Сладкиш с пресни сини сливи

Следва рецепта, която приготвям вече 4-ти сливов сезон. Споделям я, защото е вкусна и не изисква специални кулинарни умения. Селекцията е от интернет, но рецептата от там ми послужи като база за експерименти. Заменила съм основните съставки – бяла захар и пшенично брашно с по-щядящите здравето – трастикова захар демерара и брашно спелта. Въпреки това не препоръчвам този сладкиш на хора, които провеждат лечебно хранене, защото съдържа яйца, мляко и масло. Спелта и демерара не са критерий за здравословност на десерта.

След като съм изпитала ползите от гладолечението и простата храна защо приготвям и дори споделям с теб такива рецепти? Отговорът е кратък – не съм почитател на крайностите дори когато касаят здравето. Защото всяка крайност е не-здраве! За крайностите – в друга статия ще си поговорим.

И така, два-три сливови десерта на сезон едва ли ще причинят фатална болест, но ако хапваме подобни сладости всеки ден – веротността е голяма.

И така :

Продукти:

3/4 cup  (чаена чаша) сурова трастикова захар демерара

1 cup (чаена чаша) брашно спелта

1/3 cup (чаена чаша) прясно мляко

2  големи (large) яйца

7 супени лъжици меко краве масло

1/2 чаена лъжица бакпулвер

ванилия

12-13 пресни сини сливи

за карамела – 4 – 5 супени лъжици захар демерара;  1 чаена лъжица вода

Приготвяне:

1. В неголяма тава (кръгла или правоъгълна) се разстила захарта за карамелизиране и се поръсва с водата. Поставя се във фурната на 180 градуса C  (350 F )и се запича до леко разтапяне и потъмняване. Карамелизирането на демерара няма поведението на кристалната бяла захар. Не се превръща е течна маса.
2. Захарта и яйцата се разбиват с миксер до кремообразен пухкав вид.
3. Добавя се маслото и отново се разбива до гладка хомогенност

4. Брашното се обърква с бакпулвера и като се редуват с млякото се добавят на порцийки  към маслената смес. Бъркането не спира. Прибавя  се и ванилията.

5. Сливите се нарязват на половинки и се подреждат захлупени към карамелизираната захар на дъното на тавата. Върху тях се разстила тестото и се поставя в студена фурна. Пече се около 35 минути на 190 градуса C ( 375 F ). За готовност се тества с клечка за зъби – пробожда се сладкишът  докато клечката достигне тавата и се изважда – сухата клечка означава, че десертът е опечен.

6. Изпеченият сладкиш се отлепя с нож от стените на тавата, обръща се върху голяма тортена чиния или кутия и… тук се казва

Добър Апетит

или

Да ти е сладко!

.

Реклама

Прегрешение с конфитюрче от сини сливи

Каква нездравословна сладост забърках отново! 🙂 И то въпреки, че знам – в конфитюрчето  няма и следа от хранителната стойност на сливите и не е нищо друго освен някакъв захарен концентрат с аромат на сини сливи. Е, и да не кажеш, че не съм предупредила. 😉

От година насам почти не използвам бяла захар. Във всички мои изпитани рецепти я заместих с „демерера“, дори и в козунака. Всичко се получава много добре. Ще опитам и малка доза конфитюр с тази захар, но първо традиционния и сигурен. След лошото, което казах следват и добри, успокоителни думи за злто наречено „конфитюрче“ – сливките и бурканчетата сме си ги измили ние, приготвили сме го със собствените си ръчички, мерак и любов, а рецептичката не съдържа нищо друго освен плод (в моя случай от домашното дърво) и захар (о-ле-ле) 😦

И още нещо умиротворяващо борбата със себе си – не се глезим всеки ден с конфитюрчета, нали. Само по празници и тук-там без празници забърквам ролце – хем красиво (като от магазин), хем домашно, хем със захар демерера, хем е сладко, хем и леко. Е, все намирам причини да не се виня за сладките прегрешения :))))

И ето как от сливките става конфитюрче. Или както казва моя зет „Yesterday – plums, today – jam!“ 🙂

Измивам хубаво (всяко плодче отделно) здрави и меки (но не съвсем) сини сливки – количество – колкото толкова

Избирам си мерителен съд – каквато и да е купичка, може и чаша (по-голяма) . Няма значение колко е голямо и от какъв материал е направена 🙂

Почиствам всеки плод от костилката и разрязвам всяка половинка на 3-4 части ( в зависимост от едрината на сливките)

Пълня нарязаните плодчета в мерителния съд ( да е с връх)

Изсипвам нарязаните сливи в метална тава. На два мерителни съда с плод, съответства един непрепълнен мерителен съд със захар, която също изсипвам в тавата. Моята тава събира 2 такива дози или 4:2 мерителни съдчета плод/захар.

Разбърквам нежно с ръце сместта и оставям в хладилника да престои 1 нощ (и повече да е – е добре). Внимание – тавата не трябва да е пълна повече от 2/3.

На следващия ден сливите плуват в захарен сироп.

Разбърквам добре с дървена лъжица и поставям сместта  да се пече във фурна на 180-200 целзиеви градуса (375 по Фаренхайт). В моя случай (количество  – 4:2 плод/захар) отнема около 3 часа за печене. Разбърква се не много често, но е необходимо за по-добър вкус.

Тест за край на печенето: От лъжицата, с която разбърквам, капвам върху малка чинийка и след 20 секунди накланям почти вертикално. Конфитюрът е готов, когато капката почти не се стича.

Още един тест ( аз използвам и двата ) – Когато прокарам лъжицата през конфитюра – трябва да остава кратка следа. Трудно ми беше да я уловя в кадър 🙂 Ако следата остава видима за по-дълго време – това е знак, че изстиналата сладост ще е доста гъстичка.

Веднага след изпичането, изсипвам готовия конфитюр в чисти и сухи буркани, които затварям добре.

И това е всичко!

Ако решиш да опиташ рецептата – наслаждавай се на всяко действие и се радвай на резултата!

Следващата доза  направих със захар демерера. Скоро ще споделя детайлите.

Как сливата храни тяло и душа – Флирт с Msr. Plum

Вече ти разказах как  ме съблазни една слива. А ето и какво Msr. Plum ми позволи да науча за нея от този флирт:

Да разбера коя е, от къде е и защо е?

Тези въпроси си задаваме и ние и те ни съпътвстват през целия живот. Дори и да не се питаме съзнателно, ние не спираме да търсим техните отговори макар и несъзнателно. Кой си, откъде си и защо пребиваваш в моя живот питаме и когато имаме нов посетител в него, или когато някой се задържи дълго, или когато искаме някой да остане, или пък…да си тръгне. Отговорите се появяват тогава, когато се свържем със себе си или с другия и когато освен своето имаме и нашето…

Но сега иде реч за сливата, нали?
Тя е вкусен и много полезен плод с тъмно син цвят и елипсовидна форма. Предполага се, че Msr. Plum произхожда от Китай, но родът й е много стар – на повече от 2000 години, та затова и тя няма точни спомени. Дошла е сред нас, за да дарява здраве и сила на телата, радост и мехлем за душата.
И ми се даде – да взема от нея всичко, на което е способна и което аз искам.

С какво може да нахрани тялото ?

Както всеки от нас си има видима и невидима същност, така и Msr. Plum си има своята скрита страна. Нейното невидимо съдържание храни нашата видима същност – тялото. Тя внася в него:

• витамини – B1, B2, PP, провитамин А
• минерали и микроелементи – натрий, калий, магнезий, фосфор, желязо

А антиоксидантите само в една слива са толкова, колкото в 100 гр. боровинки. Msr. Plum подпомага възстановяването на тялото след физически и умствени натоварвания. Тя е „съучредител“ и „директор“ на компания с благородна цел, наречена „Сини храни“. Всички „служители на хората“ от тази компания имат охлаждащ ефект и благоприятстват лечението на инфекциозни заболявания с висока температура, подпомагат лечението на авитаминози, анемии и стомашно-чревни нарушения, регулират обмяната на веществата.

Но! Не се нахвърляйте на съблазнителката Msr. Plum като изгладнели вълци, защото тя е и силен диуретик. Консумирайте я в разумни количества. Пет-шест сини дами могат да ни послужат като богата енергийна закуска или междинна храна между обяда и вечерята.
Msr. Plum казва, че улеснява и отстраняването на мазоли, ако сварим в прясно мляко няколко нейни сушени посестрими и после ги наложим върху удебелената кожа. Синята дама е горда, че ни разкрасява, защо отдавна се влага в кремовете и маските за лице.

Как сливата храни душата ни?

Тялото на Msr. Plum – нейната видима и достъпна за сетивата същност, храни нашата невидима страна – душевността. Формата, цветът и аромата на Msr. Plum си кореспондират със скритата ни страна и даже не ни питат дали искаме или не. Ако се вслушаме или вгледаме в тяхното взаимодействие, може и да научим нещо повече за себе си. Ако ли не – да сме!

„Дамата“ е „облечена“ в синьо – цвят, който предизвиква усещания за покой, свобода, простор, размисъл. Той въздейства в дълбочината на душата, оттласква ни от материалното и подтиква към доверие, чистота, спокойствие, удоволствие.
Oвалната форма на Msr. Plum е символ на цялост, завършеност, вечност, хармонизация, обединяване, толерантност.
Хайде сега прочети отново за форма и цвят, и ги обедини в едно – нещата, които носят здраве и усещане за наслада от живота.
Нужно е само да им обърнем повече внимание и да сменим очилата, с които гледаме Msr. Plum. Да видим в нея не само материалното, което храни материята ни, но да отворим и устата на душата. Онази наша същност, която не виждаме и не пипаме, се храни през ръцете и очите и най-пълноценно поглъща, когато остане в тишина.
Ето какво си казахме в тишината с Msr. Plum и душата.

Нарязани сливи, пергаментова хартия и тишина

Композицията със сливи, в която има и детско творчество

Извън хартията и рамката

Когато ръцете спряха да създават, дойде ред на очите – да наблюдават сътвореното и да позволят на тялото да усеща.

Разказах ти за сливата, но и всяка друга жива храна като има своето значение за тялото и за душата. Знам! Бързаме в живота за нИкъде и нямаме време нито да видим какво ядем, нито да мислим за храната като стойност за душата!…
Е, всеки има своите избори и си ги обича такива, каквито са!
И аз моите!

Благодаря ти, че отдели време на разказа за Msr. Plum 🙂 Беше удоволствие да го споделя с теб!

Как ме съблазни една слива?

Всичко в живота навън има отношение към живота вътре в нас, сиреч към телесното ни и душевно съществуване, даже и една слива.

Съблазнителката

Слънцето, луната, морето, дърветата, сезоните, тревата, мъглата, дъжда и какво ли още не, са ми „разкривали“ връзката си с мен, с нас. Но най-неочаквано, една слива се оказа поредният провокатор за творчество, питане и търсене на отговори.

В двора на селската ни къща в България имахме 6 сливови дървета. Те щедро ни даряваха с плод и раздавахме това изобилие и на съседите. Превръщахме сливките в ракийка и всякакви сладости. Откакто живея отвъд океана, сливите останаха мил спомен и поредната стока за пазаруване, докато в семейството ни влезе зет, американец със сливово дърво в двора си. Той бащински обгрижва овощката, но богатата реколта няма изяждане, дори и ракуните да помагат. Така се заех със сладката задача да оползотворявам сливките както знам и мога.

И аз, взех, че ги преоткрих! До сега, май не бях се вглеждала така в сливи – свежи, здрави, ароматни с ярка окраска… какво изящество на форма и цвят! Споходиха ме мисли, каквито слива не беше пораждала у мен до сега. „Подсказа“ ми, че и тя  има своята мисия в живота ни.

Невидимата страна на сливата (хранителните вещества) хранят моята видима – тялото ми. А пък видимата й страна – цвят, форма и аромат подхранва моята невидима част – душата. Сътворих си няколко арт композиции със сливи и ето ти – разговор със себе си и послание до други.

И това не е всичко. Споходи ме идея и организирах арт парти „Msr.Plum”, защото полезното става още по-полезно, ако е споделено. А онова, на което сливата може да ни научи си струва.

Докато подготвях  Арт парти „Mrs.Plum – 2012” се оставих на „вкусната дама“ с цвят на индиго – да ме съблазнява. Флиртувахме си няколко дни и с различни похвати!

А каква я свършихме ние двете със сливата, продължавам да разказвам с думи и картини тук 🙂