Истории за любов

Когато всеки ден е Св.Валентин и така цели 50 години

IMG_0396

Тази история започва и свършва в един от най-малките австрийски градове Бишофсхофен. Нейните герои Юта и Райнер Бандау  я създават с любовта си в продължение на 50 години, когато смъртта на Юта я прекъсва. От тогава до края на живота си през 2004 година, Райнер не се разделя с едно малко дървено сандъче с метален обков. То е най-ценната му вещ, но никой не знае какво има в него. Дори, когато той пътува, сандъчето е част от багажа му.

Трите дъщери на Юта и Райнер виждат за първи път това сандъче, прегърнато от баща им, по време на прощалната церемония с тяхната майка. Преди тялото й да бъде отнесено за кремация,  Райнер се приближава с усмивка до Юта и със закачлив поглед на влюбен младеж пъха малка бележка в джобчето на бялата й блуза. И до днес само той знае текста на последното му любовно послание. 

Юта и Райнер се срещат през лятото на 1947 година в Залцбург. Тогава и двамата са на 21 години. Любовта един към друг пламва мигновенно и изгарящо, както в приказките.  В късната есен на същата година се венчаят в Залцбург, но те вече са избрали своя дом в планинското градче Бишофсхофен. Планирали са и собствен семеен бизнес, който се оказва мечта и на двамата още преди да се срещнат. И друго мило съвпадение има в техните лични истории – те не само са родени в една и съща година, но и в един месец – март, та дори и в последователни дни – 14 и 15.

С много старание и любов Юта и Райнер превръщат семейната къща в малък уютен хотел, където гостите са гости на семейството, а не на хотела. Всеки, който веднъж е отсядал при тях се връща отново и отново, а усещането да са гости на семейство Бандау,  хората често определят като „чувствам се обичан“.

Тук, сякаш дишам любов. Въздухът е изпълнен с добрина.“

„Отношението на съпрузите един към друг е заразително и аз преосмислих  моето поведението към любимите ми хора. Промениха ме. Научих се да показвам любовта си и да бъда признателен.“

„Те са урок по любов без да го преподават. Всяка година вземаме поне по два урока тук. Изградихме и ние щастливо семейство“

Така някой от гостите на Юта и Райнер описват причините, поради които се връщат отново при тях. А стопаните на хотела  просто умеят да обичат. Отнасят се с грижа и внимание не само един към друг, но и към другите хора в живота им – гости, партньори, съседи, приятели и съграждани.

Никой не  подозира  каква е тайната, която държи жива цели 50 години любовната искра между съпрузите Бандау. 

Още в първите дни от семейния им живот, наричани и сега, и тогава медени, Райнер измислил закачлив начин да ухажва и задява съпругата си. Той пишел на малки листчета кратки любовни признания, дори и желания за интимност. Сгъвал ги няколко пъти, за да станат още по-мънички и ги пъхал  на различни места, където изненадващо да ги открие Юта. Това били джобчета на нейни дрехи, обувки, шапки, кутии за бонбони, макарони, захар, чекмеджета за бельо, под завивки, под възглавници и всякакви подобни „тайници“. Поласкана, Юта решила да пише свои отговори и да ги „изпраща“ по същия начин – в тайници, където само той да ги открие.

И така цели 50 години, до 1997-ма, когато внезапно Юта умира, а тялото й е изпепелено заедно с последното любовно обяснение на обичания мъж.

В следващите 7 години дъщерите на семейство Бандау често виждат баща си с тайнственото сандъче в скута му.  Когато през 2004 година, Райнер, също така внезапно като Юта, умира в съня си, под леглото му е открито сандъчето и още няколко куфара в стила на 50те години от миналия век . Те се оказват пълни със старателно съхранени и подредени по години малки бележчици. До смъртта си Райнер пазел непокътнати голяма част от личните кътчета на Юта в дома им и продължил да оставя в тях любовните си писъмца до нея.

През 2017 година, когато се навършили 70 години от първата среща и сватбата на Юта и Райнер, дъщерите им разкрили текстовете на някой бележчици.

„Вчера, докато беше на фризьор и обядвах без теб, стомахът ми не приемаше храната. А тя даже и не беше вкусна. Липсваше ми най-прекрасната подправка – Ти, любимо момиче!“

„Благодаря ти, че подкрепи и доразви идеята ми за преустройство на всекидневната. Нямам търпение да започнем да правим и това! Толкова обичам всичко, което създаваме заедно!“

„Вчера те видях край цветните лехи в двора и открих какъв особен чар имат цветята, когато Ти, любима си сред тях.“

„Докато карахме колелата си към нашето мястото за пикник бях радостно дете, поело към поредната лудория с най-близката си приятелка.  По-късно бях влюбена девойка и лежах в тревата с моето момче. Ти ми държеше ръката, докато гледахме облаците и съчинявахме приказки за тях, а тялото ми се изпълваше от сладка тръпка на вълнение.  Само с теб мога да преживея толкова различни и прекрасни мигове  в един ден!“

„Благодаря ти, че ми прости и тази мъжка небрежност.“ …

 

 

 

 

 

 

 

На глас

Седемте Тайни на Св.Валентин

Всъщност той, светецът няма нищо, което да крие от нас. Нали затова е светец – да осветява нашия живот чрез своето житие.

Тайните на св.Валентин са всичко онова, което не виждаме и не чуваме. Ослепели сме от блясъка и пъстротата на любовните „подаръчета“ и сладкишчета и оглушали от шума на суетата и конформизма.

Това е всичко, от което се нуждая
Това е всичко, от което се нуждая

Тайна първа: Предполага се, че денят на влюбените – св.Валентин има легендарен произход. Поради тази причина католическата църква го е премахвала от календара си, но по-късно е бил възстановен. Легендите около св.Валентин са свързани с любовните послания.

Тайна втора: Не е случайно, че през вековете е оцелял точно ден, почитащ и възхваляващ любовните послания. Любовта е сърцето на организма „човешки живот“. За да е здраво то и да тупти ритмично, на сърцето му е нужна кръв, съставена от два компонента – слово и действие. Ако един от тях липсва – сърцето бавно спира и любовта умира.

Тайна трета: На хората им е някак по-лесно да показват любовта си (с грижа, внимание, подкрепа, приемане), отколкото да я изказват. Ама само туй не стига. Словото, което иде от сърцето, носи особена енергия и върши чудеса. И това е голямата тайна мисия на св.Валентин – всяка година да ни напомня, че сърцето, има нужда да говори и да му говорят, защото това храни любовта и стопля душата..

Тайна четвърта: Денят на св.Валентин е само един в годината, но любовта живее и преди и след този ден.

Тайна пета: Св.Валентин го има, за да провокира твореца в нас – да чуем сърцето и да поднесем на другия изненадващо и мило неговото слово.

Тайна шеста: Св.Валентин няма нищо общо с целофанените букети, говорещите плюшени мечета и бонбониерите – сърца. В тях има бизнес – сделки и сметки, но не и любовни послания.
Св.Валентин е в „случайно“ изпуснатата в обувката малка смачкана бележка или в мълчаливата прегръдка под пълната луна…

Тайна седма: Св.Валентин не е на 14 февруари. Той е всеки ден, в който посветиш минутка от живота си, за да покажеш любовта си. Това е минутка на уважение и любов към двама – себе си и важния за теб човек.

Забежки, От кухнята на Ива

Лесни кулинарни идеи за Св.Валентин

Ако в деня на влюбените си останеш в къщи, може лесно да направиш вечерята си празнична и да й придадеш любовен дух. Символ на този ден е сърцето. Ето как може да приготвиш вкусни сърца като предястие, ястие и десерт:

Предястие „Сърце“:
Продукти:
Кренвирши – по 1 на човек, а защо не и повече
Бяло саламурено сирене
Яйца – приблизително по 1 за 2 кренвирша
Черен пипер (ако харесвате тази подправка)
Приготвяне:
Разрязваш кренвиршите през средата и по дължина, като оставяш около 1,5 -2 см неразрязана част. Обръщаш двете части, като рязаната повърхност остава отвън и свързате двата края с клечка за зъби така, че да се образува сърце. Подреждаш сърцата в леко намазана с мазнина тавичка (за по-чисто печене може да застелиш неомазнената тавичка с пергаментова хартия за печене и тогава да омазниш леко). Приготвяш гъста смес от натрошеното, смачкано сирене и яйцата. Подправяш леко с черен пипер. Във всяко сърце изливаш от тази смес до средата на стените му. Печеш във фурна на умерена температура, докато се стегне яйчената смес. Отлепяш сърцата от хартията (тавичката) с кухненска шпакличка и поставяш с чиния. Може да сервираш с прясна салата около сърцето.

Предястие "Сърце"

Кравай „Сърце“
Може да използваш готово тесто или да приготвиш такова, каквото знаеш и имаш опит с него. Разточваш 2 дълги и тесни ивици, а размерите им съобразяваш с пълнежа, който си избрал. Той може да е наденичка, кашкавал, шунка или някаква зеленчукова смес. Поставяш плънката в единия край по дължина (може двете части да са с различна плънка), навиваш всяко едно от тях, а после от двете „конструираш“ сърце. Намазваш с жълтък и печеш.

Кравай "Сърце" 1

Кравай "Сърце" 2

Малките кифлички в средата са завити от страничните изрезки на разточеното тесто.

Домашна пица „Сърце“
И в тази идея може да използваш готово тесто или да приготвиш такова, каквото знаеш и имаш опит с него. Разточваш кръг за основата на пицата. Поставяш в тавичката за печене и с остър нож изрязваш форма на сърце. Продуктите, с които гарнираш пицата ги подреждаш пак като сърце.

Домашна пица "Сърце"

Изпечените сърцати ястияТорта „Сърце“
Тази рецепта я съчиних за миналия празник и се получи много лесен за приготвяне и вкусен за ядене десерт.

Продукти за блата:
яйца (large) – 4 броя
захар – 1 cup ( или 1 чаена чаша с вместимост на течност 250 мл.)
брашно – същото количество като захарта
сода бикарбонат (baking soda) – 1 чаена лъжичка (не препълнена)
кисело мляко – 1 супена лъжица
ванилия

Приготвяне:
Яйцата и захарта разбивам с миксер на високи обороти до бледо жълта пухкава кремообразна смес. Към нея на няколко порции прибавям брашното като продължавам бъркането с миксера, но на по-бавни обороти. Размесвам в чашка содата с киселото мляко докато „кипне“, прибавям я към тестото и разбърквам добре с миксера. Накрая добавям и ванилията. Тази смес се излива и разстила в широка плитка правоъгълна тавичка. Аз си правя такава от по-дебело алуминиево фолио, което имам винаги в къщи и използвам за покриване на други печива. Размерът на тавичката е около 16 x 13 инча. Застилам я с пергаментова хартия, намазвам леко с мазнина и изливам сместа за блата. Важно: ако използвате самоделна тавичка като моята, преди да излеете сместа за печене, я поставете върху скарата, защото тавичката е мека, огъваща се и когато е пълна местенето й е невъзможно без разливане. Фурната не трябва да е загрята предварително. Пече се на умерена температура до леко покафеняване – може да се тества с клечка за зъби – пробожда се и ако клечката е суха след изваждане – блатът е изпечен добре.
От този голям блат изрязвам два по-малки под формата на сърца (еднакви). Рязането го правя върху пергаментовата хартия, но извън тавичката. За сърцата си изработвам шаблони от обикновена хартия.

Самоделната тавичка и разположението на шаблоните
Самоделната тавичка и разположението на шаблоните

Блатовете-сърца слепвам и украсявам с два вида кремове (пудинги) – шоколадов и ванилия, които се приготвят с прясно мляко. Може да се заместят и с готови, а също и да се използва някакъв конфитюр или мармалад, но във втория случай тортата ще бъде по-сладка. Както се вижда от снимката горе, извън шаблоните остава неизползван блат. От него може да изрежиш по-малки сърца и да направиш мини тортички или просто сладки сандвич-сърца слепени с крем, течен шоколад или каквото ти хрумне.

Торта "Сърце"

Тези сърцати вкусотийки са подходящи не само за св.Валентин. Те могат да създадат настроение и да превърнат в празник делничната вечер или да усмихнат  твоите гости.

А ето и две бързи и лесни декорации за маса. Те не се нуждаят от обяснения. Всичко е видимо:

Любовна ябълчица
Любовна ябълчица
Салфетка - валентинка, ама нали е и ден на винаря ;)
Салфетка – валентинка, ама нали е и ден на винаря 😉

С малко усилия, повече въображение и много любов, св.Валентин би могъл да е незабравим, а защо само този ден в годината?

Добър апетит! Любовен и забавен св.Валентин!
С Любов за Теб – Ива