Коледа без подаръци

Предстои да прочетеш необичайния текст на коледните картички, които изпратих тази година и какво ме провокира да напиша точно това.

Всяка следваща година, коледният бизнес ни съблазнява да си правим все по-пищни празници, с все по-шарени, евтини, лъскави и дори забавни дранкулки. Маркетингът пренаписва традициите, внася нови елементи и ако те са в ретро стил, препращат към спомени от отминало време, детство или пък дори сцени от филми, потребителят захапва въдицата и бързо развързва кесията. Още в първите дни след Коледа се озоваваме с купища ненужни вещи. Предстоят решения какво да правим с получените подаръци, които няма да използваме и къде да приберем увеличеното количество декорации. Някои може би ще могат да се върнат в магазина. Други – от уважение към човека, който ги е подарил, ще трябва да приберем някъде. Има и подаръци, които ще преподарим или просто ше изхвърлим. И всички тези варианти имат една единствена фукция – умножават боклука на планетата, независимо кога ще се озоват там. Да, един ден просто си представих купищата непотребности и то само от празнуването на Коледа. Каква щета са те за планетата, която ни е създала, приютила и храни. И какво излиза – сътворили сме си празник възхваляващ уж доброто, любовта и живота, а всъщност от суета и алчност причиняваме зло на себе си и земята си. Заместваме любовта и тишината в коледната нощ с обилно ядене и много шум. Почитаме не светлината на душевността, а тъмнината на материалността. Не творим живот, рушим го!

Обичам традицията с коледните картички, но и те вече не са това, което бяха. Отнехме им душата. Пожеланията са толкова клиширани, че никого не впечатляват. А дигиталната епоха създаде модата и на картичките без пожелания. Изпращаш коледно аранжирана семейна снимка да напомниш за себе си и номерът е отбит. А бизнесът си е постигнал целта – спечелил е от поредния бездушен маркетингов продукт, който ни е продал.

Ето такива разни мисли ме доведоха до решението да изпратя до хората, които обичайно правят подаръци за Коледа на мен и съпруга ми, картички със следния текст:

Поздравяваме ви с празничния зимен сезон на 2022 година. Пожелаваме ви много мигове изпълнени с любов и топлина. В годините назад сме имали много поводи и възможности да изразим добрите си чувства, внимание и грижа едни към други и вярваме, че не е нужно да си правим коледни подаръци като жест за това отношение. Вие, както и ние си имаме всичко необходимо за нормален и щастлив живот. Затова бихме желали – през този сезон, а и в следващите, да не ни правите подаръци. Вложете предвидените пари, за да подобрите здравето си или ги дарете на нуждаещи се от помощ хора. Ние ще направим същото. Ако много искате да ни направите коледен жест, ето една идея, която би ни зарадвала – напишете ни писмо и ни разкажете нещо, което много ви радва или тревожи. Бъдете здрави и добри, избирайте радостта и създавайте красота!

Ръчно направени коледни орнаменти от канелени пръчки

Вероятно, Читателю, си задаваш въпроса за децата, за техните очаквания, за радостта им . . . Бих допълнила още към твоите въпроси – мислим ли за отговорността на какво ги учим с коледната шумотевица, какви хора създаваме и оставяме след себе си, дали ще живеят шастливо с това, на което сме ги научили.

Темата е дълга и тъжна за мен. Ще пиша отново и отново за това.

Реклама

Поздравително творчество

Преди време излях тъгата си по изчезналите картички с душа . От тогава, даже и преди това, започнах опитите си да разчупвам овехтелите пожелания, почти загубили стойност и чуваемост. И така поставих началото на моето поздравително творчество. Достатъчно време преди празника, не само по Коледа, провокирам мислите си с характерни (или не чак толкова) думички и изрази. Понякога се получават стихчета, друг път интересни послания. Сремя се да бъдат персонализирани, насочени към съответния човек, но може и да е нещо, което вълнува всички мои близки или общ копнеж, преживяване. Няма да крия, че не е лесно, но съм убедена и че не е нужен някакъв особен талант. Просто имай търпение, отдаденост, любов и мисъл за човека към когото се обръщаш по повод този празник. Писала съм и кратки писъмца, в които споделях какво е значението на този човек в живота ми, как се чувствам, когато е до мен, когато общуваме. За да се получи добре и да съм сигурна, че няма да драскам и късам картички, създавам празничното послание първо в тетрадка, правя си чернова и когато съм напълно удовлетворена от сътвореното, го преписвам на картичката. Най-добре е да е саморъчно написано, но признавам, че понякога предпочитам да го набера и разпечатам. Изрязвам листчето и го заляпям в картичката, но въпреки това задължително изписвам на ръка името си, датата, изпращам прегръдки, припомням любовта си … 🙂

Как реагират близките ми, когато получат това, ли? Дааа, някой от тях ми споделят, че съм ги развълнувала, че е най-милата или смислена картичка, която са получавали. Други просто благодарят за картичката, начин да съобщят, че са я получили, което е важно за мен, а от трети не получавам никаква обратна връзка. Мисля, че не е задължително да се реагира по някакъв начин и аз нямам очаквания към никого. Това е изключително личен избор. За мен е особено важен, полезен и някак лековит процеса на писането. Когато в мислите ми, човекът застане пред мен и видя голямата картина на неговото присъствие в живота ми, изричам думи, които на живо не биха ми хрумнали и едва ли бих имала повод да ги кажа.

Знам, че си мислиш колко много време отнема това поздравително творчество, пък как имаме купища неща за вършене, особено по празниците. Но имаме и десетки празни дейности, които бихме могли да заменим с тази и то заради себе си. Да, защото докато пиша на другия и мисля за него, разбирам нови неща за себе си, преосмислям аспекти от живота си. Ако медитацията ти е труднопостижима, ето това е нейна форма, в която изключваш ума си от хаотичните мисли и ги насочваш в една красива, спокойна и позитивна посока.

И сега ще разкажа как тази година се самороди моето коледно послание. През ноември си вършех рутинни неща вкъщи и мислех, че отново е време за поздравително творчество. Мисълта ми се понесе към Коледа – ден като всеки ден, но не съвсем … и после беше нужно само да оставя всичко започнато и да записвам. От опит знам, че изпуснатите мисли никога не могат да потекат два пъти по един и същи начин. „Коледа е“ вече пътува към близки и приятели. Публикувах го и тук, защото е подходящо за всички. Много се надявам хората, които ще го прочетат да вникнат по-дълбоко в него, и то да им помогне да бъдат по-добри към себе си, за да ни има в живота и живот след нас да има!

Наслаждавай се на предпразничните дни, защото те са повече от празничните!

Коледа е…

Ден като всеки ден,
но Бога от плът 
в него е роден.
Да даде сила на слабия,
вяра на невярващия,
надежда на отчаяния,
смирение на заблудения
и любов на всеки.
Че без очи да видим,
без ум да узнаем,
и със сърце да усетим,
че Той сме Ние.
Той съм Аз,
Той си Ти.
За да ни има в живота
и след нас живот да има.

Ива, ноември 2021

Коледната звезда, която отглеждам вече 8 години

Отново Коледа

В деня преди Коледа си пожелаваме да ни е весело, а после си я честитим … Коледа!

Поемам риска да се измъкна от тази рамка. Да си призная изпитвам голяма доза досада от „автоматичните“ пожелания „да си жив и здрав“, „любов, късмет, щастие и сбъднати мечти“… Сякаш ми вгорчават празничното усещане на всеки повод за празнуване (защо да търсим поводи и да чакаме разни дати?)

Ама сега е пак време за празнуване ( на какво ли?), време за палуване (как ли?), за любуване (с кого ли?). Е, кой както иска и с когото иска, а аз ти пожелавам критерия за избор бъде само един – удоволствието. Има ли друго, за което си струва всеки миг от живота – не само в празника, ами и в делника?

Обичай и го показвай!

Честит да ти е всеки ден от живота!

Ива