Преживелици, Iva's Art House

Поздравително творчество

Преди време излях тъгата си по изчезналите картички с душа . От тогава, даже и преди това, започнах опитите си да разчупвам овехтелите пожелания, почти загубили стойност и чуваемост. И така поставих началото на моето поздравително творчество. Достатъчно време преди празника, не само по Коледа, провокирам мислите си с характерни (или не чак толкова) думички и изрази. Понякога се получават стихчета, друг път интересни послания. Сремя се да бъдат персонализирани, насочени към съответния човек, но може и да е нещо, което вълнува всички мои близки или общ копнеж, преживяване. Няма да крия, че не е лесно, но съм убедена и че не е нужен някакъв особен талант. Просто имай търпение, отдаденост, любов и мисъл за човека към когото се обръщаш по повод този празник. Писала съм и кратки писъмца, в които споделях какво е значението на този човек в живота ми, как се чувствам, когато е до мен, когато общуваме. За да се получи добре и да съм сигурна, че няма да драскам и късам картички, създавам празничното послание първо в тетрадка, правя си чернова и когато съм напълно удовлетворена от сътвореното, го преписвам на картичката. Най-добре е да е саморъчно написано, но признавам, че понякога предпочитам да го набера и разпечатам. Изрязвам листчето и го заляпям в картичката, но въпреки това задължително изписвам на ръка името си, датата, изпращам прегръдки, припомням любовта си … 🙂

Как реагират близките ми, когато получат това, ли? Дааа, някой от тях ми споделят, че съм ги развълнувала, че е най-милата или смислена картичка, която са получавали. Други просто благодарят за картичката, начин да съобщят, че са я получили, което е важно за мен, а от трети не получавам никаква обратна връзка. Мисля, че не е задължително да се реагира по някакъв начин и аз нямам очаквания към никого. Това е изключително личен избор. За мен е особено важен, полезен и някак лековит процеса на писането. Когато в мислите ми, човекът застане пред мен и видя голямата картина на неговото присъствие в живота ми, изричам думи, които на живо не биха ми хрумнали и едва ли бих имала повод да ги кажа.

Знам, че си мислиш колко много време отнема това поздравително творчество, пък как имаме купища неща за вършене, особено по празниците. Но имаме и десетки празни дейности, които бихме могли да заменим с тази и то заради себе си. Да, защото докато пиша на другия и мисля за него, разбирам нови неща за себе си, преосмислям аспекти от живота си. Ако медитацията ти е труднопостижима, ето това е нейна форма, в която изключваш ума си от хаотичните мисли и ги насочваш в една красива, спокойна и позитивна посока.

И сега ще разкажа как тази година се самороди моето коледно послание. През ноември си вършех рутинни неща вкъщи и мислех, че отново е време за поздравително творчество. Мисълта ми се понесе към Коледа – ден като всеки ден, но не съвсем … и после беше нужно само да оставя всичко започнато и да записвам. От опит знам, че изпуснатите мисли никога не могат да потекат два пъти по един и същи начин. „Коледа е“ вече пътува към близки и приятели. Публикувах го и тук, защото е подходящо за всички. Много се надявам хората, които ще го прочетат да вникнат по-дълбоко в него, и то да им помогне да бъдат по-добри към себе си, за да ни има в живота и живот след нас да има!

Наслаждавай се на предпразничните дни, защото те са повече от празничните!