Тайник за дребни вещи

или – полезна вещ от непотребни дънки

Излезлите от употреба дънки са вдъхновяващ материал за творчество. Провокираха въображението ми още от времето, когато се продаваха само в кореком. Но тогава, да накълцаш дънки беше немислимо. Поради дефицитността си, те се препродаваха и подаряваха, докато съвсем не се износят. Може би естествено изпокъсаните дънки са прародителите на днешните модерни, фабрично изпокъсани дънки. Колко ли биха се изумявали нашите баби и дядовци на сегашната ни лудост – да дадем един кош пари за съдран панталон. И то колкото по-съдран, толкова по-скъп!

Днес, текстилната индустрия се оказва един от най-големите замърсители на планетата с естеството на производството си и с количеството облекла, които всекидневно излива на пазара. А разглезеният консуматор ежедневно се освобождава от доста ненужни му облекла и аксесоари. Този проблем истински ме вълнува и по различни поводи ще пиша отново за него, а сега спирам до тук.

Дънките се изработват от специален памучен плат, който е здрав, топъл, мек и благоприятен за претворяването му в нови текстилни изделия. Има артисти, които създават истински високо стойностни творби от ненужните дънки. Лесно могат да се открият и видят в глобалната информационна мрежа. На пръв поглед е трудно да се повярва, че единственият материал, който е използван са ненужни дънки.

И да се върна на поредната практична вещ, която сътворих от стари дънки. Хрумна ми да изработя стенно пано-организатор за дребни вещи с форма на сърце и с по-закачлив момичешки вид. Джобчетата са малки, но не са малко на брой и побират всякакви дреболийки или бижута. Но вместо само да разказвам, по-добре е и да показвам.

На тази снимка сърцето е закичено (натоварено) с малко количество бижута за онагледяване на предназначението.

Ще повярваш ли, че сърцето има цели 17 джоба и още разни коланчета за окачване на „съкровища“.

Така изглежда празното сърце. Както е видно от снимката, използвала съм техниката сандвич (куилт). Какво представлява тя? Това е текстилна техника, която събира в едно лицев плат (може да е и пачуърк, апликация), вата и гръб. С фигурално прошиване трите части на сандвича се прикрепят заедно. Преди повече от 30 години се срещнах за първи път с пачуърка като техника и бях запленена, но едва през 2013 започнах да я изучавам, а и да експериментирам с куилт. След няколко опитни изделия, вече имам и не малко сериозни творби.

Но сега сме на тема „от нищо – нещо“ или как от стари дънки могат да се направят полезни и красиви вещи. Ето още няколко детайла от паното-организатор за дребни вещи.

Това не е първото ми заиграване с непотребните дънки. В паното-сърце съм използвала елементи от няколко различни модела. Имам доста разнородни и интересни творби от годините назад и планирам да ги събера и покажа в друга статия.

Благодаря, че беше тук. Наред с разказа за паното вмъкнах и спомени, и любопитни знания. Надявам се да ти е било интересно и полезно. 🙂

Реклама

Вторият живот на старата покривка

През 2012 година се влюбих в пачуърка. Познавах това изкуство отдавна, но само му се наслаждавах. Когато се преместих да живея в САЩ, случайно чрез фейсбук, попаднах на американската куилт асоциация, от там – на куилт музея и за мен пътечката към това вълшебство вече беше проправена. Тук е мястото да отговоря на въпроса, който често ми се задава – какво е куилт. Това са изделия, които съдържат 3 пласта (лице, често пачуърк, вата и гръб), свързани в едно чрез ръчно или машинно прошиване. За тези, които не ме познават ще кажа, че интересът ми към шиенето се прояви още в детството, а през 1983 година съзнателно насочих усилията си към овладяване на това умение, въпреки че бях избрала друга професия. Интересна история, която ще разказвам отделно.

В това, което споделям сега, освен пачуърк и куилт има и рециклиран материал, в случая плат. Този модерен термин се наложи за излезли от употреба вещи, които се влагат частично или изцяло в направата на други предмети. За комплекта, който виждате на снимките, съм използвала памучна коледна покривка за маса и тъмно сини, по-плътни памучни пердета. Покривката поостаря, частично поизбледняха цветовете, но мотивът с камбанките толкова много ми харесваше, че ме вдъхнови да му измисля приложение в нещо ново. Успях да съхраня 4 цели мотива със запазени цветове и два не напълно цели.

Четирите камбанки се превърнаха във възглавници. Лицевата част е куилтван пачуърк, а гърбът им е обикновено изпълнение, изработен от плътните тъмно сини пердета. Две от възглавниците са част от коледната украса пред входната врата на къщатата на дъщеря ми, а другите две намериха мястото си върху дивана в нашата дневна стая.

След дълго умуване, събиране на останалите от възглавниците парченца плат и заиграване с тях, успях да изработя тишлайфер за масата в същата стая.

Този комплект грейна в дневната като истинско слънце насред зима.

Коледното вдъхновение нежно и сигурно ме е сграбчило и не ме изпуска. Ще продължа и да споделям. Обикновено отлагам писането за после и по-късно, и често се случва празникът да отмине без да съм написала и ред тук. А обичам да го правя, не по-малко отколкото да създавам с ръцете.

Приказни предпразнични дни!