Поетично изречено

Кой да води хорото

Предизборни мисли в стих

 

И настана време разделно!

Състезателно време!…

Хороводците – знайни!

Уж лични !

Пък свирепи и потайни..

Нахъсани !

Играчите – от придърпване изпокъсани.

Едни са те за всичките хора.

Гледат  и се маят

кой водач да улавят.

Един вее байрака,

друг накривил калпака.

Свойте си не дават,

с друг се не залавят,

стъпките преплитат

и посоките – оплитат…

Играчите път един дирят  –

ясен и безопасен.

Посоката – Любов да е!

Че тогава, важното не е,

хороводец кой ще да е!

 

Ивалина Ташева ,  Март 2017

 

Поетично изречено

Вещици*

                                                                       на Розмари Де Мео
                                                                       и Даниела Иванова – Найберг

Прочетох те, тайнице!

„Нестинарка“ – рисунка на проф. Стефан Лазаров, туш-перо.
Нестинарките следват порива и играят върху Благодатен огън, който не изгаря, но … все пак е огън!

Прочетох те!

На две вдишвания,
само!
Изпълних се цялата
от цялост.
Кожата няма я!
Душата хоро заиграва.
Музиката нейна,
стъпките знайни!
В легендите твои
себе си познала!
И запяла!
Била е! Тогава!
И сега е! И после!…

От скоро познавам те,
но отдавна зная те.
Жено, вещице – веща,
съкровищнице, българска!
Пълни си раклата стара.
Не сменяй я с нова!
Препълвай, изпълвай,
предавай и завещавай!
Наследници има – жадни,
гладни и с очи отворени.
Гледат, за да видят,
наречени да познаят себе си
в твоето хоро мълчано!
Води го, Жено!
Виж, колко прихващат се
към силата на корена ти,
чули гласа на душата си.
Дарувай!
Ратувай!
Вещице, веща, българска Жено!

2012 година ме срещна с тези две българки, почти по едно и също време, но при различни обстоятелства. Разговаряли сме не много, четох ги не малко, гледам ги, слушам ги и виждам нещо близко на мен и общо у тях. Е, изрeкох го вече!

*вещица – веща (знаеща, можеща, даряваща) жена