Гримираха душата

Лицето на душата виждам.
И без да срещам очите,
погледът долавям.
Плах.
Измъчен.
Но непримирен...
Със суета ликът й гримирали.
Изгубила се душата
под маската на суетата.
Отвън уж хубавеела
отвътре наяве линеела.
Да бъде просто искала.
Да не бъде 
суетата я притискала.
А тя, душата знае коя е
без да се мери,
без надпревари.
Суетата избърса си.
Свободата прегърна си.
И пак лицето на душата виждам.
И пак без да срещам очите, 
погледът долавям.
Топъл.
Любящ.
Творящ.
Смирен!

Срещна ли по пътя суета,
дочувам стоновете
на страдаща душа.


ИваЛина
     март, 2020