Заминах далеч и
умът им, ме изтри.
До вчера бях важна…
Днес – мъртва съм! А ме има!
Казват „далеч от очите –
далеч си от сърцето“
Нима обича се с очи?…
Мисля ги,
прегръщам ги,
говоря им със сълзи и с усмивка…
Не пуска ги сърцето.
Любов било ли е
или нужда?
За мен все едно е!
Мойта любов за ответност се не ражда!
И не живее в отговор…
Нищо, че мене погребват приживе,
затуй, че далеч съм аз от очи!
Май, 2012
Журналът на Ива 