Как се научих да благодаря на себе си

Благодаря си и за тази отгледана красота 🙂

Случи се във времето, когато компютрите още не бяха улеснили толкова живота и срещите ни един с друг. Фейсбук не беше роден, а вероятно току що е бил заченат . Тогава, мечтаех за среща с една личност, популярна в България – автор на едни от най-четените български книги тогава. Доста трудна задача, но не и невъзможна – казах си аз.

По телефона ми отговориха, че най-рано след 6 месеца мога да се видя с нея. Намерих пощенски адрес и написах писмо. В продължение на една седмица писмото отлежаваше върху работната ми маса, а аз размишлявах – коя съм аз, да искам това;  как ще приеме историята и молбата ми, ако изобщо лично прочете писмото ми;  дали няма да дам повод за насмешки… Ами, ако се лъжа?… Докато една сутрин се събудих с мисълта, че няма откъде да знам какво ще се случи, без да съм изпратила писмото.
Денят на изпращане беше понеделник. В сряда ми позвъня непознат номер. Отговорих и чух: „Здравей Иве. Аз съм …. …. ( Беше тя и ми говореше като дългогодишна моя приятелка)….. Можеш ли да дойдеш утре?…“
Срещнахме се след една седмица. Благодарих й, а тя : „Защо на мен, на себе си благодари. Аз не съм направила друго, освен да прочета писмото ти. На ден получавам повече от 50 писма, на някой отговарям, на други – не, трети давам на секретарката си за отговор, но да се обадя по телефона, веднага след края на писмото, не ми се случва често. Заслугата е твоя. На себе си благодари!“

Реклама

Как да си опечем питка с мая – стъпка по стъпка

Това вкусно, хлебно чудо е голяма наслада за сетивата, но препоръчвам да се хапва само на празник, че това бяло брашенце, не е много на добре 😉

Хайде да започваме, че хубавата питка иска да й отделим повече време, да я глезим в топла стая и да я месим с любов и в тишина. Месенето на хляб е чудесна възможност за медитация, но ще я разкажа в отделна статия. Нашите баби и прабаби точно това са правили докато са месили, въпреки че не са знаели какво е туй нещо „медитация“. Но сега да се концентрираме върху питката.

Продукти:

1 с л  суха мая

1 с л  сурова захар демерера (това е захарта, която използвам, но може и с обикновена бяла захар)

1/4 ч ч  топла вода  (Чашата е с мярка 250 мл. Ако използваш мярката cup това е точно 1/4 cup и всичко, което в рецептите ми е ч.ч всъщност е cup)

около 6 ч ч брашно

1 ч ч  прясно мляко

2   яйца  (едното е за намазване на питката преди печене)

2 с л   зехтин или олио

1/2 ч ч   кисело мляко

1/2 ч л  сода бикарбонат

1 равна супена лъжица хималайска сол (това е солта, която използвам, но може и обикновена готварска сол)

Важно! Всички продукти трябва да са със стайна температура. Стопли ги преди да ги вложиш в питката. За тази дейност аз не използвам микровълновата фурна. Яйцата поставям в купа с топла вода за около 1 час. По същия начин стоплям и двата вида мляко. Докато престояват в купичките с гореща вода, проверявам температурата като първо разбърквам млякото, а после потапям върха на кутрето си – трябва да усещам топлина близка до тази на тялото.

Стъпка 1: Маята размесвам със захарта, добавям 1/4 ч ч (cup) топла вода и оставям да шупне.

Стъпка 2: Добавям 1/2 ч ч  брашно, разбърквам по-енергично с дървена плоска лъжица, докато се получи хомогенна гладка смес и оставям да втаса. Пресявам 7 ч ч (cups) брашно (повечко от необходимото).

Стъпка 3: Размесвам до хомогенност прясното мляко и яйцето и ги добавам към втасала смес.

Стъпка 4: Добявям зехтина.

Стъпка 5: Прибавям 1 ч ч брашно, размесено със солта. Обърквам съставките с телена бъркалка до хомогенност. Разбърквам киселото мляко със содата и също ги добавям към сместа.

Стъпка 6: Омесвам тестото за питката и отново го оставям на топло да втасва.

Стъпка 7: Оформяне на питката. До сега съм я завършвала по два начина – топки и охлювчета със сирене.

Питка „топки“: Премесвам втасалото тесто и го разделям на две, всяка половина пак на две, четвъртините и тях на две, осминките – също. Получавам 16 парчета, които замесвам като топчета и ги подреждам в кръгла тава с диаметър 25 см (10 инча). Оставям питката да втасва докато изпълни хубаво тавата. Разбивам 1 яйце (напомням – да не е студено) с една супена лъжица топличка вода (не гореща, защото ще пресече яйцето), намазвам питката и я поръсвам със суров сусам. Пече се на 180 C (375 F) в продължение на 1 час. Когато отгоре е добре запечена до бледо кафяво, я покривам с домакинско алуминиево фолио.

Питка „охлювчета със сирене“: Разделям втасалото тесто на две части и ги разточвам. Намазвам обилно с размекнато краве масло и поръсвам с натрошено сирене. Покривам с втория лист като притискам в края по цялата обиколка. Отново намазвам с маслото, поръсвам със сирене и увивам на руло. Рулото усуквам и леко изтеглям встрани. Двете ръце усукват в срещуположни посоки и едновременно с това изтеглят. Рулото се стреми да се върне, но не му разрешавам като го задържам в покой и в положението до което искам да остане. След като съм се убедила, че не „шава“, бавно го освобождавам от ръцете си. Режа го напречно на охлювчета с ширина около 1,5 см (половин инч).

Подреждам ги в кръглата тава (както се вижда на снимката) – в средата, едно върху друго, слагам двете крайни парчета. Първото охлювче е легнало хоризонтално изцяло върху тавата, а всяко следващо поставям „на възглавница“ върху предходното. Подредената питка минава по същата процедура като питката „топки“ – втасва, мажа с яйце, пека по същия начин. Използвам пергаментова хартия за печене, защото улеснява изваждането на питката от тавата.

Хубавата питка изисква търпение, топлина, концентрация на вниманието върху нея и много любов към хората, с които ще я споделиш.

Да ти е сладко! 🙂

Благодарността и Любовта лекуват

Разговор с Мадлен Алгафари за благодарността и какво се случва в тялото и душата, когато благодарим и ни благодарят.

Имаме си ние българите, един лаф на възмущение – „и едно благодаря не каза“, а пък като решат да ни кажат – отговаряме „няма нужда“. Какъв знак е това в народопсихологията ни и още:

Знае ли психоантропологията кога се е появявила благодарността и защо?
В нашите най-древни езически традиции, докато прадедите ни са живели в Тибетските степи, не е имало нито един ритуал за славослов и благодарност на добрите божества, а предимно ритуали за омилостивяване на злите божества. Анималистичният възглед за света е карал хората да приемат за живо всичко в природата – гръмотевиците, дъждът. Климатичните условия, при които са живели, са били доста тежки и затова е логично да преобладават тези ритуали. Затова и предците ни са били скотовъдци, а не земеделци. Вероятно някъде във вените ни е останал този култ към злото. Трябвало е да внимаваме постоянно откъде ще ни сполети.
Благодарността е по-лесна за тези, които има за какво да благодарят.

Какво се случва с нас, когато ни благодарят и когато ние благодарим?
Чувстваме се значими. Това е утвърждаване. Но е трудно за човек, който сам се чувства неутвърден. Не можеш да дадеш нещо, което не си получил. Затова по-благодарен се чувства и го изразява човекът с добра самооценка. А иначе в организма скачат нивата на окситоцин, ендорфините, серотонинът – хормоните на щастието и намалява нивото на стресовите кортизол и адреналин. Подобрява се работата на имунната система. Благодарността, както и любовта лекуват. Не случайно формите на водните кристали, които японският учен Масаро Емото изследва, са най-красиви, когато водата реагира надумите „любов и благодарност“.

Българинът си има лаф „и едно благодаря не каза“. Неизказаната благодарност отваря рана и негативни емоции там, където я очакват – как се лекува това?
С повишаване на самооценката. Ние, например, учим нашите специализанти в института да бъдат благодарни, да го изразяват. По света дори на следващия ден, след като си бил на гости, има обичай да благодариш. Това създава чувство за принадлежност и утвърждаване, и мотивира за развитие към доброто и любовта.

Всичко в живота е неслучайно и има смисъл, дори да е невидим. Какъв е смисълът на куртоазната благодарност, която често дори не забелязваме?
Е, тя е формална. Само формата, без вътрешното съдържание. Благодарността има смисъл, когато е истинсска, от душата и сърцето. Тогава има и горния благотворителен ефект за здравето и щастието ни. Формалното е клише, което е като празна, лъскава опаковка. Тя дори е лицемерна. Но във социоконформните отношения все пак е по-добра от навъсеното излъчване.

Понякога, американците отговарят на благодарността с едно „аха“, което се възприема като „да, има защо“ или „заслужено ми благодариш“ . В нашата култура, това изглежда нескромно. А ние българите, възпитани на скромност, честичко казваме „няма защо“ или „за нищо“. Заучили сме тези отговори както да караме колело, но пък те са израз на нещо, което се случва дълбоко в нас – какво е то?
Пак ще разкажа епизода от приказката за грозното пате. Когато се спасява и успява да избяга от курника, то попада в къщата на една баба. Там едно коте му казва: Леле, колко си красиво! А патето отговаря: Какво искаш от мен? Когато сам се преживяваш като дефектен и вярваш в невярното – че си грозен, тогава ще си мислиш, че те лъжат, когато ти правят комплимент или ти благодарят. Тогава омаловажаваш чутото, тогава се казва „няма защо“. Все едно казваме „аз не струвам и съм никой“. Този, който харесва себе си, не се чувства притиснат от благодарността и комплиментите, защото не си мисли, че няма да може да ги оправдае и с чувство за заслуженост отговаря.
Важно е да ценим това, което другите правят за нас. Важно е да оценим и собствените си действия. Много харесвам шопската приказка: “ Я, па я к’во съм можал!“

Благо-Дарни

Природната белота смирява – прибира ни вътре в себе си, подтиква към благодарност, чистота и светлина.

В края на месец ноември , хората, населяващи държавата, която приютява представители на всички нации и култури по света, празнуват Thanksgiving  – денят, в който дават благодарност. За някой отдаването на благодарност е част от националната им култура, за други не, но всички празнуват. В тази част на света различията между хората се приемат като своеобразно богатство и носят принадена стойност в обществените взаимоотношения. Тук всяка култура и всички традиции се удостояват с уважение, липсва стремеж към уеднаквяване, няма етническо, расово или национално напрежение. Е, поне не се усеща! Може би, защото хората си багодарят непрекъснато и за всичко, може би, защото на благодарността е отредено празнуване, не по-малко значимо от Коледа…

Благодарността е личен акт, който  пречиства, смирява и лекува. Мъдри люде ни учат да благодарим всяка сутрин щом отворим очи – за това, че ни предстои да преживеем още един ден. Всеки ден е дар, за който да сме благодарни – за това, че виждаме слънцето, за това, че имаме възможност и днес да извървим част от пътя до мечтите си, за това, че не сме сами на света, за това, че и днес имаме възможност да обичаме. Благодарсвеното начало на деня и то преживяно не само в умовете, но и в сърцата, стопява съпротивите и неудовлетвореностите, вдъхновява делата, припомня ни смисъла и на душата става леко и чисто.

В българската култура имаме ден на прошката. Да дадем или поискаме прошка е личен избор, с който потушаваме пламъците на неспокойната си душа. Но едно е да кажем прости ми/ прощавам ти, а съвсем различно е да благодарим на стореното зло, да благодарим и на себе си за грешките и неудачите. По-лесно е да благодарим за доброто, въпреки че често и това забравяме, отколкото да благодарим за злото, за грешката. А това си е наистина повод за благодарност. Защото доброто е учител, но най-много  помним наученото от грешките. Благодарността е признание за –дареното ни благо-, а благо е всичко преживяно – и добро и зло, защото и двете дават опит и мъдрост. Колко скучен би бил животът  без разнообразен опит и колко гладна и болна би била душата без възможност да мъдрее.

Британците, които  заселили новата земя – Америка, са преживяли много трудности. Голяма част от тях не са оцелели, затова поколенията помнят и предават своята признателност  към Бог и към местното население, което им помогнало да се адаптират и да продължат живота си. Така Thanksgiving  остава жив и днес и ще продължи да живее, защото докато има хора на земята, ще има за какво да благодарят – на Бог, на Другите и на Себе си.

БЛАГОДАРЯ !
от мен, Ива