или – полезна вещ от непотребни дънки
Излезлите от употреба дънки са вдъхновяващ материал за творчество. Провокираха въображението ми още от времето, когато се продаваха само в кореком. Но тогава, да накълцаш дънки беше немислимо. Поради дефицитността си, те се препродаваха и подаряваха, докато съвсем не се износят. Може би естествено изпокъсаните дънки са прародителите на днешните модерни, фабрично изпокъсани дънки. Колко ли биха се изумявали нашите баби и дядовци на сегашната ни лудост – да дадем един кош пари за съдран панталон. И то колкото по-съдран, толкова по-скъп!
Днес, текстилната индустрия се оказва един от най-големите замърсители на планетата с естеството на производството си и с количеството облекла, които всекидневно излива на пазара. А разглезеният консуматор ежедневно се освобождава от доста ненужни му облекла и аксесоари. Този проблем истински ме вълнува и по различни поводи ще пиша отново за него, а сега спирам до тук.
Дънките се изработват от специален памучен плат, който е здрав, топъл, мек и благоприятен за претворяването му в нови текстилни изделия. Има артисти, които създават истински високо стойностни творби от ненужните дънки. Лесно могат да се открият и видят в глобалната информационна мрежа. На пръв поглед е трудно да се повярва, че единственият материал, който е използван са ненужни дънки.
И да се върна на поредната практична вещ, която сътворих от стари дънки. Хрумна ми да изработя стенно пано-организатор за дребни вещи с форма на сърце и с по-закачлив момичешки вид. Джобчетата са малки, но не са малко на брой и побират всякакви дреболийки или бижута. Но вместо само да разказвам, по-добре е и да показвам.
На тази снимка сърцето е закичено (натоварено) с малко количество бижута за онагледяване на предназначението.

Ще повярваш ли, че сърцето има цели 17 джоба и още разни коланчета за окачване на „съкровища“.

Така изглежда празното сърце. Както е видно от снимката, използвала съм техниката сандвич (куилт). Какво представлява тя? Това е текстилна техника, която събира в едно лицев плат (може да е и пачуърк, апликация), вата и гръб. С фигурално прошиване трите части на сандвича се прикрепят заедно. Преди повече от 30 години се срещнах за първи път с пачуърка като техника и бях запленена, но едва през 2013 започнах да я изучавам, а и да експериментирам с куилт. След няколко опитни изделия, вече имам и не малко сериозни творби.
Но сега сме на тема „от нищо – нещо“ или как от стари дънки могат да се направят полезни и красиви вещи. Ето още няколко детайла от паното-организатор за дребни вещи.

Това не е първото ми заиграване с непотребните дънки. В паното-сърце съм използвала елементи от няколко различни модела. Имам доста разнородни и интересни творби от годините назад и планирам да ги събера и покажа в друга статия.
Благодаря, че беше тук. Наред с разказа за паното вмъкнах и спомени, и любопитни знания. Надявам се да ти е било интересно и полезно. 🙂