Есента е сезон, който ме прибира, не само за повече часове от деня в къщи, но и по-навътре в себе за време от няколко месеца. Усещам настъпването на този период още около средата на септември, когато прибера цветята да преживят зимата под покрив, заедно с мен. Тогава приключвам с почистването на зеленчуковите лехи и подготовката им за студените дни. Пренареждам и цветната градина.
Това е времето, когато отварям и моята есенна работилница. Измъквам от кутиите платовете в есенни багри и тематични щампи, манисти, дантелки, картинки, конци, орнаменти, листи и моливи. И колкото по-мрачно, мокро и хладно е времето отвън, толкова по-уютно се чувствам сред всички тези джунджурийки. Рисувам, оцветявам, идейките прелитат през мисълта ми, както есенните листа пред прозореца. Някой от тях грабвам, други пропускам, трети ми убягват, но след 2-3 дни планът вече е върху листа хартия, а аз потъвам в безвремието. Където и да съм, каквото и да правя, въображението ми доизмайсторява идеите, а когато дойде ред и ръцете да заработят, целият свят се променя. Лошото се е превърнало в доброта, красотата е изместила грозното, любовта е победила омразата и завистта, надпреварата се е стопила и вместо нея една гиганска топла прегръдка е събрала хората. Какво означава това ли? Че спирам да забелязвам всичко, което ме натъжава. Остава само радостта и удоволствието, че създавам нещо, сякаш раждам отново. Някой ще нарекат това терапия, други творчески процес, а за мен е измъкване от рутината, удовлетворение и много, много радост.
А! Пропуснах да напиша, че плановете ми обикновено имат две части – „да направя“ (съдържа идеите в описание – какво и как) и „да подаря“ (на кого и какво)
И ето майсторлъците ми от есен 2021, голяма част от тях вече подарени. 🙂
Материалите за есенно творчество вече лежат по кутиите, за да изчакат следващия сезон. Тяхното място заеха коледните платове и орнаменти. И преди да покажа сътвореното, ето още малко есенни майсторлъци, но от 2020 година, които не съм показвала тук.
Журналът на Ива 