разберем и осъзнаем тази реалност няма да приемаме зависимостта като ограничение, а като красиво преживяване, което носи наслада.

Новороденият човек, остава много дълго време зависим от по-възрастните. Тази зависимост му е нужна, за да се развива и да достигне зрялост и независимост – физическа, емоционална, финансова. Вярно е, че едва, когато я постигнем, ние хората сме способни да се самоуправляваме и да разчитаме на себе си. Но! Не бива да пропускаме факта, че в живота, както и в природата всичко е свързано и взаимозависимо. Ние сме обречени да живеем в общност и да си взаимодействаме със себеподобните, а сред нас има зависими, независими и взаимозависими.

Как да разпознаем себе си и тях? Замисляме ли се колко често казваме „Аз“, когато говорим? Дали не се страхуваме от „Аз“ и предпочитаме да се скрием в „ние“. Дали обикновено, другите не са причината за моите/твоите неудачи ? И така – преди да се опитаме да си отговорим на тези въпроси, ето малко жокери*: (обяснени са подробно от Стивън Кови в книгата му „Седемте навика на високоефективните хора“

* Зависимите – разпознаваме ги по “вие” – „вие се грижите за мен”, “вие трябва да ми помогнете”, ” вие не го направихте”, “ваша е вината“.
Физически зависими – болни и инвалиди.
Емоционално зависими – нуждаят се от мнението на другите за тях, и от доброто отношение на околните, за да се чувстват значими и сигурни.
Интелектаулно зависими – оставят другите да мислят вместо тях и да създават решенията в живота им.

*Независимите – разпознаваме ги по “Аз” – „аз мога да го направя”, “аз съм отговорен”, “аз разчитам само на себе си”, “аз мога да избирам”.
Физически независими – справят се сами.
Емоционално независими – преценката им за лична стойност не се определя от отношението на другите към тях.
Интелектуално независими – мислят самостоятелно, творчески, организират живота си, имат ясни ценности и мотивирани цели.

*Взаимозависимите – разпознаваме ги по “ние” – „ние можем”, “ние съчетаваме способности и талант и създаваме повече и по-добро ”.
Физически взаимозависими – разчитат на себе си, но са убедени, че по-високи резултати се постигат в екип.
Емоционално взаимозависими – ценят себе си, това, което дават, както и това, което получават. Умеят да дават и да получават любов.
Интелектуално взаимозависими – съзнават потребността си от ползване на най-добрите мисли, идеи и постижения на другите.

Или накратко : Взаимозависимият човек цени и познава себе си, споделя и дава от себе си, ползва опита и познанието на другите – за своето и общо по-добро живеене.

“Взаимозависимостта е избор, който само независимите могат да направят.” – Стивън Кови

Разпозна ли се?

* обяснени са подробно от Стивън Кови в книгата му „Седемте навика на високоефективните хора“

Взаимозависими
Взаимозависими 🙂
Преживелици

Полет

Да се събудиш със съобщение, което иска да ти свие крилата не е най-доброто начало на деня. Миг униние и намирам начин да покажа глава над облаците. А зад тях е скрито слънцето. То ме озарява за поздрав, а аз го прегръщам в отговор.

Знам, имам крила! Те са разтворени, а небето е широко, обгръща цялата земя и аз мога да полетя във всяка посока. Дори и да свия крила, дори и да се приземя, то е временно, защото имам крила. Мога да променя посоката, но няма да допусна да ми отрежат крилата, защото душата е създадена от полет и за полет. Без нейните крила тялото линее и бавно умира …всеки ден.

Аз – Ива съм жива…все още!

Журналът преди

Кой съм Аз?

Трудно ли ти е да отговориш на този въпрос? Труден отговор е онзи, който не знаем или не сме потърсили.

Зададох въпроса „кой съм аз“ на личната си страница във Фейсбук и поставих условие – отговорът да съдържа не повече от две думи. Предстои ти да прочетеш  отговорите, които получих (с удебелени букви), а след тях – моята интерпретация-продължение. Не очаквай тя да съвпадне с твоята или със замисъла, който  са вложили отговорилите. Обикновено думите въвеждат в заблуда. Искаме да изразим едно, а събеседниците ни разбират съвсем различно. Ето, защо е от значение не само какво казваме (думите, които избираме), а и как го казваме (начина – мимика, жест, интонация). Казаното до тук е малко отклонение-пояснение. Въпросът е „кой съм Аз“.

Аз съм свободна и добра – и това ми е присъщо, защото съм родена човек. Има периоди от живота, когато с възпитание и учене са се опитвали да окастрят тези вродености, но душата е програмирана да живее в свободност и доброта и се бори за тях, докато е в мен.

Аз съм жена – и това е видно, но биологичният ми пол е моя универсална характеристика, но не и уникална. Аз съм по своему майка, любяща закрилница, пазителка и грижовница, но като много, много други жени.

Аз съм птица, защото пускам душата в полет, когато поискам, но както птицата, така и душата могат да са затворени в клетка за удоволствие и наслада на другите.

Аз съм мечтател и мечтите ми произлизат от реалността, но отиват отвъд нея, така те нямат ограничения и затова са мечти.

Аз съм приятел и съм отдадена на другите, но съм отдадена и на себе си, защото иначе не бих могла да съм пълноценен приятел.

Аз съм цивилизована, защото принадлежа на моята цивилизация, но в душата ми има следи от всички периоди в развитието на цивилизацията.

Аз съм хъш, защото съм напуснала родината си и защото нося революционен заряд към мен самата – обичам да случвам обрати, преломи в живота си, но революционерите действат насилствено, а личните ми революции са мой доброволен акт.

Аз се надявам да преживея разнообразен опит, да сбъдна мечтите си…Знам, че надявам се е в утре, а в утре има несигурност и неизвестност, защото всеки час и ден се променяме както аз, така и обстоятелствата около мен. „Аз се надявам да съм…“ – изразява  несигурност в това и очакване някой отвън да ми каже „кой съм аз“.  Но, аз съм вътре, вън е само моето отражение, което всеки вижда различно.

Аз съм! – и така заявявам категорично, че ме има и присъствам тук и сега.

Да се определим с две думи е малък разказ, но с една е истинско предизвикателство, което отново отправих, но не получих нито един отговор. Ето ти моя:

Аз съм море… Не случайно го обичам от дете, не случайно обичам да оставам насаме с него .

Аз съм море, защото морето е дом на разнообразен живот.

Аз съм море, защото морето отразява топлината и светлината на слънцето, разпръсква ги по земята и храни живота.

Аз съм море – тихо и спокойно, но морето се вълнува и дори се бунтува.

Аз съм море, защото морето е път с много посоки.

Аз съм море, защото мога да се превърна в пара и да полетя към слънцето, после да се върна разпиляна на капчици, за да се събера отново в цялото.

Аз съм море и допускам в себе си всичко и всички – вас и вашите пътища, и вашите терзания, и вашия взор, и вашите мечти, и вашата помия дори. Но!

Аз съм море и имам способността да се самоочиствам, за да продължавам да бъда…море!

Аз – Ива…до края

Кой си ти?