Преживелици

За Паузите …

      Нямаше ме тук дълго, но не съм избягала, не съм забравила, нито съм си отишла. Просто пауза! Паузата е едно от ония житейски действия, при които ни няма някъде, но пък сме другаде. Ние сме там, където имаме да вземем уроци, да изживеем нов опит, да постигнем още мъдрост, за да се върнем по-богати там, където ни е нямало. Паузата не е бездействие, всъщност тя е действие вътре в нас – самозавръщане, ровене вътре, подреждане, обезвреждане.

      В живота, както и в природата, паузи няма. Движението е неспирно. Нищо не спира своя ход, макар и за малко. НЕдвижението съществува само в нашите представи, а те често изкривяват реалността. Паузите в живота са усещане, знак от душата да спрем, да изчезнем, но само от някои аспекти на живота ни. Усетим ли този знак е нужно да му се подчиним. Останем ли там, където душата не иска да бъде, можем да си навлечем неудовлетвореност от нас самите или неудачи. Да се подчиним смирено на душевния порив е постигане на хармония, синхрон със себе си. Така системата душа-действие е в баланс, няма конфликтност вътре и паузата започва да работи…за нас!

      Докато ме нямаше тук изпитвах желание да пиша, в главата ми се изливаше порой от мисли, провокирани от природата, хората и ситуациите край мен, но някой сякаш не ме допускаше до листа, до компютъра…Съпротивлявах се и когато успеех да направя пробив на своебразната обсада, резулатът беше жалък – мисълта секваше. Подчиних се и дочаках! Но вече съм друга, всъщност съм същата, само мъничко по-богата с опит от нови уроци. Завръщам се още по-готова, по-открита и откриваща.

      Паузата не е ваканцията, дадена ни от работодателя. Тя не е нито взиране в тв-екрана, нито излежаване на плажа. Тя не е ленност! Тя е мълчание със себе си, тя е вглеждане в малкото дете, в домашния любимец, в цветето, в гората, в простора. Паузата е изживяване на неизживяния траур, на неизразената агресия, на не показаната любов.

      Понякога може да ни се струва, че сме влезли в прекалено дълга пауза и сякаш няма път, който да ни изведе от нея. Заблуда! Път има! Душата го е начертала, още когато ни е вкарала в паузата, но щом не сме тръгнали по него, значи не сме намерили силата да го извървим. Никой и нищо не ни държи в паузата, освен собствената ни нерешителност или неподготвеност. Щом боли, значи е време … да тръгнем!

      Докато пиша легнала по корем, дакелът ми Луси дойде при мен, бутна ме с муцунка като знак да се обърна настрани и се гушна в мен. Облиза ме няколко пъти, отпусна се и бързо заспа.

      Ти имаш ли нужда да се гмурнеш в нечии обятия, да поискаш топлина, да благодариш с целувка? – Да-а-а!

      Е, време ти е за пауза!

Аз – Ива, направих своята и съм тук, отново!

На глас

Заиграване с Успех-а

УСПЕХ-а за Природата

                           Умение, Способности, Поведение, Емоции, Хъс

     Думичката успех често излиза от устата ни и често тресе сърцето ни. Пожелаваме успех, мечтаем за успех, самозабравяме се при успех, не почитаме чуждия успех, страхуваме се от НЕуспех, плачем и страдаме при НЕуспех…

     Думите са най-несъвършения инструмент за общуване между хората, защото от една страна е значението на думите – обясненията в речниците и общоприетото разбиране, но от друга страна  всеки човек влага и своя собствен смисъл в тях. Да вземем за пример обекта на моите съждения – УСПЕХ-а като акцентирам върху смисъла. За някой хора постигането на успех има смисъл на предизвикателство, свързано с изживяването на много емоции по целия път до него, а в края е изблика  УАУ, ИЕС!!! За други, думата успех извиква съвсем различни асоциации – безсънни нощи, много труд, срещи с непознати…и после въпреки успеха се откъсва „ОХ, най-после!“ Е, как биха се разбрали едните с другите, когато говорят за успех ! 

    Тъй като аз силно вярвам в НЕслучайната случайност, търся НЕслучайното и в думите. ЗАиграх се с УСПЕХ-а като приех думата за абревиатура, вкарах буквичките в душата си и ето:

                 Умението е сбор от талант и знания  и ни осигурява възможност за успех, но…само възможност.

                 Способностите са нашия почерк, те идентифицират уменията ни, те са степен на нашето можене да направим нещата според дарбата и познанията си.

                  Поведението е движението, с което вървим през живота, то е нашият двигател, чиито параметри сами задаваме.

                 Емоциите са горивото, което наливаме в двигателя, а от качеството на горивото зависи качеството на работа на двигателя.

                 Хъсът е началното ускорение, от което се нуждаем. То се формира като сложен сбор от умението, способностите, поведението и емоциите, които влагаме, за да постигнем УСПЕХ. НО!

     Айнщайн казва „Не се старай да си успешен, а да носиш стойност!“ Тогава? 🙂

     Очаквам Ти да продължиш или да се заиграеш по своему с УСПЕХ-а и да го споделиш;)

 

Към илюстрацията: Обикновено илюстрираме успех-а с книги, бизнес, пари…Аз избрах за илюстрация Величието на Природата? Разчитането на абревиатурата УСПЕХ, отнесено към Природата, видях така:

Умението й да е Вечна, да ни радва и храни!

Способността ни да я съхраним!

Поведението ни към нея – да го преосмислим!

Емоцията, която ни дава – да я държим жива!

Хъсът да живеем с нея и чрез нея!

 

Това съм Аз,

Ива