арт текстил – Журналът на Ива

Новият февруарски облик.

От няколко години съм се захванала да обновявам дневната у дома според сезона или характерен празник. Това е начин да внеса разнообразие и да зарадвам очите и душата си. Правя го, като изработвам интериорни комплекти – калъфки за възглавниците на дивана и тишлайфер за масата. Творбите са породени от отношението ми към този период и са съшити с моите усещания, емоции, спомени. Идеята ми беше да създам 3-4 комплекта, но с всеки завършен проект вдъхновението ми расте, както и вероятността всеки месец дневната ни да е с нова премяна.

Тук представям току що завършения февруарски облик. Предполага се, че идейно този комплект ще е обладан от сърцето, символа на св. Валентин, но не е. Някой ден може и да създам такъв, но в него задължително ще присъства и св.Трифон, който красиво и дълбоко е белязал живота ми.

В този комплект вложих идеята за натуралност, близост до земята, до природните форми, до красотата, бликаща без човешка намеса, до простотата и пъстротата, до фолклора. Тук е мястото да вмъкна, че силно ме развълнува една съществена прилика, която се открива във фолклора на различните нации – всички използват много цветове и цветя.

Творбата, която представям сега е изработена с пачуърк и куилт техники. И тъй като често ме питат какво е куилт ще се отклоня, за да обясня. Другото му име е сандвич техника. Куилта съдържа 3 пласта – лице, под него вата и най-отдолу гръб. Лицето, както и гърбът могат да бъдат от един плат, а могат да бъдат и пачуърк творби. Трите пласта заедно се съединяват с декоративно или прикрепващо прошиване, което може да се изпълнява ръчно или машинно. Така се получава куилт. С куилт техниката могат да се изработват много разнообразни неща, приложими в живота ни – от съвсем малки подложки за чаши, през чанти, покривки за маси, завивки, дори и дрехи, както и декоративни пана с голяма художествена стойност.

Е, май дойде време да покажа и моята най-млада рожба:

Есента е сезон, който ме прибира, не само за повече часове от деня в къщи, но и по-навътре в себе за време от няколко месеца. Усещам настъпването на този период още около средата на септември, когато прибера цветята да преживят зимата под покрив, заедно с мен. Тогава приключвам с почистването на зеленчуковите лехи и подготовката им за студените дни. Пренареждам и цветната градина.

Това е времето, когато отварям и моята есенна работилница. Измъквам от кутиите платовете в есенни багри и тематични щампи, манисти, дантелки, картинки, конци, орнаменти, листи и моливи. И колкото по-мрачно, мокро и хладно е времето отвън, толкова по-уютно се чувствам сред всички тези джунджурийки. Рисувам, оцветявам, идейките прелитат през мисълта ми, както есенните листа пред прозореца. Някой от тях грабвам, други пропускам, трети ми убягват, но след 2-3 дни планът вече е върху листа хартия, а аз потъвам в безвремието. Където и да съм, каквото и да правя, въображението ми доизмайсторява идеите, а когато дойде ред и ръцете да заработят, целият свят се променя. Лошото се е превърнало в доброта, красотата е изместила грозното, любовта е победила омразата и завистта, надпреварата се е стопила и вместо нея една гиганска топла прегръдка е събрала хората. Какво означава това ли? Че спирам да забелязвам всичко, което ме натъжава. Остава само радостта и удоволствието, че създавам нещо, сякаш раждам отново. Някой ще нарекат това терапия, други творчески процес, а за мен е измъкване от рутината, удовлетворение и много, много радост.

А! Пропуснах да напиша, че плановете ми обикновено имат две части – „да направя“ (съдържа идеите в описание – какво и как) и „да подаря“ (на кого и какво)

И ето майсторлъците ми от есен 2021, голяма част от тях вече подарени. 🙂

Подложки за чаши, бутилки, малки купи или друго

Капитонирано панерче за цветя, бутилка, лакомства или друго

Материалите за есенно творчество вече лежат по кутиите, за да изчакат следващия сезон. Тяхното място заеха коледните платове и орнаменти. И преди да покажа сътвореното, ето още малко есенни майсторлъци, но от 2020 година, които не съм показвала тук.