хоби – Журналът на Ива

През 2012 година се влюбих в пачуърка. Познавах това изкуство отдавна, но само му се наслаждавах. Когато се преместих да живея в САЩ, случайно чрез фейсбук, попаднах на американската куилт асоциация, от там – на куилт музея и за мен пътечката към това вълшебство вече беше проправена. Тук е мястото да отговоря на въпроса, който често ми се задава – какво е куилт. Това са изделия, които съдържат 3 пласта (лице, често пачуърк, вата и гръб), свързани в едно чрез ръчно или машинно прошиване. За тези, които не ме познават ще кажа, че интересът ми към шиенето се прояви още в детството, а през 1983 година съзнателно насочих усилията си към овладяване на това умение, въпреки че бях избрала друга професия. Интересна история, която ще разказвам отделно.

В това, което споделям сега, освен пачуърк и куилт има и рециклиран материал, в случая плат. Този модерен термин се наложи за излезли от употреба вещи, които се влагат частично или изцяло в направата на други предмети. За комплекта, който виждате на снимките, съм използвала памучна коледна покривка за маса и тъмно сини, по-плътни памучни пердета. Покривката поостаря, частично поизбледняха цветовете, но мотивът с камбанките толкова много ми харесваше, че ме вдъхнови да му измисля приложение в нещо ново. Успях да съхраня 4 цели мотива със запазени цветове и два не напълно цели.

Четирите камбанки се превърнаха във възглавници. Лицевата част е куилтван пачуърк, а гърбът им е обикновено изпълнение, изработен от плътните тъмно сини пердета. Две от възглавниците са част от коледната украса пред входната врата на къщатата на дъщеря ми, а другите две намериха мястото си върху дивана в нашата дневна стая.

След дълго умуване, събиране на останалите от възглавниците парченца плат и заиграване с тях, успях да изработя тишлайфер за масата в същата стая.

Този комплект грейна в дневната като истинско слънце насред зима.

Коледното вдъхновение нежно и сигурно ме е сграбчило и не ме изпуска. Ще продължа и да споделям. Обикновено отлагам писането за после и по-късно, и често се случва празникът да отмине без да съм написала и ред тук. А обичам да го правя, не по-малко отколкото да създавам с ръцете.

Приказни предпразнични дни!

Есента е сезон, който ме прибира, не само за повече часове от деня в къщи, но и по-навътре в себе за време от няколко месеца. Усещам настъпването на този период още около средата на септември, когато прибера цветята да преживят зимата под покрив, заедно с мен. Тогава приключвам с почистването на зеленчуковите лехи и подготовката им за студените дни. Пренареждам и цветната градина.

Това е времето, когато отварям и моята есенна работилница. Измъквам от кутиите платовете в есенни багри и тематични щампи, манисти, дантелки, картинки, конци, орнаменти, листи и моливи. И колкото по-мрачно, мокро и хладно е времето отвън, толкова по-уютно се чувствам сред всички тези джунджурийки. Рисувам, оцветявам, идейките прелитат през мисълта ми, както есенните листа пред прозореца. Някой от тях грабвам, други пропускам, трети ми убягват, но след 2-3 дни планът вече е върху листа хартия, а аз потъвам в безвремието. Където и да съм, каквото и да правя, въображението ми доизмайсторява идеите, а когато дойде ред и ръцете да заработят, целият свят се променя. Лошото се е превърнало в доброта, красотата е изместила грозното, любовта е победила омразата и завистта, надпреварата се е стопила и вместо нея една гиганска топла прегръдка е събрала хората. Какво означава това ли? Че спирам да забелязвам всичко, което ме натъжава. Остава само радостта и удоволствието, че създавам нещо, сякаш раждам отново. Някой ще нарекат това терапия, други творчески процес, а за мен е измъкване от рутината, удовлетворение и много, много радост.

А! Пропуснах да напиша, че плановете ми обикновено имат две части – „да направя“ (съдържа идеите в описание – какво и как) и „да подаря“ (на кого и какво)

И ето майсторлъците ми от есен 2021, голяма част от тях вече подарени. 🙂

Подложки за чаши, бутилки, малки купи или друго

Капитонирано панерче за цветя, бутилка, лакомства или друго

Материалите за есенно творчество вече лежат по кутиите, за да изчакат следващия сезон. Тяхното място заеха коледните платове и орнаменти. И преди да покажа сътвореното, ето още малко есенни майсторлъци, но от 2020 година, които не съм показвала тук.