хляб – Журналът на Ива

Дали за хляб или за зрелища?

Въпреки „Кулинарни забежки„, „Журналът на Ива“ няма претенциите да е и кулинарен сайт, но за моя радост и огорчение най-четената публикация всеки ден през последните няколко месеца е „Как да си опечем питка„. През 2015 година описах тази успешна рецепта, до която стигнах чрез промени и експерименти върху други рецепти. Даже за миг не ми е хрумвало, че питката ще е предпочетена сред толкова душевна храна в журнала 🙂 Не бях изненадана от множеството посетители по Коледа и заговезни, но да продължава питката да води класацията всеки ден през април и май – това си е вече повод за усмивка и кулинарна гордост 🙂

Какво пък, ако яденето на питка радва червата, то месенето може да храни и радва душата. Сетих се за няколко женски срещи „Хляб и душевност“, в които чрез хляба срещахме себе си и преоткривахме другите. Сърцето се отвори, заговори…докато не спъпахме на улицата. А там – зрелище – нашето си за пред нас и трябва да сме в час.

bread 2 text

От доста време се опитвам да разгадая тази улична магия, която не допуска да бъдеш отворен…по хастар. Няма такава магия, по скоро има орисия – да те е страх от улицата, защото тя била място за лустросани, другите ставали за смях. Дали?…

А лустрото се поощрява и го наричат „добро възпитание“. Каква борба за този приз! А под него – плачещи души!

Да ти е сладък хлябът!

bread 1 text

Снимката е от една женска среща „Хляб и душевност“. С филия черен хляб, поръсена с пипер и олио усетихме отново вкуса на детството си, докато слушахме :

„Детство мое реално и вълшебно,

детство мое така си ми потребно,

пак с пипер да поръся филия

от хлаба чер!“

А най-четенета питка си струва да се опита! 🙂

Това вкусно, хлебно чудо е голяма наслада за сетивата, но препоръчвам да се хапва само на празник, че това бяло брашенце, не е много на добре 😉

Хайде да започваме, че хубавата питка иска да й отделим повече време, да я глезим в топла стая и да я месим с любов и в тишина. Месенето на хляб е чудесна възможност за медитация, но ще я разкажа в отделна статия. Нашите баби и прабаби точно това са правили докато са месили, въпреки че не са знаели какво е туй нещо „медитация“. Но сега да се концентрираме върху питката.

Продукти:

1 с л суха мая

1 с л сурова захар демерера (това е захарта, която използвам, но може и с обикновена бяла захар)

1/4 ч ч топла вода (Чашата е с мярка 250 мл. Ако използваш мярката cup това е точно 1/4 cup и всичко, което в рецептите ми е ч.ч всъщност е cup)

около 6 ч ч брашно

1 ч ч прясно мляко

2 яйца (едното е за намазване на питката преди печене)

2 с л зехтин или олио

1/2 ч ч кисело мляко

1/2 ч л сода бикарбонат

1 равна супена лъжица хималайска сол (това е солта, която използвам, но може и обикновена готварска сол)

Важно! Всички продукти трябва да са със стайна температура. Стопли ги преди да ги вложиш в питката. За тази дейност аз не използвам микровълновата фурна. Яйцата поставям в купа с топла вода за около 1 час. По същия начин стоплям и двата вида мляко. Докато престояват в купичките с гореща вода, проверявам температурата като първо разбърквам млякото, а после потапям върха на кутрето си – трябва да усещам топлина близка до тази на тялото.

Стъпка 1: Маята размесвам със захарта, добавям 1/4 ч ч (cup) топла вода и оставям да шупне.

Стъпка 2: Добавям 1/2 ч ч брашно, разбърквам по-енергично с дървена плоска лъжица, докато се получи хомогенна гладка смес и оставям да втаса. Пресявам 7 ч ч (cups) брашно (повечко от необходимото).

Стъпка 3: Размесвам до хомогенност прясното мляко и яйцето и ги добавам към втасала смес.

Стъпка 4: Добявям зехтина.

Стъпка 5: Прибавям 1 ч ч брашно, размесено със солта. Обърквам съставките с телена бъркалка до хомогенност. Разбърквам киселото мляко със содата и също ги добавям към сместа.

Стъпка 6: Омесвам тестото за питката и отново го оставям на топло да втасва.

Стъпка 7: Оформяне на питката. До сега съм я завършвала по два начина – топки и охлювчета със сирене.

Питка „топки“: Премесвам втасалото тесто и го разделям на две, всяка половина пак на две, четвъртините и тях на две, осминките – също. Получавам 16 парчета, които замесвам като топчета и ги подреждам в кръгла тава с диаметър 25 см (10 инча). Оставям питката да втасва докато изпълни хубаво тавата. Разбивам 1 яйце (напомням – да не е студено) с една супена лъжица топличка вода (не гореща, защото ще пресече яйцето), намазвам питката и я поръсвам със суров сусам. Пече се на 180 C (375 F) в продължение на 1 час. Когато отгоре е добре запечена до бледо кафяво, я покривам с домакинско алуминиево фолио.

Питка „охлювчета със сирене“: Разделям втасалото тесто на две части и ги разточвам. Намазвам обилно с размекнато краве масло и поръсвам с натрошено сирене. Покривам с втория лист като притискам в края по цялата обиколка. Отново намазвам с маслото, поръсвам със сирене и увивам на руло. Рулото усуквам и леко изтеглям встрани. Двете ръце усукват в срещуположни посоки и едновременно с това изтеглят. Рулото се стреми да се върне, но не му разрешавам като го задържам в покой и в положението до което искам да остане. След като съм се убедила, че не „шава“, бавно го освобождавам от ръцете си. Режа го напречно на охлювчета с ширина около 1,5 см (половин инч).

Подреждам ги в кръглата тава (както се вижда на снимката) – в средата, едно върху друго, слагам двете крайни парчета. Първото охлювче е легнало хоризонтално изцяло върху тавата, а всяко следващо поставям „на възглавница“ върху предходното. Подредената питка минава по същата процедура като питката „топки“ – втасва, мажа с яйце, пека по същия начин. Използвам пергаментова хартия за печене, защото улеснява изваждането на питката от тавата.