На глас

Празнични делници

Добра среща и в 2017-та!

Наближава средата на януари. Празниците скоро отминаха, а сякаш бяха толкова отдавна. Животът влезе в коловоз – без елхи, без шейни и елени, без приказни лампички…

Лесно е да отпразнуваме празник, по-трудно е да превърнем делника в празник.

А толкова малко е нужно! Три минути в тишина! Насаме със себе си! И аз в голямата картина на неповторимото днес и шанса този миг и този ден да са мои! И да попитам себе си:

Онова,  което вчера разбуди гнева ми, дали би имало смисъл, ако утре животът свърши?

Ако днес отложа за утре да кажа, да направя, да науча, да прегърна, да се радвам, да обичам, а утре не настъпи…

Защо да са сиви мислите, когато наоколо е толкова цветно?…

Ако не ти дам, полезното, което знам…защо съм бил?

….И празничния делник започва!

С усмивка, радост и дързост да прегърна всеки миг от лудостта наречена Живот!

colibri-text

На глас

Нова Година Е!

Съзнателно или не, отново сме разкрачили душата си. Стъпваме от двете страни на предела между Старата и Новата. Правим равносметка на миналото, в което не можем да се върнем и не е възможно да променим. Чертаем планове за бъдещето, а то е пълно с неизвестни и непридвидими обстоятелства. Колкото по-голяма е разкрачката ни, толкова по-нестабилна е позата ни в днес, на предела. А ние сме винаги на предела – между две години, между два дни, между два часа, между два мига. Но животът тече в мига – тук и сега, в онзи миг, който свършва в момента, когато започва. От този миг стартира следващият и за да сме уверени в крачката си към него е нужно да сме стъпили устойчиво сега, а не с разкрачена душа.

Как ли са живяли нашите прадеди, когато примитивният живот все още не е познавал летоброенето? Как са живяли без Новите години пълни с надежди, очаквания и благопожелания? Вероятно са се радвали на всеки свой нов ден без да познават разкрачката на душата. Стъпвали са примитивно, но здраво и устойчиво на Земята, защото както тогава, така и днес тя е тази, която храни и подържа Живота. Не са се терзали за вчера, очаквали са смирено утре и са живяли простичко днес…Кой знае, може би животът е такъв, когато не познаваш мисленето преди и отвъд предела, когато не знаеш да кажеш „след Нова година ще“ или „от Нова година започвам“. Това не знаем, но пък можем да проверим какъв е животът на предела, в мига, защото имаме свободата да изберем за какво и как да мислим, а каквото мислим – такова преживяваме.

Искрящи огънчета на свещи греят на предела между Старата и Новата. И този символ не е случаен. Огънят топли и свети. Огънят на предела ни напомня, че щастливото, здраво и успешно живеене се постига със светлина в ума и топлина в душата. А всеки миг е предел и всеки миг се нуждае от пламък.

Човешкият род има потребност от своите общи празници, с които очакваме едно – по-добро, с които си напомняме, че всички сме едно – днес и утре и во веки веков!

Да Бъде Добро! ….Да Бъдем Едно!…Сега!

Весело празнуване на Мига 🙂

от мен, Ива