Защото и аз продължавам, почти целогодишно, да си преплитам бяла и червеничка преждица. Може би съм орисана да нямам „правене на нищо“ и в най-бездействените моменти. Дори, когато пътувам, ръцете ми плетат (мартеници, дрешки) или пишат. Навик, който ми носи наслада и удоволствие. 🙂
В първата част на американските истории с мартеници имаше една недоразказана, за да не наруша момента на изненада 🙂 А тя, изненадата беше от американка за българки. Диригентката и създателка на хор „Български гласове в Сиатъл“поръча мартеници за всичките 30 (тогава) хористки. Мило, нали?
През 2016 година предложих една нетрадиционна мартеница-декорация – венец за врата или стена, който изработвам само по поръчка. И поръчката за него, заедно с няколко мартеници дойде от американец. „Имам колега от България, който всяка година ни подарява мартеници, а на Великден ядем козунаци. Опитвал съм даже българска ракия. Учи ме малко и на български език. Тази година около първи март той ще празнува 10 години откакто работи в компанията (аз работя там доста по-малко). Реших, че венецът и мартениците ще бъдат най-хубавия подарък, който мога да му направя.“
„Когато си се влюбил в българка, посетил си България и си научил някой традиции, искаш да изненадаш любимата си….А мусака и баница мога да ям всеки ден!“ С тази бележка беше придружена една покупка от Масачузетс.
„Това, нали са мартеници за българската Баба Марта и румънската Мартисор? Имам приятелка румънка и искам да й направя подарък-изненада.“
Е, Баба Марта може и да е уникална за България, но мартеницата – съвсем не е! 🙂
„Ива, аз съм българка, но моят съпруг е американец и цялото му семейство харесва нашата традиция. Всички носят мартеници с удоволствие .“
А, аз с удоволствие продължавам да плета на пръсти мартеници и да създавам нови модели за следващата Баба Марта! 🙂
Журналът на Ива 