Коледа без подаръци

Предстои да прочетеш необичайния текст на коледните картички, които изпратих тази година и какво ме провокира да напиша точно това.

Всяка следваща година, коледният бизнес ни съблазнява да си правим все по-пищни празници, с все по-шарени, евтини, лъскави и дори забавни дранкулки. Маркетингът пренаписва традициите, внася нови елементи и ако те са в ретро стил, препращат към спомени от отминало време, детство или пък дори сцени от филми, потребителят захапва въдицата и бързо развързва кесията. Още в първите дни след Коледа се озоваваме с купища ненужни вещи. Предстоят решения какво да правим с получените подаръци, които няма да използваме и къде да приберем увеличеното количество декорации. Някои може би ще могат да се върнат в магазина. Други – от уважение към човека, който ги е подарил, ще трябва да приберем някъде. Има и подаръци, които ще преподарим или просто ше изхвърлим. И всички тези варианти имат една единствена фукция – умножават боклука на планетата, независимо кога ще се озоват там. Да, един ден просто си представих купищата непотребности и то само от празнуването на Коледа. Каква щета са те за планетата, която ни е създала, приютила и храни. И какво излиза – сътворили сме си празник възхваляващ уж доброто, любовта и живота, а всъщност от суета и алчност причиняваме зло на себе си и земята си. Заместваме любовта и тишината в коледната нощ с обилно ядене и много шум. Почитаме не светлината на душевността, а тъмнината на материалността. Не творим живот, рушим го!

Обичам традицията с коледните картички, но и те вече не са това, което бяха. Отнехме им душата. Пожеланията са толкова клиширани, че никого не впечатляват. А дигиталната епоха създаде модата и на картичките без пожелания. Изпращаш коледно аранжирана семейна снимка да напомниш за себе си и номерът е отбит. А бизнесът си е постигнал целта – спечелил е от поредния бездушен маркетингов продукт, който ни е продал.

Ето такива разни мисли ме доведоха до решението да изпратя до хората, които обичайно правят подаръци за Коледа на мен и съпруга ми, картички със следния текст:

Поздравяваме ви с празничния зимен сезон на 2022 година. Пожелаваме ви много мигове изпълнени с любов и топлина. В годините назад сме имали много поводи и възможности да изразим добрите си чувства, внимание и грижа едни към други и вярваме, че не е нужно да си правим коледни подаръци като жест за това отношение. Вие, както и ние си имаме всичко необходимо за нормален и щастлив живот. Затова бихме желали – през този сезон, а и в следващите, да не ни правите подаръци. Вложете предвидените пари, за да подобрите здравето си или ги дарете на нуждаещи се от помощ хора. Ние ще направим същото. Ако много искате да ни направите коледен жест, ето една идея, която би ни зарадвала – напишете ни писмо и ни разкажете нещо, което много ви радва или тревожи. Бъдете здрави и добри, избирайте радостта и създавайте красота!

Ръчно направени коледни орнаменти от канелени пръчки

Вероятно, Читателю, си задаваш въпроса за децата, за техните очаквания, за радостта им . . . Бих допълнила още към твоите въпроси – мислим ли за отговорността на какво ги учим с коледната шумотевица, какви хора създаваме и оставяме след себе си, дали ще живеят шастливо с това, на което сме ги научили.

Темата е дълга и тъжна за мен. Ще пиша отново и отново за това.

Реклама

Къде сте картички с душа…

Докато има на кого да изпращаме…

Моят весел снежко може да се превърне и в картичка 🙂

Някога картичката е възприемана като подарък. Днес, тя е индустриален продукт, който радва окото и ограбва душата. Хубаво е, че е улеснена и тази човешка дейност, но на мен ми е тъжно, защото иззема още една възможност за творчество, за проява на душевност, за искреност… Търсим по-лесното и не забелязваме, как улесненията ни обезличават.

Мога да си купя картичка не само за Коледа, Нова година, Рожден ден, но и за всякакви годишнини и събития, фабрично адресирани до всякакъв вид роднини и приятели, за национални празници, Хелоуин и погребения дори. И даже текст имат вътре… за по-лесно, пак! Има „сериозни“ картички  с дълбоки послания, има и смешни с шеговити пожелания. Изборът е толкова голям, че когато искам да купя, ми отнема много време да избера. Прехвърлям почти всичко за моя повод – оглеждам, чета, мисля. Да не съм пропуснала най-доброто за моя човек… Колкото по-голямо предлагане, толкова по-бавен и труден избор. Вече имам няколко фаворита, но продължавам да се ровя. Търпението ми се изчерпва! Стига! Ето това ще е!…

Някога, картичките са били изписвани като писма. Отваряш душата си, разказваш, пожелаваш, благославяш. Днес, ако производителят не е написал твоето послание, в интернет могат да се открият всякакви прочувствени, даже римувани такива. На някой това му е била работата – да ги съчини, вместо мен и теб. За електронните картички, поздравленията с групови имейли или поздравителните статуси в социалните мрежи – не иде реч сега. Те са от друго тесто замесени и хляб от него не става.

Най-модното сега са клишираните картички със семейни снимки… Забавно е, пести много време на изпращача, но е дейност на конвейер. Какво всъщност се изпраща, а?

Е, скъпи приятели и роднини, не мислете, че не се радвам на всичко, което получавам от вас. Просто не искам да се примиря с роботизирането ни. Тъгувам за изгубването на малките дейности, пълни с топлинка и човечност!

Преди време попаднах на един форум, в който българи, живеещи в чужбина споделяха опита си около изпращането и получаването на коледни картички. Ето какво прочетох:

„Аз изпращам всяка година, но вече почти не получавам от България. В първите години, когато напуснах страната получавах, но с всяка следваща ставаха все по-малко. Аз, обаче продължавам да изпращам.“

„От моите роднини и приятели много малко има в България. Пръснахме се! И аз изпращам и получавам всяка година, но до и от различни краища на света.“

„Изпращам много и получавам много, но тук (САЩ). До България вече не изпращам. Отдавна и не получавам.“

„Аз вече няма на кого да изпращам в България!…“

Е, аз имам ! …