Колкото повече пазарът ни примамва с все по-причудливи коледни украшения, толкова по-малко желание имам да ги купувам. А и нещо повече – дори не привличат вниманието ми. Обратно на това, се засили интересът ми към декорация, която сама мога да направя. Обърнах се назад в годините и забелязах, че може би от 2013-14 година насам, през празничния сезон изработвам някакви коледни орнаменти и ги подарявам. Всяка година те са различни от предходните. И това съм правила и продължавам да правя без да го планирам или съзнателно да съм го изграждала като лична традиция. Но ето, че тази моя дейност вече е традиция и продължавам да я развивам и следвам. За историята й в годините ще разкажа отделно с илюстрации. Сега, обаче съм се захванала да пиша за бурканената коледна вазичка.
Основният елемент на този проект е разбира се, бурканът – добре измит и добре почистен от етикета. Неговата формата и големината могат да бъдат всякакви, според идеята и предпочитанията на творящия, но е добре да има широко „гърло“. Следващатата снимка показва материалите, които използвах и основния инструмент – пистолет за горещо залепване посредством силиконова пръчка.
Когато материалите са подредени пред очите ми, идва ред на въображението да свърши работата си. После на ход са ръцете – оразмеряват, режат, лепят и … Имаме резултат!
Поставих във вазичиката изкуствен коледен букет, купуен преди няколко години за друга идея, чието реализиране отпадна. И така, работната ми маса се сдоби с коледна украса.
Времето за създаване е време за успокояване на хаоса в мислите и за очистване от дребните кахъри. Обичам тези моменти! Време за наслада! Да бъде! 🙂
Журналът на Ива 