Каква нездравословна сладост забърках отново! 🙂 И то въпреки, че знам – в конфитюрчето няма и следа от хранителната стойност на сливите и не е нищо друго освен някакъв захарен концентрат с аромат на сини сливи. Е, и да не кажеш, че не съм предупредила. 😉
От година насам почти не използвам бяла захар. Във всички мои изпитани рецепти я заместих с „демерера“, дори и в козунака. Всичко се получава много добре. Ще опитам и малка доза конфитюр с тази захар, но първо традиционния и сигурен. След лошото, което казах следват и добри, успокоителни думи за злто наречено „конфитюрче“ – сливките и бурканчетата сме си ги измили ние, приготвили сме го със собствените си ръчички, мерак и любов, а рецептичката не съдържа нищо друго освен плод (в моя случай от домашното дърво) и захар (о-ле-ле) 😦
И още нещо умиротворяващо борбата със себе си – не се глезим всеки ден с конфитюрчета, нали. Само по празници и тук-там без празници забърквам ролце – хем красиво (като от магазин), хем домашно, хем със захар демерера, хем е сладко, хем и леко. Е, все намирам причини да не се виня за сладките прегрешения :))))
И ето как от сливките става конфитюрче. Или както казва моя зет „Yesterday – plums, today – jam!“ 🙂
Измивам хубаво (всяко плодче отделно) здрави и меки (но не съвсем) сини сливки – количество – колкото толкова
Избирам си мерителен съд – каквато и да е купичка, може и чаша (по-голяма) . Няма значение колко е голямо и от какъв материал е направена 🙂
Почиствам всеки плод от костилката и разрязвам всяка половинка на 3-4 части ( в зависимост от едрината на сливките)
Пълня нарязаните плодчета в мерителния съд ( да е с връх)
Изсипвам нарязаните сливи в метална тава. На два мерителни съда с плод, съответства един непрепълнен мерителен съд със захар, която също изсипвам в тавата. Моята тава събира 2 такива дози или 4:2 мерителни съдчета плод/захар.
Разбърквам нежно с ръце сместта и оставям в хладилника да престои 1 нощ (и повече да е – е добре). Внимание – тавата не трябва да е пълна повече от 2/3.
На следващия ден сливите плуват в захарен сироп.
Разбърквам добре с дървена лъжица и поставям сместта да се пече във фурна на 180-200 целзиеви градуса (375 по Фаренхайт). В моя случай (количество – 4:2 плод/захар) отнема около 3 часа за печене. Разбърква се не много често, но е необходимо за по-добър вкус.
Тест за край на печенето: От лъжицата, с която разбърквам, капвам върху малка чинийка и след 20 секунди накланям почти вертикално. Конфитюрът е готов, когато капката почти не се стича.
Още един тест ( аз използвам и двата ) – Когато прокарам лъжицата през конфитюра – трябва да остава кратка следа. Трудно ми беше да я уловя в кадър 🙂 Ако следата остава видима за по-дълго време – това е знак, че изстиналата сладост ще е доста гъстичка.
Веднага след изпичането, изсипвам готовия конфитюр в чисти и сухи буркани, които затварям добре.
И това е всичко!
Ако решиш да опиташ рецептата – наслаждавай се на всяко действие и се радвай на резултата!
Следващата доза направих със захар демерера. Скоро ще споделя детайлите.
