На глас

Къде сте картички с душа…

Докато има на кого да изпращаме

snowman-2016
Моят весел снежко може да се превърне и в картичка 🙂

Някога картичката е възприемана като подарък. Днес, тя е индустриален продукт, който радва окото и ограбва душата. Хубаво е, че е улеснена и тази човешка дейност, но на мен ми е тъжно, защото иззема още една възможност за творчество, за проява на душевност, за искреност… Търсим по-лесното и не забелязваме, как улесненията ни обезличават.

Мога да си купя картичка не само за Коледа, Нова година, Рожден ден, но и за всякакви годишнини и събития, фабрично адресирани до всякакъв вид роднини и приятели, за национални празници, Хелоуин и погребения дори. И даже текст имат вътре… за по-лесно, пак! Има „сериозни“ картички  с дълбоки послания, има и смешни с шеговити пожелания. Изборът е толкова голям, че когато искам да купя, ми отнема много време да избера. Прехвърлям почти всичко за моя повод – оглеждам, чета, мисля. Да не съм пропуснала най-доброто за моя човек… Колкото по-голямо предлагане, толкова по-бавен и труден избор. Вече имам няколко фаворита, но продължавам да се ровя. Търпението ми се изчерпва! Стига! Ето това ще е!…

Някога, картичките са били изписвани като писма. Отваряш душата си, разказваш, пожелаваш, благославяш. Днес, ако производителят не е написал твоето послание, в интернет могат да се открият всякакви прочувствени, даже римувани такива. На някой това му е била работата – да ги съчини, вместо мен и теб. За електронните картички, поздравленията с групови имейли или поздравителните статуси в социалните мрежи – не иде реч сега. Те са от друго тесто замесени и хляб от него не става.

Най-модното сега са клишираните картички със семейни снимки… Забавно е, пести много време на изпращача, но е дейност на конвейер. Какво всъщност се изпраща, а?

Е, скъпи приятели и роднини, не мислете, че не се радвам на всичко, което получавам от вас. Просто не искам да се примиря с роботизирането ни. Тъгувам за изгубването на малките дейности, пълни с топлинка и човечност!

Преди време попаднах на един форум, в който българи, живеещи в чужбина споделяха опита си около изпращането и получаването на коледни картички. Ето какво прочетох:

„Аз изпращам всяка година, но вече почти не получавам от България. В първите години, когато напуснах страната получавах, но с всяка следваща ставаха все по-малко. Аз, обаче продължавам да изпращам.“

„От моите роднини и приятели много малко има в България. Пръснахме се! И аз изпращам и получавам всяка година, но до и от различни краища на света.“

„Изпращам много и получавам много, но тук (САЩ). До България вече не изпращам. Отдавна и не получавам.“

„Аз вече няма на кого да изпращам в България!…“

Е, аз имам ! …

 

 

Преживелици

Ихааа 50! Къф Кеф!

Един приятел ми каза „след 50-така – майката си трака“ :)))) Предстои да разбера 🙂 А после ще ти разкажа какво и как трака 😉

Усещането ми е, че плочата вече започна да свири на по-бързи обороти :)) Не, защото иска по-бързо да свърши песента, а защото иска по-бързо да дава и да взема.

Да сваря за всичко и за още в оставащото време…най-хубавото време! 🙂

Тази цифра ме прави особено щастлива! Майката си трака, да ?

Пожелавам го на всеки, който го поиска! 🙂

Преживелици

Рожден Ден – Последният с 4 отпред

Аз не крия годината си на раждане и си имам основание за това – хронологичната възраст за мен е само идентифициращ знак и във всяка цифра, независимо каква е, намирам някакъв особен чар.

Днес е последният ми личен празник с 4-ри отпред и за първи път този ден ме обърна назад. Спомних си какво се случи с мен докато бях в обсега на четворката и се изненадах от споходилото ме богатство на радост и тъга, на болка и открит лек за нея, на промени и застои…

Децата ми се разделиха с ученическата скамейка и преживях всички емоции в „синдрома на празното гнездо“, но душата ми ги пусна да следват своя си живот.

Станах баба и изпитах един особен вид майчинство. Както ми каза моята гинеколожка д-р Радка Дойчинова, която също днес има рожден ден – „бабинството е осъзнато майчинство“.

Намалих теглото си с 40 кг. за 2 години. Изпитах магията на гладолечението и се заех да го изучавам и експериментирам върху себе си. Познах нов за мен тип храни. Вече 8 години свалям и качвам колкото си искам, но подържам амплитуда 5-7 кг. Скоро имах пик от 9 кг. в плюс, но това вече е коригирано. Така открих връзката тяло-душа и свойството на двете да функционират като скачени съдове.

Успях да се погледна отвън и дълбоко отвътре. Откритията, които направих разпалиха у мен страст към изучаване и изследване на човешката душа. Намирам знание отвън, а после го проверявам като влизам в ролята на изследовател и изследвано лице едновременно. Така някак естествено се озовах в университета като специализант по психология. Имах нужда да подредя знанията си. Докоснах се до човека Мадлен Алгафари и си дадох възможност една година да работя върху себе си и да се уча от практиката й – един невероятен житейски университет.

Срещнах много, ама много нови хора и нито един от тях не ми е излишен. Всички те ми дават много ново знание и опит. Преоткрих сърцата и душите на старите приятели и на близките си. Сякаш видях нови хора в лицата им.

Разделих се с бизнес, който заедно със съпруга ми „отглеждахме“ 12 години. Беше дошло време разделно,…а то присъстваше и във всичките тези години.

Загубих баща си…И осъзнах колко още можехме да си дадем един на друг, ако не живеехме „както трябва“, а както чувстваме…

Смених местоживеенето си… Време не само разделно, но и предизвикателно.

Осъзнах, че съм влязла в един много прекрасен период от човешкото развитие. Всъщност прекрасността зависи от нас и аз мисля да я продължа…

Благодаря ви! Благодаря си!

Аз, Ива!

Преживелици

Disney On Ice

Спектакълът на лед с анимационните герои на компанията Walt Disney е създаден през 1981 година под името Walt Disney’s World on Ice (Светът Уолт Дисни на лед), а от 1998 години носи името Disney on Ice (Дисни на лед).

Дисни на лед е не само утвърдена марка на спектакъл, който въздейства върху детските емоции, но докосва и душата на възрастните, събужда заспалото дете в нас, въздейства с красотата и чистотата на анимационните герои, съпътствали детството на вече няколко поколения хора от цял свят.

В един от спектаклите героите празнуват рожден ден, хелоуин, коледа, а влюбените двойките от филмите на Дисни преживяват приказен св.Валентин, така както е приказен и животът им. Героите на спектакъла намират вълшебен начин да пътуват по света и на леда се пресъздават няколко колоритни сцени. Сетивата преживяват истинска наслада, когато Дисни-героите са сред типични елементи от хавайската, китайската, японската и ирландската култура. Музиката, танците, декорите и костмите ни пренасят на една друга, приказна планета. На тази планета хармонията, любовта, красотата и спокойствието галят душата и предизвикват сълзички на възторг и умиление от силата на човешкия талант. А Дисни на лед е събрал в едно най-разнородни човешки способности и доказва, че 1+1 е много повече от 2.

Марката Дисни на лед е повела след себе си цяла индустрия. Малчуганите се радват на книжки за оцветяване, пият напитки от специални бутилки с марката, ядат пуканки в красиви кофи с марката, подслаждат се със захарен памук, опакован в големи торби с марката, към които е прикрепена шапчица, за да заприличат с нея на емблематичния Мики Маус.

Спектаклите на Дисни на лед са празник за децата, на който много момиченца отиват подобаващо облечени – като принцеси. А тя, приказната принцеса или той, приказният принц са живи у всяко дете, но у нас възрастните те са се скътали и спят , макар и да не ги забелязваме. Чистотата, неподправеността, спонтанността и изразеността на чувства и емоции, толкова типични черти за детето, никога не си отиват от нас. Тялото израства, душевността се изменя под въздействие на културата и възпитанието, но онази вродена чистота остава и напира да бъде изразена. Дисни на лед е живото огледало, в което можем да видим образа на детето в нас. Но този образ не е само в Дисни – той е в локвата, той е в снежната купчина, в омазаните с шоколад ръце и уста…

Усмихни се и го срещни, заживей с него – твоето дете…в теб!

От мястото на събитието – Аз, Ива

Преживелици

Раждане!

       Преди няколко десетилетия един мъж избрал красива, млада и плодородна почва и посадил в нея семенце. Почвата приютила семенцето, топлила го и го хранила докато пробие повърхността й и поеме към слънцето. Докато цветето било младо и крехко, почвата го хранила, а мъжът го поливал и грижливо го пазел от стихии и вредители. Когато цветето станало достатъчно силно и здраво започнало само да се справя с ветровете, със сушите и студовете, с наводненията и ураганите, с плевелите, насекомите и хищниците… Мъжът, който посадил семенцето отдавна е отлетял при слънцето, но продължава да живее в цветето, на което дал живот. Почвата отдавна не е мястото, което храни и топли цветето, но тя все очаква да го зърне и все се надява то да е силно, свежо и красиво…

       Това е моята приказка!

       На този ден преди 48 години аз отправих взор към слънцето, с болка и много плахо. Раждането на тялото се случва веднъж, но душата, приютила се в него, преживява свои смърти и раждания не веднъж. Боли ни, когато погребваме, но за това, което погребваме агонията е приключила и е настъпило облекчение. Боли ни, когато раждаме новото в нас, но няма нов живот без болка, няма радост без страдание, така както няма ден без нощ. Колко ли още раждания ще стори душата моя! Колко ли пот, сълзи и усмивки ще ми нарисува? Нека Бъде! Така Мъдрее!

       Но! Днес е време за празнуване! Днес е време за палуване! Днес е Моята Нова Година! А Утре? Нека бъде като днес! Това е смисълът!

 …за мен – Ива