Iva's Art House

От бурканче – коледна ваза

Колкото повече пазарът ни примамва с все по-причудливи коледни украшения, толкова по-малко желание имам да ги купувам. А и нещо повече – дори не привличат вниманието ми. Обратно на това, се засили интересът ми към декорация, която сама мога да направя. Обърнах се назад в годините и забелязах, че може би от 2013-14 година насам, през празничния сезон изработвам някакви коледни орнаменти и ги подарявам. Всяка година те са различни от предходните. И това съм правила и продължавам да правя без да го планирам или съзнателно да съм го изграждала като лична традиция. Но ето, че тази моя дейност вече е традиция и продължавам да я развивам и следвам. За историята й в годините ще разкажа отделно с илюстрации. Сега, обаче съм се захванала да пиша за бурканената коледна вазичка.

Основният елемент на този проект е разбира се, бурканът – добре измит и добре почистен от етикета. Неговата формата и големината могат да бъдат всякакви, според идеята и предпочитанията на творящия, но е добре да има широко „гърло“. Следващатата снимка показва материалите, които използвах и основния инструмент – пистолет за горещо залепване посредством силиконова пръчка.

Материали и инструмент за коледната ваза

Когато материалите са подредени пред очите ми, идва ред на въображението да свърши работата си. После на ход са ръцете – оразмеряват, режат, лепят и … Имаме резултат!

Готовата бурканена коледна ваза

Поставих във вазичиката изкуствен коледен букет, купуен преди няколко години за друга идея, чието реализиране отпадна. И така, работната ми маса се сдоби с коледна украса.

Времето за създаване е време за успокояване на хаоса в мислите и за очистване от дребните кахъри. Обичам тези моменти! Време за наслада! Да бъде! 🙂

Iva's Art House

Вторият живот на старата покривка

През 2012 година се влюбих в пачуърка. Познавах това изкуство отдавна, но само му се наслаждавах. Когато се преместих да живея в САЩ, случайно чрез фейсбук, попаднах на американската куилт асоциация, от там – на куилт музея и за мен пътечката към това вълшебство вече беше проправена. Тук е мястото да отговоря на въпроса, който често ми се задава – какво е куилт. Това са изделия, които съдържат 3 пласта (лице, често пачуърк, вата и гръб), свързани в едно чрез ръчно или машинно прошиване. За тези, които не ме познават ще кажа, че интересът ми към шиенето се прояви още в детството, а през 1983 година съзнателно насочих усилията си към овладяване на това умение, въпреки че бях избрала друга професия. Интересна история, която ще разказвам отделно.

В това, което споделям сега, освен пачуърк и куилт има и рециклиран материал, в случая плат. Този модерен термин се наложи за излезли от употреба вещи, които се влагат частично или изцяло в направата на други предмети. За комплекта, който виждате на снимките, съм използвала памучна коледна покривка за маса и тъмно сини, по-плътни памучни пердета. Покривката поостаря, частично поизбледняха цветовете, но мотивът с камбанките толкова много ми харесваше, че ме вдъхнови да му измисля приложение в нещо ново. Успях да съхраня 4 цели мотива със запазени цветове и два не напълно цели.

Четирите камбанки се превърнаха във възглавници. Лицевата част е куилтван пачуърк, а гърбът им е обикновено изпълнение, изработен от плътните тъмно сини пердета. Две от възглавниците са част от коледната украса пред входната врата на къщатата на дъщеря ми, а другите две намериха мястото си върху дивана в нашата дневна стая.

След дълго умуване, събиране на останалите от възглавниците парченца плат и заиграване с тях, успях да изработя тишлайфер за масата в същата стая.

Този комплект грейна в дневната като истинско слънце насред зима.

Коледното вдъхновение нежно и сигурно ме е сграбчило и не ме изпуска. Ще продължа и да споделям. Обикновено отлагам писането за после и по-късно, и често се случва празникът да отмине без да съм написала и ред тук. А обичам да го правя, не по-малко отколкото да създавам с ръцете.

Приказни предпразнични дни!