За Ива

Здравей,

Предстои ти да прочетеш кратък разказ за мен, Ива и журнала. Това е един от първите публикувани тук текстове през 2010 година, когато създадох и пуснах този блог. Тогава бях на 48 години. Сега съм на 60+ и като препрочитам представянето на идеята за блога тогава констатирам, че намерението ми не се е променило, нито моите ценности. Различното е, че тогава съм писала доста патетично.

Времето тече и променя всичко по пътя си, даже да не го забелязваме понякога. Идеята на журнала беше и е – да описвам изключително личния си опит, преживяания, мисли – открито, неподправено, без грим и суета… След първата активна година на блога, последваха почти пет, в които публикувах много рядко. Пак се активирах за кратко, после пак дълги паузи. Но през всичките тези години не съм спирала наум или в тетрадки да пиша в журнала, да си говоря с теб, да търся другия, подобен на мен.

Прибирах се „на тихо“ в себе си, а около мен – шумно, динамично. Учих се да приемам и да търся смисъла във всичко случващо се. Страдам като виждам колко сме изкуствени и ограничени – от егото и суетата, как не умеем да обичаме, продаваме си свободата и как човекът днес все по-малко е човек…

Стремя се да маркирам изкуственото в живота и да го държа далеч от мен.

Чрез журнала очаквам да срещна себеподобни.

Следва текстът-представяне, написан 2010 година – как тогава съм се представила, какво съм мислила за себе си и за журнала по онова време, какви са били мотивите ми, как съм ги реализирала или не :

Радвам се, че си ми „на гости” и ще се радвам още повече, ако си тръгнеш нахранен. „Журналът на Ива“ е местенце от виртуалното пространство, в което храня душата си и споделям храната си с теб. Моят журнал е и баня за душата ми. Старая се да я мия обилно със сапун и вода от всички нечистотии, за да е здрава, уханна и щастлива. В моята специална душевна къпалня има място и за твоята душа. В „Журналът на Ива“ ти давам моите познания и умения, моделирани от опита и опаковани грижливо в моята Любов.

Очаквам да съм ти полезна, но знай, че не е достатъчно само да вземаш от споделената храна и къпалня, а да положиш усилия сам да намираш и приготвяш своята храна, както и да избереш подходящия за твоята душа сапун.

Ето ти и моята визитка :

Името ми: Ивалина Ташева

Образование: инженер, психолог

Професионални превъплъщения: инженер-конструктор, PR, журналист, създател на модна къща за макси дами и дизайнер на облекло за тях

Житейски роли: всички възможни за една Жена включително и „майка” на дакела Лусина (15 май 2004 -17 юли 2020)

Интереси: психология, връзката тяло-душа, силата на мисълта, храната – лекарство и отрова, art и душа .

Обичам: Хората и Живота

Прекланям се пред: Природата, Красотата, Любовта, Добродетелта и Свободата

Вярвам:

• в себе си
• че никой и нищо в Живота не е случайно
• че мисълта е творецът на Живота 
• че всичко, което преживявам е Урок и всеки „влязъл” в Живота ми човек е Учител

Житейско мото: Обичам, за да съм щастлива, не мразя, за да съм здрава.

Мисия: Да опазя естествената същност на човешкия си вид, да разпознавам изкуственото, да го оповестявам и да споделям начините, по които го държим далеч от себе си. Да създавам красота. 

Вярвам, че полезният опит се случва,  за да бъде споделен. Този, на когото е нужен, ще го намери, когато е готов да го разбере, ползва и обогати.

Е, приятно ми е да се запознаем! 🙂 И щом се „срещаме“, вероятно имаме какво да си дадем един на друг. Тук, аз заставам гола пред теб, защото знам, че така мога да бъда най-полезна. Очаквам полезността да е взаимна, а това се случва, ако и ти се осмелиш да разголиш душата си.

Журналът е мястото, където очаквам да влезем в диалог – коментирай „без дрехи“ и суета публикация, по която имаш да кажеш още или можеш да провокираш мен и другите с различното си мнение или опит. Ако голотата те плаши и желаеш да останеш зад кулисите, изпрати ми мнение, въпрос или житейски казус на e-mail и ще ти отговоря – лично или със специална публикация.

Аз ти подадох ръката си и очаквам твоята с надеждата – в заедност да заживеем по-добрия си живот!

Носим скрити сили и способности, умеем и да се обичаме, а това отпушва бутилката!

Ако си намерил допирни точки между моите и твоите интереси, значи сме се „срещнали“.

Прегръщам те,

Ива