Преживелици

Път през Времето Разделно

Не присъстваш тялом в живота ми вече няколко години и усещах…отдалеченост. Не вярвах, че се случва. Сякаш бавно ставаме си непознати. Дали? Времето не спира и ни развива – мъдреем, силнеем, отстъпваме, атакуваме. Живеем!

Някога знаех какво те радва и какво те натъжава. Сега твоите радости и сълзи идват по-издълбоко и се простират по-нашироко. По кой път вървиш днес, също не знам и не е нужно. Но знам, че е твоят, а изборите ти, надминаха мечтите ми за теб!

И се обичаме, даже някак още по-осъзнали връзката си един с друг. И очи вече имаме да видим местата си в отминалото време. А то единствено за добро било е – за учене, обичане и растеж.

Срещаме се отново и … сякаш го е нямало времето разделно. Познати жестове, речта – пак е твоята, очите все тъй говорещите, сърцето силно любящо, ръцете топло прегръщащи… Ние не сме същите, но връзката по-могъща е –  дава криле и сила за полет – на всеки по пътя му във висините общи. Там, където пак се срещат и разделят тела и души. Живеем!

Ама как да започна – какво да разкажа, за какво да те питам. Искам всичко за теб да знам – какви са грижите ти,  как си падал, колко ти е струвало да се изправиш, лесно ли си политал. Дали все още те вълнува това, което и мен? … Я, по-добре да замълчим. Тишината често  по-плодовита е и лековита…

И, сега разбирам, защо избра по-малкото говорене в туй време разделно. Как ми се искаше да бъбрим често за това-онова. Другите така го правят, защото по-скъпи са един на друг…Дали, с говорене по-близко бих те чувствала?…Сякаш между нас няма океани, делници изпълнени и празници изпразнени… Дали?

Ето колко много изписах, а то е толкоз кратко за казване и просто за  разбиране!

За свързаността на душите няма значение колко са отдалечени телата и колко често бъбрят устата. Другото е важно! В моя случай!…

Преживелици

Раздяла с абв-поща и още нещо….за Сърцето

След 7 години, в които с доверие ползвах услугите на АБВ поща, внезапно загубих достъп до нея. Поведох кореспонденция с администраторите като се надявах  да ми помогнат, но получавах само напътствия, които могат да се намерят навсякъде в gbg.bg. Регистрирах и нова парола, но и тя не проработи. Препоръчаха ми да си регистрирам нова поща!? Вие ще го направите ли? Вероятно ДА, ама НЕ в АБВ! Загубих важна информация и кореспонденции…А вероятно е било нужно да скъсам нишките към миналото, защото всичко старо, колкото и да е ценно е само минало. В този ред на мисли, може би е нужно да благодаря на АБВ поща, както на всичко, което някога си отива от нас. Благодаря ти АБВ, ти беше първата ми електронна поща, учих се от теб, радвах ти се, беше ново и вълнуващо преживяване за мен. Ти, АБВ, ми откри нов начин за „среща“ с хората, вършеше ми добра работа, беше ми вярна и аз на теб. Дълго време не ти изневерих, но рутината убива и преди година-две се отдадох и на друг пощальон, скоро и на още един, но най-често и най-всеотдайно бях с теб. Егоцентричността ти, обаче надделя и ти реши да ме зарежеш по най-непочтен начин. Е, добре! Пожелавам ти щастие и успех! Оставам с благодарност и добри чувства към нашата 7 годишна връзка, благодаря ти дори за гадното зарязване. Много ми взе, но и много ми даде, така че няма да потънеш в забрава. Което е трябвало си е отишло и няма да го търся, което ми е нужно е останало и то е такова, че никой не може да ми го вземе!

Започнах да пиша леко гневна и тревожна, а сега ми е толкова пърхащо и забавно…Може би защото е Св.Валентин…Ха ,и това не  е случайно – раздялата ми с АБВ се случва  навръх деня на влюбените!

Да загърбим  егоцентризма си, да се отдадем на влюбеността в Живота и да помним, че сърцата ни имат неограничен капацитет за обичане. Хубаво е да обичаме повече хора, плашещо е да обичаме Един или Една!

С-Богом и Здрав-Ей  🙂

От мен – Ива