или
Как тутманикът на Роси стана тутманик на Боби?
Героините в този разказ са баби на своите внуци, но не и баби на възраст.
Засукани сме, защото сме млади с души засмяни и внуци сладурани.:)
И така – имам си дружка, дето се знаем с нея от време накогашно. Сега и двете сме по чужбина, и двете си имаме пълни къщи с детски глъч и лудории. И озовали се отвъд океана, (макар и пак да не сме близо) хортуваме си дистанционно и опит обменяме – за мъниците внуци, за порасналите ни деца, за родината далечна и за разни други неща 🙂
*****
– И като каже зет ми „мама, има мекици?“ – аз се захващам да правя мекици, като каже „мама, има баница?“ – подхващам баницата. Удоволствие ми е, Иве. Нека усетят, че баба е дошла. За закуска обичат тутманик да им правя.
– Какъв тутманик за закуска, Боби. Та той си иска време – месене, втасване, разточване. Кога сварваш, не спиш ли?
*****
Боби си падала по бързите рецепти. Лесно се правел този тутманик и свършвал още топъл, разказва ми тя.
Вече рядко се впускам в приключението да готвя с бяло брашно, яйца и повечко масло, но пък затова връщането към храната от моето детство и от детството на децата ми, има особено мил носталгичен вкус, който няма да зачеркна окончателно. Тук е мястото за едно отклонение – най-лесно се отказва нещо, когато се зарека, че не го отказвам завинаги. Но повече за това ще разкажа в отделна публикация. Сега отивам пак при двете баби и тутманика.
Разбира се, Боби се отзова веднага на молбата ми да сподели рецептата и аз се развихрих в кухнята без да подозирам, че скоро няма да изляза от там. И то не защото тутманикът изисква много време, а защото се наложи да правя два.
Рецептата беше съвсем в нашенски стил – чаени чаши за мярка, ако яйцата са по-големки брашното трябва да е повечко от 2 чаши, че да докараме тестото по-гъсто от кексовото… Едва ли има българката от моето поколение и преди нас, която не би се справила блестящо с такава рецепта. Но дъщеря ми пита „каква е тази гъстота, колко време се пече, абе как до розово, колко розово?“ :))
Та, затова извадих набора от универсални кухненски мерки и – мерих, бърках, записвах, снимах. После дойде ред на внуците да дегустират. Мария, Зоуи и малкия Алекс лапаха по детски лакомо сакаш някой ще изяде тутманика всеки момент. Ние с мама Деси не гледахме отстрани, разбира се, и скоро в тавата се мяркаше около 1/3 от вкусотията. Отнесоха си го в къщи, че и тати Скот да опита. Така, експериментът ми не свари да изстине и понеже за дядо Пламен остана само миризмата, аз отново размятах мерки и купи.
Реших да опиша това лесно и бързо кулинарно изкушение под заглавието „Тутманикът на Боби“. Някога всяка приятелка и роднина имаше по един тефтер с рецепти. Моят беше с начална страница като книга и заглавие „Добър апетит“. Рецептите носеха името на жената, от която съм ги взела – „Пита Леля“, „Туршия леля Виолетка“, „Медена торта Мими“, „Сладки с нишесте Валя“ и затова някак естествено дойде и името на тутманика. Тези женски имена са част от моя живот. Отдавна кулинарната ръкописна книга не ми служи, но всяка рецепта остана като една малка история от моята голяма лична история.
*****
-Ха-ха, вярно е Иве. В моята тетрадка съм записала „Бърз тутманик от Росито“.
*****
Е, време е да разкажа и самата рецепта за тутманика, който се роди за публикуване от вкусната раздумка между две засукани и скопосани млади баби или както аз искам да си го помня „Тутманикът на Боби“. Историята му вече е разказана 🙂
Продуктите:
4 яйца размер L
1 cup кисело млако
2 cups бяло брашно (може и спелта)
1 1/2 cups натрошено сирене
1/2 cup зехтин
1 tsp сода бикарбонат
Приготвянето стъпка по стъпка:
- Разбивам яйцата до хомогенност и прибавям киселото мляко с разтворената в него сода.
- Добавям сиренето и разбърквам добре
- Следват зехтина и брашното и пак размесвам до хомогенност с телената бъркалка
- Добре обърканото тесто разстилам върху омаслена хартия за печене в тавичка с размери 13 х 9 инча или 33 х 23 см. Тутманикът се пече в предварително загрята до фурна до 375 градуса по Фаренхайт / 190 градуса по Целзий. Времето за печене е 35 минути.
- Намазвам изпеченият тутманик с парченце краве масло.
Предупреждение! Нарежи го и му дай поне 5 минути време да поизстине, че на горещо няма да усетиш нежния вкус и пухкавостта на тутманика от Боби 🙂 
Актуализация в резултат на експеримент с рецептата: Бялото брашно замених със спелта в същото количество. Получи се много добър вкус с по-пухкав и бухнал вид . Според мен, със спелта тутманикът е по-вкусен.
Ние, Ива и Боби (Бонка Гагашева) ти пожелаваме :
Добър Апетит ! И да ти е вкусно в Живота!
Журналът на Ива 