Как променям дневната всеки месец?

Новият февруарски облик.

От няколко години съм се захванала да обновявам дневната у дома според сезона или характерен празник. Това е начин да внеса разнообразие и да зарадвам очите и душата си. Правя го, като изработвам интериорни комплекти – калъфки за възглавниците на дивана и тишлайфер за масата. Творбите са породени от отношението ми към този период и са съшити с моите усещания, емоции, спомени. Идеята ми беше да създам 3-4 комплекта, но с всеки завършен проект вдъхновението ми расте, както и вероятността всеки месец дневната ни да е с нова премяна.

Тук представям току що завършения февруарски облик. Предполага се, че идейно този комплект ще е обладан от сърцето, символа на св. Валентин, но не е. Някой ден може и да създам такъв, но в него задължително ще присъства и св.Трифон, който красиво и дълбоко е белязал живота ми.

В този комплект вложих идеята за натуралност, близост до земята, до природните форми, до красотата, бликаща без човешка намеса, до простотата и пъстротата, до фолклора. Тук е мястото да вмъкна, че силно ме развълнува една съществена прилика, която се открива във фолклора на различните нации – всички използват много цветове и цветя.

Творбата, която представям сега е изработена с пачуърк и куилт техники. И тъй като често ме питат какво е куилт ще се отклоня, за да обясня. Другото му име е сандвич техника. Куилта съдържа 3 пласта – лице, под него вата и най-отдолу гръб. Лицето, както и гърбът могат да бъдат от един плат, а могат да бъдат и пачуърк творби. Трите пласта заедно се съединяват с декоративно или прикрепващо прошиване, което може да се изпълнява ръчно или машинно. Така се получава куилт. С куилт техниката могат да се изработват много разнообразни неща, приложими в живота ни – от съвсем малки подложки за чаши, през чанти, покривки за маси, завивки, дори и дрехи, както и декоративни пана с голяма художествена стойност.

Е, май дойде време да покажа и моята най-млада рожба:

Реклама

Вторият живот на старата покривка

През 2012 година се влюбих в пачуърка. Познавах това изкуство отдавна, но само му се наслаждавах. Когато се преместих да живея в САЩ, случайно чрез фейсбук, попаднах на американската куилт асоциация, от там – на куилт музея и за мен пътечката към това вълшебство вече беше проправена. Тук е мястото да отговоря на въпроса, който често ми се задава – какво е куилт. Това са изделия, които съдържат 3 пласта (лице, често пачуърк, вата и гръб), свързани в едно чрез ръчно или машинно прошиване. За тези, които не ме познават ще кажа, че интересът ми към шиенето се прояви още в детството, а през 1983 година съзнателно насочих усилията си към овладяване на това умение, въпреки че бях избрала друга професия. Интересна история, която ще разказвам отделно.

В това, което споделям сега, освен пачуърк и куилт има и рециклиран материал, в случая плат. Този модерен термин се наложи за излезли от употреба вещи, които се влагат частично или изцяло в направата на други предмети. За комплекта, който виждате на снимките, съм използвала памучна коледна покривка за маса и тъмно сини, по-плътни памучни пердета. Покривката поостаря, частично поизбледняха цветовете, но мотивът с камбанките толкова много ми харесваше, че ме вдъхнови да му измисля приложение в нещо ново. Успях да съхраня 4 цели мотива със запазени цветове и два не напълно цели.

Четирите камбанки се превърнаха във възглавници. Лицевата част е куилтван пачуърк, а гърбът им е обикновено изпълнение, изработен от плътните тъмно сини пердета. Две от възглавниците са част от коледната украса пред входната врата на къщатата на дъщеря ми, а другите две намериха мястото си върху дивана в нашата дневна стая.

След дълго умуване, събиране на останалите от възглавниците парченца плат и заиграване с тях, успях да изработя тишлайфер за масата в същата стая.

Този комплект грейна в дневната като истинско слънце насред зима.

Коледното вдъхновение нежно и сигурно ме е сграбчило и не ме изпуска. Ще продължа и да споделям. Обикновено отлагам писането за после и по-късно, и често се случва празникът да отмине без да съм написала и ред тук. А обичам да го правя, не по-малко отколкото да създавам с ръцете.

Приказни предпразнични дни!

Есенни майсторлъци

Есента е сезон, който ме прибира, не само за повече часове от деня в къщи, но и по-навътре в себе за време от няколко месеца. Усещам настъпването на този период още около средата на септември, когато прибера цветята да преживят зимата под покрив, заедно с мен. Тогава приключвам с почистването на зеленчуковите лехи и подготовката им за студените дни. Пренареждам и цветната градина.

Това е времето, когато отварям и моята есенна работилница. Измъквам от кутиите платовете в есенни багри и тематични щампи, манисти, дантелки, картинки, конци, орнаменти, листи и моливи. И колкото по-мрачно, мокро и хладно е времето отвън, толкова по-уютно се чувствам сред всички тези джунджурийки. Рисувам, оцветявам, идейките прелитат през мисълта ми, както есенните листа пред прозореца. Някой от тях грабвам, други пропускам, трети ми убягват, но след 2-3 дни планът вече е върху листа хартия, а аз потъвам в безвремието. Където и да съм, каквото и да правя, въображението ми доизмайсторява идеите, а когато дойде ред и ръцете да заработят, целият свят се променя. Лошото се е превърнало в доброта, красотата е изместила грозното, любовта е победила омразата и завистта, надпреварата се е стопила и вместо нея една гиганска топла прегръдка е събрала хората. Какво означава това ли? Че спирам да забелязвам всичко, което ме натъжава. Остава само радостта и удоволствието, че създавам нещо, сякаш раждам отново. Някой ще нарекат това терапия, други творчески процес, а за мен е измъкване от рутината, удовлетворение и много, много радост.

А! Пропуснах да напиша, че плановете ми обикновено имат две части – „да направя“ (съдържа идеите в описание – какво и как) и „да подаря“ (на кого и какво)

И ето майсторлъците ми от есен 2021, голяма част от тях вече подарени. 🙂

Брошки „Happy Halloween“

Гривни „Happy Halloween“

Подложки за чаши, бутилки, малки купи или друго

Капитонирано панерче за цветя, бутилка, лакомства или друго

Подложки за хранене „Есен“

Материалите за есенно творчество вече лежат по кутиите, за да изчакат следващия сезон. Тяхното място заеха коледните платове и орнаменти. И преди да покажа сътвореното, ето още малко есенни майсторлъци, но от 2020 година, които не съм показвала тук.

Плашилко – декорация за дома

Меки тиквички – декорация за дома

Декоративни възглавници за дивана у дома

Комплект капитониран тишлайфет и подложки за чаши

Истории за възглавнички със снимки и любов

През 2013 година се вдъхнових от идеята да правя калъфки за възглавнички с лични снимки. Набавих си необходимите материали, направих пробите и естествено изработих първите възглавнички за семейството си.

Това е подарък на дъщеря ми и нейния съпруг за св.Валентин, а снимката е от последните дни преди раждането на втората ми внучка 🙂

После изработих няколко възглавнички за коледен подарък на роднини, а на снимката вече беше и новият член на семейството – 7 месечната Зоуи.

Последва подарък за прабаба :

И идеята вече беше в онлайн магазинчето на Iva’s Art House. Така както мартеничките ме направиха съпричастна на много лични истории, възглавничките станаха повод да се докосна до още мили човешки преживявания.

„Това е любимата снимка на мама с нейната майка. Баба почина скоро и аз искам сега, за деня на майката, да подаря такава възглавничка на мама.“

„Моята сестра има рожден ден и бих искала да й подаря възглавничка със снимката на любимия й актьор.“

„Почина кученцето на сестра ми. Тя тъгува много и аз се надявам да я усмихна като й подаря възглавничка с негова снимка и в нейните любими хипи цветове.“

Ето, още няколко истории, но без илюстрации.

Децата растат и напускат дома, а за майките остават…снимките. Поръчаната възглавничка беше коледен подарък от мама за нейната дъщеря, чиито дечица скоро са поели по своя път, но далеч от дома. На снимката е дъщеря й с децата си от времето на тяхното детството.

Телевизионен журналист изненада съпругата си с такъв подарък по повод първата годишнина от сватбата им. Той беше избрал най-артистичната и любима на двамата снимка от този ден.

Снаха поръча възглавничка за подарък на свекърва си за деня на майката, а снимката е – младата двойка по време на танц.

А това е подарък за моя приятелка, която живее далеч от малките си внучета.

Драго ми е като си помисля колко усмивки, мили изненади и сладки сълзи са донесли моите възглавнички със снимки… А когато ги изработвам пипам внимателно, защото всяка една е история за Любов!

Животът тече!  Наслаждавай му се!

Благодаря ти, че се отби тук!

Ива