Зелен боб с кашу

Някой биха го нарекли салата, но аз го определям като пълноценно ястие. Може да е основно блюдо, което не само засища за дълго, но и зарежда тялото с полезни съставки. Като здравословна храна, приготвена с минимална термична обработка, зеленият боб с кашу има и още един актив, който търсим във всяко ястие – да е вкусно, за да нахрани и сетивата ни.

Обичам зелен боб и в търсенето на нови начини за приготвянето му, след няколко експеримента, сътворих варианта, който описвам тук. Не го наричам рецепта, защото количеството на съставките е свободно и според предпочитанията на хората, които ще го хапват. Придържала съм се към личното си правило да се стремя да не готвя продукти, които могат да се консумират сурови и в това ястие само зеленият боб е претърпял лека термична обработка. И така:

Продукти:

• зелен боб – пресен или замразен
• сурово кашу
• копър – пресен или сух
• конопено семе (белено)
• чесън – зелен, нарязан на ситно или скилидки – счукани
• пресен корен джинджифил – настърган на ситно ренде
• пресен корен куркума – настърган на ситно ренде
• лимонов сок – домашно изцеден от реален плод
• сол
• зехтин или сусамово олио

Приготвяне:

Няма много за обяснение, но все пак да отбележа някой детайли, които смятам, че правят ястието по-добро. Зеленият боб, сварен на пара или директно във вода, е добре да бъде леко твърдичък. Кашуто измивам с течаща студена вода и то леко омеква. Размесвам овкусяващите съставки, после добавам кашуто и разбърквам добре. Накрая прибавям топлия зелен боб. Обърквам добре и оставям да се охлади напълно. Добре е да престои няколко часа преди сервиране. Ястието е също така вкусно и свежо дори и ако се съхрани в хладилник за един или два дни.

Нека апетитът за живот бъде по-силен от апетитът за храна! Експериментирай и бъди добър към себе си! 🙂

Тиква на пара – простичка и вкусна

Простичка е рецептата, но не и тиквата. Ние често използваме сравнението „прост като тиква“, но тиквата има вековна история и принос за подържане на човешкото тяло силно и здраво. Затова предпочитам да не обиждам тиквите. 🙂

През есента и зимата най-често приготвям тиквена супа или десерт – тиква на пара. От дете обичам да си хапвам сладичкото, но в последните месеци силно съм ограничила консумацията на всякакви фабрично произведени изкушения и домашни глезотийки.

Този тиквен десерт приготвям отдавна, но през настоящия сезон заместих меда с кленов сироп и така стана още по-добър за мен, защото временно престанах да използвам мед в храненето си. От тук става ясно, че като подсладител могат да се използват различни варианти, според спецификите на храненето, но не бих препоръчала бялата захар.

И така – продукти:

• тиква
• орехи
• стафиди
• канела
• кленов сироп

Начин на приготвяне:

• Нарязвам почистената от семенната част тиква на по-големи парчета с кората
• Подреждам ги в съд за варене на пара, захлюпени с кората нагоре
• Варят се до готовност на тиквата за консумация (проверявам като притискам или надупчвам леко с вилица)
• Подреждам парчетата в тавичка с кората надолу
• Леко с нож правя прорези, а после поливам всяко парче с тънка струя кленов сироп до постигане на желания вкус
• Орехите, нарязани на ситно в механична резачка, обърквам с кленов сироп до кашеста консистенция
• Добавям канелата (на вкус) и стафидите
• Намазвам парчетата с по-дебеличък слой от тази „глазура“

Тук е мястото да ти пожелая повече смелост в експериментирането с непознати рецепти. Разгърни твореца в себе си (всеки е) – промени, добави и ако се получи вкусно и полезно – сподели!

Благодаря, че посети журнала! Аз истински ценя времето, което му отдели! Благодаря, отново!

До нови срещи!

Ива

Фурми с козе сирене

През 2020 година, около месец преди Коледа, попаднах на тази рецепта, която събуди любопитството ми. Имах продуктите и запретнах ръкави почти веднага. Получи се добре още от първия опит. „Мезенцето“ стана любимо не само на мен и го приготвих още няколко пъти около празниците.

Отново се задава зимният празничен сезон и разбира се, вече правих пълнените фурми. Това ме подсети да споделя рецептата, че и ти, ако се престрашиш, да зарадваш твоето семейство и себе си с тази неочаквано вкусна комбинация.

Продукти:

• натурални фурми – без костилки, разрязани на две по дължината им
• козе сирене – меко, кремообразно
• орех пекан
• мащерка

Приготвяне:

Лодчиците от фурми се пълнят с козе сирене, като леко го притискам. Подреждам ги в тавичка върху хартия за печене, поръсвам със сушена мащерка и пак с леко притискане поставям парченце пекан.

Тази вкусотийка се пече във фурна, предварително загрята до градуси 400F ( 200C ). Продължителността на печенето е 8-10 мин.

Вкусни празници! Подари си удоволствия и на душата!

Вечеря с брюкселско зеле и сладък картоф

Споделям днешната вечеря, защото заложих (не за сефте) на моментното ми хрумване и на наличните продукти, а и се получи вкусно. „Вкусно“-то се обуславя от личните предпочитание, в случая моите, затова внасям уточнение. Това предложение би се харесало на тези, които обичат да експериментират в храненето, да опитват нови храни и рецепти или на хора, които се хранят основно или само с растителни продукти. И така:

Салатка с брюкселско зеле и маслини

Брюкселско зеле с маслини

Продукти:

брюкселско зеле

маслини (аз използвам зелени стерилизирани само с вода и морска сол)

авокадо

конопено семе

чесън, сол, лимонов сок (пресен), сусамено олио (или зехтин),

Брюкселското зеле почиствам от външните листа и чуканчетата. Сварявам го на пара като следя да остане леко хрупкаво. Поставям го в салатена купа и го обърквам със счукан чесън и сол. Добавям нарязано на парченца авокадо, маслини, прясно изцеден лимонов сок, сусамено олио.

Печени сладки картофи

Продукти:

сладки картофи – в случая жълт и оранжев

кокосово масло

сол, черен пипер смлян

Обелените картофи, нарязани на парченца овалвам със сол, кокосово масло и черен пипер. Разстилам ги върху тавичка, постлана с пергаментова хартия. Пекат се на градуси 180 C/ 375 F около 40 мин. или докато могат леко да се прободат с вилица.

Изпечените картофи, гарнирам със салатката от брюкселско зеле и маслини и … колко е вкусен животът!

Храната е по-вкусна, когато е споделена

Тиквени крутони и салата с тях

Освен всички солености и сладости с любимата ми тиква, миналата есен открих и вкуса на тиквените крутони. Адаптирах рецептата според моите правила в кухнята и вече уверено мога да я споделя и препоръчам.

Използвам мускатна тиква, популярна още като цигулка ( butternut squash). По-голямата част използвам за супа, която скоро ще споделя. Останалата тиква, почистена от кората и семенната част нарязвам на малки парченца, по-големи от хлебните крутони, защото тиквените се смаляват от печенето.

Поставям парченцата върху голяма тавичка, постлана с пергаментова хартия за печене. Добавям кокосово масло, сол, черен пипер и розмарин. С ръце обърквам всичко добре, така че върху всяко парченце да попадне масло, сол и подправки. Печенето е във фурна, предварително загрята до 200 градуса C (400F) с продължителност 30 мин.

Готовите, изпечени крутони

Крутоните от тиква са подходящи и за хапване в този вид. Могат да послужат като гарнитура на основно ястие, като междинно хранене или като храна за работа или за училище.

Изключително подходящи са за зелена салата. На снимката съм показала семпла рецепта, в която освен зелената салата (може да бъде от всякакъв вид) съм нарязала репички, краставица и зелен лук. Овкусена е с прясно изцеден лимонов сок, зехтин (сусамово олио) и хималайска сол (или каквато и да е друга). Тази салатка толкова добре засища, че би могла да бъде достатъчна като вечеря.

Зелена салата с крутони от тиква

Пожелавам ти вкусен, топъл и забавен тиквен сезон! 🙂

Завръщане с краставица

Цяла година не съм писала нищо тук. А обичам това място, наслаждавам се на процеса, нуждая се да споделя, да разкажа. И все се спирам! Оправдавам се пред себе си с липса на вдъхновение. Отлагам, защото може би онова, което искам да кажа не е толкова важно за теб. Започвам, спирам, записвам чернова и после месеци не стъпвам тук отново.

И сега се устремих. Да се върна почти насила към журнала, който обичам, в мястото, където се чувствам прекрасно. Мога да се напъна и да пресъздам усещането с думи, но ако имаш подобно местенце ще ме разбереш и без тях, ако ли нямаш, колкото и прекрасно да го обясня пак ще ти е чуждо и странно. Но пък ти си тук, за да узнаеш нещо от мен – какво ме вълнува сега, какво съм сътворила или сготвила, какво съм преживяла или каква въздишка в стих съм изляла.

И ето завръщам се с краставица. Исках да е с боб, но се оказа, че неволно съм изтрила снимките. Правя такива неща понякога! 🙂 Избрах да се завърна със салата, за да е по-лежерно, по-лесно за скок обратно след дългото отсъствие.

Вече 11 ден се храня само с плодове. Правя си такива пречистващи периоди вече 18 години, разказвала съм за това. Е, тази краставична салата правих за съпруга ми, докато аз си гризках череши. Точно такава не бях правила преди, но той каза, че се е получила мнооого добре! И след тази оценка, спокойно мога да я споделя.

Както знаеш, няма да посоча количество на съставките, защото използвам мерките „на око“ и „на вкус“ – и всеки, според своите.

Продуктите: краставица, репички, сурова червена чушка, зелен чесън, конопено семе, сурово кашу, хималайска сол, сусамово олио или зехтин, прясно изцеден лимонов сок.

Ами това е! Завърнах се вкусно! Добър апетит и до скоро!

Различни вкусове домашен хляб от спелта

Как да постигнем разнообразни вкусове с една и съща рецепта за домашен хляб в машина?

Вече описах моята най-сполучлива и семпла рецепта за домашен хляб с пълнозърнесто брашно от спелта без мазнина, яйца и мляко.

Приготвям го всяка седмица. Докато е топъл, обичам да хапна филийка, намазана  с кокосово масло, поръсена леко с хималайска сол и гарнирана с доматче. Вкусен начин да приема полезната кокосова мазнина. Този аромат ме препраща с лека носталгия към детството и бабините препечените филийки със свинска мас. 🙂

Добре изстиналия хляб съхранявам във фризер, нарязан на филийки за по-лесна употреба.

Реших отново да се върна към този хляб, за да споделя идеи за разнообразяване на вкуса, които съм изпробвала и смело препоръчвам.

• Добавят се 2-3 супени лъжици смес от сушени зеленчуци. Желателно е да се използват такива, които не съдържат  сол, консерванти и оцветители.
• Или същото количество италианска подправка. Това е микс от сухи подправки – майорана, мащерка, розмарин, чубрица, градински чай, риган и босилек. Тук я намирам в натурален вид без сол и консерванти, но ако трябва да я приготвя, рецептата е – равни количества от всяка съставка и хубаво миксиране ( бих изплзвала за целта буркан).
• Независимо дали хлябът е със сушени зеленчуци, италианска подправка или съвсем натурален, могат да се добавят сурови слънчогледови семки – около една препълнена шепа.

От снимката се вижда и следващото ми намерение за овкусяване на хляба от спелта – ще добавя пресен розмарин. Разбира се, че ще споделя резултата, както и добрите постижения с други вкусови добавки . 🙂

Аз ти пожелавам ароматен живот и вдъхновение в кухнята! 🙂

Ива

 

Немски тиквен сладкиш

Да, ама не съм сигурна, че родината на това сладкишче е Германия. Истината е, че съвсем случайно (дали?) открих рецептата в немскоезичен сайт. Привлече ме заради нетипичните за нашата кухня сладкарски подправки. Усетих дъх на Коледа, на зима и уют, и се захванах да я изпробвам и адаптирам към моите кулинарни правила – без бяла захар и бяло брашно. Получи се изискан вкус и тази зима традиционният тиквеник у дома отстъпи място на новия сладкиш. Подходящ е като празничен и ежедневен десерт, може да се хапва с кафенце или чай, както и да бъде подарък за любим човек.

Продукти:

сухи                                                                               течни

1 1/2 cup – брашно спелта                              1 cup тиквено пюре

1 cup захар демерара                                      2 бр.  яйца – големи

1/2 ч.л. сол – хималайска                               1/2  cup зехтин

1/2 cup нарязани орехи                                  1/4 cup  вода

1/2 ч.л. смляно индийско орехче                 1 с.л. кисело мляко

1 ч.л. сода бикарбонат

1/2 ч.л. канела

3-4 зрънца карамфил – счукани

Вместо мярката cup, може да се използва чаена чаша в вместимост около 240-250 милилитра.

Тиквеното пюре е сварена на пара тиква, която се пасира добре.

Орехите режа по-ситно в механична резачка (чопър).

В киселото мляко се разтваря содата, непосредствено преди прибавяне към сместа.

Приготвяне:

Смесват се отделно сухите и течните съставки без содата и киселото мляко. Сухите се объркват добре, течните се размесват до хомогенност с телена бъркалка.

Прибавят се течните към сухите, объркват се добре и накрая се прибавя содата, разтворена в киселото мляко.

Отново сместа се обърква добре.

Изсипвам по равно количество в две малки кексови форми с омаслени стени. Декорирам с накиснати във вода, обелени, нарязани бадеми и стафиди.

Пече се в предварително загрята до 375 градуса F или 180 C в продължение на 30-35 мин. Препоръчвам, преди да се прекрати печенето, да се направи тест с тънка клечка.

Най-вкусна е споделената храна!

Да ти е сладко, обичащо и уютно с хората, които са около теб и разбира се, с  този нежен, тиквен сладкиш.

Не пропускай да споделиш тук впечатления,  когато го опиташ. Със сигурност ще са полезни на други и на мен!

Благодаря!

 

 

Картофи с тиквички

Любима храна 🙂 Как да не я споделя!? 🙂 Рецептата е вегетарианска, но лесно може да стане веган, ако замениш кравето масло със зехтин.

Отслабвам с Ива

Лека, лесна и вкусна храна за обяд или вечеря. Тази, салата за едни, манджичка за мен е доста популярна, но аз съм  прибавила още някой лековити и здравословни благинки, затова я споделям. Надявам се да ти бъде полезен жокер за нови идеи в твоето хранене. 🙂

Ето и продуктите:

Сварени картофи (препоръчвам на пара)

Сварена тиквичка (на пара)

Зелен лук

Лимонов сок – прясно изцеден

Копър (сух или пресен)

Куркума

Смлени изсушени семки от папая

Краве масло (нека да е малко, а може и без него)

Хималайска сол

Пресовам с вилица топлите картофи и тиквичката заедно с кравето масло. Добавям ситно нарязаните зелен лук и копър, заедно с останалите подправки. Количествата са според личния ти вкус. Обърквам добре всичко. Оставям да престои около 30 мин. и сервирам с домашно отгледани доматки в градината на дъщеря ми. 🙂

Вкусно да ти е и в устата, и в душата! 🙂

За теб…

View original post 3 more words

Безценна закуска за над 50

Веган рецепта!

Отслабвам с Ива

Всъщност тази закуска е безценна за всяка възраст, но за мъже и жени над 50-те е истинско съкровище.

Зарекла съм се, тук да не преписвам от други източници коя храна какво внася в тялото и какво подобрява. Причините са две – първо – аз не съм изследвала какво съдържат храните, а само използвам това знание; второ – информационната мрежа разполага с пре-богато съдържание по въпроса и то е лесно и бързо достъпно.

И така, връщам се към скъпоценната закуска.

Тя е вскусен, сладък мус (сурово кремче) приготвено само за няколко минути от следните продукти:

• смляно сурово сусамено семе
• смляно сурово ленено семе
• стафиди и/или фурми (натурални или сушени, но без захар) – количеството е според желаната сладост
• канела
• кокосови стърготини
• парче пресен корен джинджифил
• няколко орехови ядки
• кълнове
• месест плод по избор и според сезона  – банан, манго, райска ябълка, кайсии, праскови, пъпеш, може и ананас (препоръчително е да…

View original post 301 more words

Бананов сладкиш

---

Това е най-семплата рецепта на популярния в САЩ Banana bread. Неин вариант има описан дори върху пакетите на някой марки бяло брашно. В кулинарните сайтове могат да се намерят разновидности на „банановия хляб“ с добавка на ядки, сметана, шоколадов чипс.

Описаната тук рецепта може да се използва за десерт в делник и празник. Подходяща е и за похапване по време на пътуване и разходки. Банановият сладкиш не може да бъде прибавен към „храни за здраве“ и не бих препоръчала да се хапва често. Приготвяла съм го десетина пъти и затова го представям тук с добавка на чаена къжичка „Ива опит“ 🙂 И така:

Продукти:   (мярката 1 cup = 1 ч.ч с вместимост  230-250 мл.)

1/2 cup  размекнато краве масло

1 cup  захар (рецептите са с бяла рафинирана захар, но аз използвам демерара и също се получава чудесен сладкиш)

2 cup брашно – бяло (планирам  да го заменя със спелта и ще допълня тук резултата от този експеримент)

1 ч.л. сода бикарбонат

1 с.л. кисело мляко

1 щипка сол (може и хималайска)

2 големи яйца (размер L)

2-3  банана (според големината) смачкани на кашичка

Приготвяне:  стъпка по стъпка

1.Захарта и кравето масло се разбиват с миксер до пухкавост.

2.Добавя се брашното и пак се разбива на бавна скорост до хомогенност

3.Следва да се добави содата, като преди това бъде разтворена (шупната ) в киселото мляко

4. Ред е на солта, яйцата и банановата кашичка. която изглежда така:

А ето я добавена:

След хубаво размесване на всички продукти, консистенцията, която е готова за печене изглежда така:

5. За печенето използвам кръгла тава с диаметър 25 см. (10 инча). За улеснение я постилам с пергаментова хартия, но това не е наложително. Ако няма хартия, тавичката се намазва леко с олио или зехтин. Изсипвам сместа като я разстилам развномерно с гърба на лъжица.

6. Не се загрява фурната предварително. Банановият сладкиш се пече 30-35 мин. на 190 градуса по Целзий ( 375 F ). Препоръчвам да се направи теста с клечицата преди да се извади.

И ето разултата:

Добър апетит!

Вкусът на сладкишчето ще ти се стори още по-нежен, ако споделиш с любим човек момента на  похапването 🙂

Аз, Ива ти пожелавам :

Наслаждавай се – и в кухнята, и на масата 🙂

 

Тутманикът на двете засукани баби

или
Как тутманикът на Роси стана тутманик на Боби?

Героините в този разказ са баби на своите внуци, но не и баби на възраст.

Засукани сме, защото сме млади с души засмяни и внуци сладурани.:)

И така – имам си дружка, дето се знаем с нея от време накогашно. Сега и двете сме по чужбина, и двете си имаме пълни къщи с детски глъч и лудории. И озовали се отвъд океана, (макар и пак да не сме близо) хортуваме си дистанционно и опит обменяме – за мъниците внуци, за порасналите ни деца, за родината далечна и за разни други неща 🙂

*****

– И като каже зет ми „мама, има мекици?“ – аз се захващам да правя мекици, като каже „мама, има баница?“ – подхващам баницата. Удоволствие ми е, Иве. Нека усетят, че баба е дошла. За закуска обичат тутманик да им правя.

– Какъв тутманик за закуска, Боби. Та той си иска време – месене, втасване, разточване. Кога сварваш, не спиш ли?

*****

Боби си падала по бързите рецепти. Лесно се правел този тутманик и свършвал още топъл, разказва ми тя.

Вече рядко се впускам в приключението да готвя с бяло брашно, яйца и повечко масло, но пък затова връщането към храната от моето детство и от детството на децата ми, има особено мил носталгичен вкус, който няма да зачеркна окончателно. Тук е мястото за едно отклонение – най-лесно се отказва нещо, когато се зарека, че не го отказвам завинаги. Но повече за това ще разкажа в отделна публикация. Сега отивам пак при двете баби и тутманика.

Разбира се, Боби се отзова веднага на молбата ми да сподели рецептата и аз се развихрих в кухнята без да подозирам, че скоро няма да изляза от там. И то не защото тутманикът изисква много време, а защото се наложи да правя два.

Рецептата беше съвсем в нашенски стил – чаени чаши за мярка, ако яйцата са по-големки  брашното трябва да е повечко от 2 чаши, че да докараме тестото по-гъсто от кексовото… Едва ли има българката от моето поколение и преди нас, която не би се справила блестящо с такава рецепта. Но дъщеря ми пита „каква е тази гъстота, колко време се пече, абе как до розово, колко розово?“ :))

Та, затова извадих набора от универсални кухненски мерки и – мерих, бърках, записвах, снимах. После дойде ред на внуците да дегустират. Мария, Зоуи и малкия Алекс лапаха по детски лакомо сакаш някой ще изяде тутманика всеки момент. Ние с мама Деси не гледахме отстрани, разбира се, и скоро в тавата се мяркаше около 1/3 от вкусотията. Отнесоха си го в къщи, че и тати Скот  да опита. Така, експериментът ми не свари да изстине и понеже за дядо Пламен остана само миризмата, аз отново размятах мерки и купи.

Реших да опиша това лесно и бързо кулинарно изкушение под заглавието „Тутманикът на Боби“. Някога всяка приятелка и роднина имаше по един тефтер с рецепти. Моят беше с начална страница като книга и заглавие „Добър апетит“. Рецептите носеха името на жената, от която съм ги взела – „Пита Леля“, „Туршия леля Виолетка“, „Медена торта Мими“, „Сладки с нишесте Валя“  и затова някак естествено дойде и името на тутманика. Тези женски имена са част от моя живот. Отдавна кулинарната  ръкописна книга не ми служи, но всяка рецепта остана като една малка история от моята голяма лична история.

*****

-Ха-ха, вярно е Иве. В моята тетрадка съм записала „Бърз тутманик от Росито“.

*****

Е, време е да разкажа и самата рецепта за тутманика, който се роди за публикуване от вкусната раздумка между две засукани и скопосани млади баби или както аз искам да си го помня „Тутманикът на Боби“. Историята му вече е разказана 🙂

Продуктите:

4  яйца размер L

1 cup   кисело млако

2 cups   бяло брашно (може и спелта)

1 1/2 cups   натрошено сирене

1/2 cup   зехтин

1 tsp  сода бикарбонат

Приготвянето стъпка по стъпка:

1. Разбивам яйцата до хомогенност и  прибавям киселото мляко с разтворената в него сода.
2. Добавям сиренето и разбърквам добре
3. Следват зехтина и брашното и пак размесвам до хомогенност с телената бъркалка
4. Добре обърканото тесто разстилам върху омаслена хартия за печене в тавичка с размери 13 х 9 инча или 33 х 23 см. Тутманикът се пече в предварително загрята  до фурна до 375 градуса по Фаренхайт / 190 градуса по Целзий. Времето за печене е 35 минути.
5.  Намазвам изпеченият тутманик с парченце краве масло. Предупреждение!  Нарежи го и му дай поне 5 минути време да поизстине, че на горещо няма да усетиш  нежния вкус и пухкавостта на тутманика от Боби 🙂                        

Актуализация в резултат на експеримент с рецептата: Бялото брашно замених със спелта в същото количество. Получи се много добър вкус с по-пухкав и бухнал вид . Според мен, със спелта тутманикът е по-вкусен.

Ние, Ива и Боби (Бонка Гагашева) ти пожелаваме :

Добър Апетит ! И да ти е вкусно в Живота!

Сладкиш с пресни сини сливи

Следва рецепта, която приготвям вече 4-ти сливов сезон. Споделям я, защото е вкусна и не изисква специални кулинарни умения. Селекцията е от интернет, но рецептата от там ми послужи като база за експерименти. Заменила съм основните съставки – бяла захар и пшенично брашно с по-щядящите здравето – трастикова захар демерара и брашно спелта. Въпреки това не препоръчвам този сладкиш на хора, които провеждат лечебно хранене, защото съдържа яйца, мляко и масло. Спелта и демерара не са критерий за здравословност на десерта.

След като съм изпитала ползите от гладолечението и простата храна защо приготвям и дори споделям с теб такива рецепти? Отговорът е кратък – не съм почитател на крайностите дори когато касаят здравето. Защото всяка крайност е не-здраве! За крайностите – в друга статия ще си поговорим.

И така, два-три сливови десерта на сезон едва ли ще причинят фатална болест, но ако хапваме подобни сладости всеки ден – веротността е голяма.

И така :

Продукти:

3/4 cup  (чаена чаша) сурова трастикова захар демерара

1 cup (чаена чаша) брашно спелта

1/3 cup (чаена чаша) прясно мляко

2  големи (large) яйца

7 супени лъжици меко краве масло

1/2 чаена лъжица бакпулвер

ванилия

12-13 пресни сини сливи

за карамела – 4 – 5 супени лъжици захар демерара;  1 чаена лъжица вода

Приготвяне:

1. В неголяма тава (кръгла или правоъгълна) се разстила захарта за карамелизиране и се поръсва с водата. Поставя се във фурната на 180 градуса C  (350 F )и се запича до леко разтапяне и потъмняване. Карамелизирането на демерара няма поведението на кристалната бяла захар. Не се превръща е течна маса.
2. Захарта и яйцата се разбиват с миксер до кремообразен пухкав вид.
3. Добавя се маслото и отново се разбива до гладка хомогенност

4. Брашното се обърква с бакпулвера и като се редуват с млякото се добавят на порцийки  към маслената смес. Бъркането не спира. Прибавя  се и ванилията.

5. Сливите се нарязват на половинки и се подреждат захлупени към карамелизираната захар на дъното на тавата. Върху тях се разстила тестото и се поставя в студена фурна. Пече се около 35 минути на 190 градуса C ( 375 F ). За готовност се тества с клечка за зъби – пробожда се сладкишът  докато клечката достигне тавата и се изважда – сухата клечка означава, че десертът е опечен.

6. Изпеченият сладкиш се отлепя с нож от стените на тавата, обръща се върху голяма тортена чиния или кутия и… тук се казва

Добър Апетит

или

Да ти е сладко!

.

По-лесна рецепта за козунак

Няколко поредни години правих козунаци по класическа рецепта – цял ден стаята се отоплява (дори и да е топло навън), аз омазана в тесто и мазнина, но заредена с мерак, любов и трепет да зърна крайния резултат. Да, но разнообразието държи живи любовта и мерака. И ето – дойде времето за нещо ново, за експеримент – козунаци в машина за хляб. Естествено, „стъпих“ на чуждия опит – Таня. Тя живее  край Сиатъл, но не я познавам лично. Моя приятелка ми похвали нейните „Рецепти прелитащи през океана“ така „няма нещо, което да съм готвила от там и да не ми стане“ :))

Е, и на мен така – козунакът в машина ми стана от първия път (Великден, 2015). Ама аз съм чешит и не повтарям чуждия опит 1:1. Все си добавям по няколко щипки „експеримент“ и няколко лъжици „Ива опит“ – на риск 🙂

И така – ето я стъпка по стъпка по-лесната и сигурна рецепта за козунак:

Продуктите:

2 яйца + 1 белтък (жълтъкът остава за намазване преди печене)
около 1 cup прясно мляко
¼ cup  разтопено масло
1 cup захар демерера – (това е захарта, която аз използвам в кухнята си, но може и с бяла захар)
1/2 ч.л. сол
4 1/2 cup пресято бяло брашно
1 с.л. суха мая
настъргана кора от един лимон, ванилия

за плънката : орехи, конфитюр, стафиди, сушени смокини.

Важно е да се спазват мерките и да се използват мерителни прибори – cup, teaspoon, Tablespoon и техните производни. Това се налага, поради използването на машина в процеса на месене и втасване.

Приготвяне:

Предварителна подготовка на продуктите:

Необходимо е всички продукти да са с еднаква, стайна температура. Как затоплям продуктите, които се съхраняват в хладилник? Яйцата оставям да престоят около 30 мин в съд с гореща, но не вряла вода (температурата да е поносима за потопяне на пръст от ръката). Млякото затоплям на водна баня. По същия начин разтопявам маслото, като внимавам за температурата им.

Не съм почитател на микровълновата фурна и затова не прибягвам до това „удобство“.

Стъпките в картинки и текст:

1. В мерителен съд поставям яйцата и захарта и разбърквам с миксер докато се разтвори захарта. 

2. Добавям маслото и разбърквам до хомогенност. 3. Доливам млякото – до 2 1/2 cups обем на всички продукти. 4. Прибавам настърганата лимонова кора и ванилията. 5. Докато пресявам брашното оставям течната смест в купа с топла вода и разбъркавам периодично. Така я запазвам топла и хомогенна. Важно е да се знае, че захар демерера е по-трудно разтворима. Въпреки честото разбъркване, на дъното на съда остава неразтворена част, дори към момента на изливане в машината. Това не променя вкуса и вида на козунаците.

6. Непосредствено преди поставяне в машината отново разбърквам сместта. Маслото се отделя на повърхността като гъста пяна , но и това не е проблем 🙂 Нужно е сместта да се обере хубаво от мерителната купа и да се изсипе всичко в машината.7. Важно за прибавянето на солта – тъй като директният й контакт с маята влияе неблагоприятно на процеса втасване, тя се размесва с част от брашното. В нашия случай – прибавям солта към първия cup брашно, който добавям в машината върху течната смес. 8. Брашното се изсипва разпръснато по цялата течна повърхност, без да се разбърква и без да се скупчва в средата или в краищата. Върху първия cup брашно (осоленото) изсипвам по същия начин следващите 3 1/2 cups. Внимателно в средата правя недълбоко „кладенче“, в което изсипвам маята.

9. Сега е ред и на машината за хляб да си свърши работата 🙂 Програмата е тесто (dough), времетраенето 1 час и 30 мин.10. Когато машинката приключи зададената й работа,  оставям тестото в нея около 30 мин., без да отварям капака.11. Поставям тестото върху намаслена повърхност, поръсвам го леко с пресято брашно и премесвам кратко време. 12. Връщам го в съда и оставям на топло място в стаята за довтасване в продължение на 30-40 мин. 

13.Творческият момент – оформям козунаците (обикновено от тази доза излизат 2 неголеми козунака). Рзделям тестото, разточвам, поставям плънка, сплитам.

14. И пропуснах да снимам как е нагизден козунакът точно преди печенето – намазан с жълтък, поръсен със захар демерера и разкрасен с белени разполовени бадеми, престояли 2 дни в хладилник, накиснати в вода (за по-лесно белене).

15. Отново втасване на козунаците до удвояване на обема им.

16. И дойде ред за печене – козунаците се пекат на 180 целзиеви градуса (350 F) без предварително загряване на фурната в продължение на 30-40 мин. После …. не сварих да ги снимам цели 🙂

Вкусен козунак се прави с мерак, търпение, любов и чисти мисли. 

Козунакът изваян от ръка – носи душа. Магичен е!

Добър Апетит!

Прегрешение с конфитюрче от сини сливи

Каква нездравословна сладост забърках отново! 🙂 И то въпреки, че знам – в конфитюрчето  няма и следа от хранителната стойност на сливите и не е нищо друго освен някакъв захарен концентрат с аромат на сини сливи. Е, и да не кажеш, че не съм предупредила. 😉

От година насам почти не използвам бяла захар. Във всички мои изпитани рецепти я заместих с „демерера“, дори и в козунака. Всичко се получава много добре. Ще опитам и малка доза конфитюр с тази захар, но първо традиционния и сигурен. След лошото, което казах следват и добри, успокоителни думи за злто наречено „конфитюрче“ – сливките и бурканчетата сме си ги измили ние, приготвили сме го със собствените си ръчички, мерак и любов, а рецептичката не съдържа нищо друго освен плод (в моя случай от домашното дърво) и захар (о-ле-ле) 😦

И още нещо умиротворяващо борбата със себе си – не се глезим всеки ден с конфитюрчета, нали. Само по празници и тук-там без празници забърквам ролце – хем красиво (като от магазин), хем домашно, хем със захар демерера, хем е сладко, хем и леко. Е, все намирам причини да не се виня за сладките прегрешения :))))

И ето как от сливките става конфитюрче. Или както казва моя зет „Yesterday – plums, today – jam!“ 🙂

Измивам хубаво (всяко плодче отделно) здрави и меки (но не съвсем) сини сливки – количество – колкото толкова

Избирам си мерителен съд – каквато и да е купичка, може и чаша (по-голяма) . Няма значение колко е голямо и от какъв материал е направена 🙂

Почиствам всеки плод от костилката и разрязвам всяка половинка на 3-4 части ( в зависимост от едрината на сливките)

Пълня нарязаните плодчета в мерителния съд ( да е с връх)

Изсипвам нарязаните сливи в метална тава. На два мерителни съда с плод, съответства един непрепълнен мерителен съд със захар, която също изсипвам в тавата. Моята тава събира 2 такива дози или 4:2 мерителни съдчета плод/захар.

Разбърквам нежно с ръце сместта и оставям в хладилника да престои 1 нощ (и повече да е – е добре). Внимание – тавата не трябва да е пълна повече от 2/3.

На следващия ден сливите плуват в захарен сироп.

Разбърквам добре с дървена лъжица и поставям сместта  да се пече във фурна на 180-200 целзиеви градуса (375 по Фаренхайт). В моя случай (количество  – 4:2 плод/захар) отнема около 3 часа за печене. Разбърква се не много често, но е необходимо за по-добър вкус.

Тест за край на печенето: От лъжицата, с която разбърквам, капвам върху малка чинийка и след 20 секунди накланям почти вертикално. Конфитюрът е готов, когато капката почти не се стича.

Още един тест ( аз използвам и двата ) – Когато прокарам лъжицата през конфитюра – трябва да остава кратка следа. Трудно ми беше да я уловя в кадър 🙂 Ако следата остава видима за по-дълго време – това е знак, че изстиналата сладост ще е доста гъстичка.

Веднага след изпичането, изсипвам готовия конфитюр в чисти и сухи буркани, които затварям добре.

И това е всичко!

Ако решиш да опиташ рецептата – наслаждавай се на всяко действие и се радвай на резултата!

Следващата доза  направих със захар демерера. Скоро ще споделя детайлите.

Как да си опечем питка с мая – стъпка по стъпка

Това вкусно, хлебно чудо е голяма наслада за сетивата, но препоръчвам да се хапва само на празник, че това бяло брашенце, не е много на добре 😉

Хайде да започваме, че хубавата питка иска да й отделим повече време, да я глезим в топла стая и да я месим с любов и в тишина. Месенето на хляб е чудесна възможност за медитация, но ще я разкажа в отделна статия. Нашите баби и прабаби точно това са правили докато са месили, въпреки че не са знаели какво е туй нещо „медитация“. Но сега да се концентрираме върху питката.

Продукти:

1 с л  суха мая

1 с л  сурова захар демерера (това е захарта, която използвам, но може и с обикновена бяла захар)

1/4 ч ч  топла вода  (Чашата е с мярка 250 мл. Ако използваш мярката cup това е точно 1/4 cup и всичко, което в рецептите ми е ч.ч всъщност е cup)

около 6 ч ч брашно

1 ч ч  прясно мляко

2   яйца  (едното е за намазване на питката преди печене)

2 с л   зехтин или олио

1/2 ч ч   кисело мляко

1/2 ч л  сода бикарбонат

1 равна супена лъжица хималайска сол (това е солта, която използвам, но може и обикновена готварска сол)

Важно! Всички продукти трябва да са със стайна температура. Стопли ги преди да ги вложиш в питката. За тази дейност аз не използвам микровълновата фурна. Яйцата поставям в купа с топла вода за около 1 час. По същия начин стоплям и двата вида мляко. Докато престояват в купичките с гореща вода, проверявам температурата като първо разбърквам млякото, а после потапям върха на кутрето си – трябва да усещам топлина близка до тази на тялото.

Стъпка 1: Маята размесвам със захарта, добавям 1/4 ч ч (cup) топла вода и оставям да шупне.

Стъпка 2: Добавям 1/2 ч ч  брашно, разбърквам по-енергично с дървена плоска лъжица, докато се получи хомогенна гладка смес и оставям да втаса. Пресявам 7 ч ч (cups) брашно (повечко от необходимото).

Стъпка 3: Размесвам до хомогенност прясното мляко и яйцето и ги добавам към втасала смес.

Стъпка 4: Добявям зехтина.

Стъпка 5: Прибавям 1 ч ч брашно, размесено със солта. Обърквам съставките с телена бъркалка до хомогенност. Разбърквам киселото мляко със содата и също ги добавям към сместа.

Стъпка 6: Омесвам тестото за питката и отново го оставям на топло да втасва.

Стъпка 7: Оформяне на питката. До сега съм я завършвала по два начина – топки и охлювчета със сирене.

Питка „топки“: Премесвам втасалото тесто и го разделям на две, всяка половина пак на две, четвъртините и тях на две, осминките – също. Получавам 16 парчета, които замесвам като топчета и ги подреждам в кръгла тава с диаметър 25 см (10 инча). Оставям питката да втасва докато изпълни хубаво тавата. Разбивам 1 яйце (напомням – да не е студено) с една супена лъжица топличка вода (не гореща, защото ще пресече яйцето), намазвам питката и я поръсвам със суров сусам. Пече се на 180 C (375 F) в продължение на 1 час. Когато отгоре е добре запечена до бледо кафяво, я покривам с домакинско алуминиево фолио.

Питка „охлювчета със сирене“: Разделям втасалото тесто на две части и ги разточвам. Намазвам обилно с размекнато краве масло и поръсвам с натрошено сирене. Покривам с втория лист като притискам в края по цялата обиколка. Отново намазвам с маслото, поръсвам със сирене и увивам на руло. Рулото усуквам и леко изтеглям встрани. Двете ръце усукват в срещуположни посоки и едновременно с това изтеглят. Рулото се стреми да се върне, но не му разрешавам като го задържам в покой и в положението до което искам да остане. След като съм се убедила, че не „шава“, бавно го освобождавам от ръцете си. Режа го напречно на охлювчета с ширина около 1,5 см (половин инч).

Подреждам ги в кръглата тава (както се вижда на снимката) – в средата, едно върху друго, слагам двете крайни парчета. Първото охлювче е легнало хоризонтално изцяло върху тавата, а всяко следващо поставям „на възглавница“ върху предходното. Подредената питка минава по същата процедура като питката „топки“ – втасва, мажа с яйце, пека по същия начин. Използвам пергаментова хартия за печене, защото улеснява изваждането на питката от тавата.

Хубавата питка изисква търпение, топлина, концентрация на вниманието върху нея и много любов към хората, с които ще я споделиш.

Да ти е сладко! 🙂

Как се правят меденките, които не омръзват?

Повече от 30 години знам тази рецепта и я правя  за коледните и новогодишни празници. В състава на меденките са включени доста нездравословни  продукти – бяло брашно, мазнина, яйца, шоколад и затова не препоръчвам да ги консумираш всяка седмица. 🙂 Но ако в твоето меню, през по-голямата част от годината, преобладава здравословната и живителна храна, и те със сигурност няма да те отровят, нито ще те разболеят. В такива моменти обикновено си припомням, че няма вредни храни, има вредни дози. 🙂

Тази година експериментирах и замених изцяло бялата захар със сурова демерера захар. Прибавих от нея същите количества както бялата захар не само в меденките, но също в баклавата и тиквеника. Вкусовете не се промениха, така че смело замествай и елиминираш един „вредител“. Ако не ти се намира от тази захар, използвай традиционната бяла, но и в двата случая умната с дозите. 😉

И сега и да ти кажа защо меденките не омръзват ?

Ами, първо защото са крехки и вкусни и второ – как може да втръсне десерт, който се прави веднъж в годината? 🙂 Затова пък  приготвянето, украсяването и хапването на меденките е част от нашата коледна, семейна традиция и този  ритуал вече е забавление и за следващото ни поколение – моите внучки.

Време е за същинската част:

Продукти:

3 ч ч   брашно

3 големи яйца

1 ч ч   захар демерера

3/4 ч ч   олио (зехтин)

3 пълни (преливащи) супени лъжици мед

1 ч л   сода бикарбонат + 2 с л   кисело мляко за „гасене“ на содата

2 с л   канела

шоколадов чипс за разтапяне (шоколад)

за декорация – разноцветни захарни топчета или причици (орехи, бадеми, стафиди)

Приготвяне:

Обърквам брашното със захарта.

Прибавям яйцата, канелата, меда, олиото и разбърквам добре с дървена лъжица (може да бъркаш с каквото ти е удобно).

В малка купичка сипвам киселото мляко и прибавям содата. Разбърквам да шупне и го добавям към тестото.

Омесвам тестото с ръце до хомогенна смес. Изглежда леко трошлива, твърда и доста мазна, но това е нормално. Готовите меденки не стават  мазни, колкото  тестото.

С намаслени ръце оформям малки питки, поставям ги върху намаслено алуминиево фолио за печене, а него  – върху решетъчните скари от фурната.

Меденките се пекат се около 15 минути в предварително загрята до 180 градуса C ( 375 F) фурна. Не допускам краищата да станат по-тъмно кафяви от вътрешната страна на питчиците.

Отлепвам ги от фолиото с дървена шпакла още докато са горещи и ги оставям да изстинат върху него. Прясно изпечените меденки са твърди като бисквитки, но след няколко часа омекват. Докато изстиват, разтапям на водна баня шоколадов чипс (може и шоколад, но начупен на парченца).

С нож намазвам плоската страна на меденките и ги оставям обърнати докато се втвърди шоколада ( 5-10 мин).

Върху овалната страна на меденките капвам от разстопения шоколад с чаена лъжица и докато е още мек поръсвам с цветни захарни топчета (пръчици). Може в купчинката разтопен шоколад на върха на меденката да се бодне парченце орехова или бадемова ядка, или стафидка.

И ето го крайният резултат:

Да ти е сладко хапването и още по-сладък живота – да са добри хора край теб!

Не омръзващите меденки изпече – Ива 🙂

Лесни кулинарни идеи за Св.Валентин

Ако в деня на влюбените си останеш в къщи, може лесно да направиш вечерята си празнична и да й придадеш любовен дух. Символ на този ден е сърцето. Ето как може да приготвиш вкусни сърца като предястие, ястие и десерт:

Предястие „Сърце“:
Продукти:
Кренвирши – по 1 на човек, а защо не и повече
Бяло саламурено сирене
Яйца – приблизително по 1 за 2 кренвирша
Черен пипер (ако харесвате тази подправка)
Приготвяне:
Разрязваш кренвиршите през средата и по дължина, като оставяш около 1,5 -2 см неразрязана част. Обръщаш двете части, като рязаната повърхност остава отвън и свързате двата края с клечка за зъби така, че да се образува сърце. Подреждаш сърцата в леко намазана с мазнина тавичка (за по-чисто печене може да застелиш неомазнената тавичка с пергаментова хартия за печене и тогава да омазниш леко). Приготвяш гъста смес от натрошеното, смачкано сирене и яйцата. Подправяш леко с черен пипер. Във всяко сърце изливаш от тази смес до средата на стените му. Печеш във фурна на умерена температура, докато се стегне яйчената смес. Отлепяш сърцата от хартията (тавичката) с кухненска шпакличка и поставяш с чиния. Може да сервираш с прясна салата около сърцето.

Кравай „Сърце“
Може да използваш готово тесто или да приготвиш такова, каквото знаеш и имаш опит с него. Разточваш 2 дълги и тесни ивици, а размерите им съобразяваш с пълнежа, който си избрал. Той може да е наденичка, кашкавал, шунка или някаква зеленчукова смес. Поставяш плънката в единия край по дължина (може двете части да са с различна плънка), навиваш всяко едно от тях, а после от двете „конструираш“ сърце. Намазваш с жълтък и печеш.

Малките кифлички в средата са завити от страничните изрезки на разточеното тесто.

Домашна пица „Сърце“
И в тази идея може да използваш готово тесто или да приготвиш такова, каквото знаеш и имаш опит с него. Разточваш кръг за основата на пицата. Поставяш в тавичката за печене и с остър нож изрязваш форма на сърце. Продуктите, с които гарнираш пицата ги подреждаш пак като сърце.

Торта „Сърце“
Тази рецепта я съчиних за миналия празник и се получи много лесен за приготвяне и вкусен за ядене десерт.

Продукти за блата:
яйца (large) – 4 броя
захар – 1 cup ( или 1 чаена чаша с вместимост на течност 250 мл.)
брашно – същото количество като захарта
сода бикарбонат (baking soda) – 1 чаена лъжичка (не препълнена)
кисело мляко – 1 супена лъжица
ванилия

Приготвяне:
Яйцата и захарта разбивам с миксер на високи обороти до бледо жълта пухкава кремообразна смес. Към нея на няколко порции прибавям брашното като продължавам бъркането с миксера, но на по-бавни обороти. Размесвам в чашка содата с киселото мляко докато „кипне“, прибавям я към тестото и разбърквам добре с миксера. Накрая добавям и ванилията. Тази смес се излива и разстила в широка плитка правоъгълна тавичка. Аз си правя такава от по-дебело алуминиево фолио, което имам винаги в къщи и използвам за покриване на други печива. Размерът на тавичката е около 16 x 13 инча. Застилам я с пергаментова хартия, намазвам леко с мазнина и изливам сместа за блата. Важно: ако използвате самоделна тавичка като моята, преди да излеете сместа за печене, я поставете върху скарата, защото тавичката е мека, огъваща се и когато е пълна местенето й е невъзможно без разливане. Фурната не трябва да е загрята предварително. Пече се на умерена температура до леко покафеняване – може да се тества с клечка за зъби – пробожда се и ако клечката е суха след изваждане – блатът е изпечен добре.
От този голям блат изрязвам два по-малки под формата на сърца (еднакви). Рязането го правя върху пергаментовата хартия, но извън тавичката. За сърцата си изработвам шаблони от обикновена хартия.

Самоделната тавичка и разположението на шаблоните

Блатовете-сърца слепвам и украсявам с два вида кремове (пудинги) – шоколадов и ванилия, които се приготвят с прясно мляко. Може да се заместят и с готови, а също и да се използва някакъв конфитюр или мармалад, но във втория случай тортата ще бъде по-сладка. Както се вижда от снимката горе, извън шаблоните остава неизползван блат. От него може да изрежиш по-малки сърца и да направиш мини тортички или просто сладки сандвич-сърца слепени с крем, течен шоколад или каквото ти хрумне.

Тези сърцати вкусотийки са подходящи не само за св.Валентин. Те могат да създадат настроение и да превърнат в празник делничната вечер или да усмихнат  твоите гости.

А ето и две бързи и лесни декорации за маса. Те не се нуждаят от обяснения. Всичко е видимо:

Любовна ябълчица

Салфетка – валентинка, ама нали е и ден на винаря 😉

С малко усилия, повече въображение и много любов, св.Валентин би могъл да е незабравим, а защо само този ден в годината?

Добър апетит! Любовен и забавен св.Валентин!
С Любов за Теб – Ива

Как правя моите вкусни козунаци?

Похвалих се с козунаците си във фейсбук, пък те на снимката едни апетитни, че чак и ароматът им се носи. Мои приятелки, ентусиастки като мен пожелаха да им споделя рецептата. Аз нямам голям опит и рецептата, разбира се, не е моя авторска. Намерих я в интернет, харесах я, адаптирах си я и я експериментирах. За втора поредна година  се заемам с това тежко дело. Знаех, че козунакът изисква голям майсторлък и се възхищавах на жените, които го умеят, още повече, че се наемат да го правят, когато пазарът изобилства с толкова видове козунаци и производните им. Тук, където живея сега, козунаците не се вписват във великденската традиция и не се продават във всеки дюкян. Е, какво по-голямо предизвикателство от това, да се захвана и аз. Миналата година ми беше кръщаването в тази дейност и не се изложих.

Така изглеждаха козунаците ми при първия опит.

Тази година се представих още по-добре. Затова имам смелост да споделя вкусотийката:

Видима е разликата, нали ?

Продукти:

• суха мая 2 пълни супени лъжици (може да се направи и с прясна мая, но може би кубче и половина – не съм сигурна в това)
• 7 яйца
• 400 гр. захар ( аз слагам 36 пълни супени лъжици)
• 300 мл. прясно мляко
• 1 лимон – сока и кората (повърхностният слой, настърган на ситно ренде)
• 2 ванилии, ако е течна – 3 с.л (зависи колко е силна ванилията)
• 1/4 ч.л. сол
• мазнина – смес от краве масло около 120 гр. и растителна течна мазнина (олио или лек зехтин) около 230 мл.Размекнатото краве масло (не втечнено) се обърква заедно с другата мазнина до хомогенност с тел или миксер. Това е важна съставка за тази рецепта.

Важно! Всички продукти трябва да са със стайна температура, а брашното да е добре пресято – препоръчва се 2 пъти (аз го пресявам веднъж).

Дозата поема около 1,5 кг брашно.

Етапи на приготвяне:

1. Сухата мая се размесва с 2 супени лъжици захар (те не са включени в онези 36), прибавям топла вода около 1/2 ч.ч и я оставям да втаса – да шупне добре. Добавям брашно, докато се получи по-гъста от боза каша и отново втасва.
2. В отделен съд разбивам яйцата със захарта, добавям млякото, ванилията, сока и кората от лимона.
3. Прибавям към втасалата мая, разбърквам бавно и добре, и започвам омесването. Солта я размесвам с първото количество брашно  и така я внасям в тестото. Омесвам до твърдост, която не лепне по ръцете.
4. Най-цапащия етап – продължавам месенето като внасям на части мазнината, докато тестото я поеме. През този етап брашно не се прибавя, само незначителни количества, ако се наложи да предотвратя залепването по повърхността, на която меся. Тестото става жилаво и шуплесто, но това е нормалния вид.
5. Оставям да втасва до двоен обем. Важно – тестото се влияе от рязко нахлуване на студ в стаята или от въздушни течения. Нуждае се от много топлина, любов и внимание (както всеки човек 🙂 Само така може да ни дари с приятен вкус!
6. Увиване на козунаците – от тази доза правя 2 големи козунака или 4 по-малки. Плитката е от 3 ленти – разточват се, във всяка от тях се слага плънка – стафиди, орехи или други сушени плодове, може да се цвъкне тук-там и гъст конфитюр. Свиват се лентите, сплитат се и се поставят в тава, леко намазана с мазнина. Най-подходящи са тесните и дълбоки тави.
Може да се направи също и козуначно роло – 1 разточена лента, ама по-къса и по-широка, намазвам с мармелад и после навивам.
7. Готовите козунаци отново втасат – пак до двоен обем.
8.Втасалите козунаците намазвам с жълтък, разбит с една супена лъжица топла вода.Украсявам с бадеми и цветна или кристална захар.
9.Печене – на 150 целзиеви градуса, без предварително загряване (включвам фурната няколко минути преди да ги мушна, за да се затопли леко, че да не се стреснат козунаците от студеното и да спаднат). Пекат се около 40 минути (да получат приятна кафява коричка), после се покриват с фолио и се пекат още 20-30 мин.

Цялото действие отнема около 8 часа, заедно с печенето 🙂

Препоръчвам: да се заредиш с желание, търпение и време. И ако не ти е кеф, сиреч не изпитваш удоволствие от това действие – хич и не се захващай 🙂 И докато месиш – изхвърли си проблемите в другата стая, усмихни се на тесто и му се зарадвай като на бебе – с нежност, умиление и доброта!

И една идейка за поднасяне – кръглият козунак поставих в по-голям поднос, в дупката пъхнах цилиндричен свещник за чаени свещи – малко по-висок от козунака, около традиционния сладък хляб (така го обясняваме на американците) наредих боядисани яйца, запалих свещичката и го поднесох на трапезата. Съжалявам, че няма илюстрация, но емоциите и приятните ми гости бяха по-важни от снимките. Знам, обаче кой го снима и като получа снимката ще я добавя, обещавам 😉

Ето го и обещанието 🙂

Е? Добър апетит – от мен, Ива – толкоз!

А, още нещо – ако поискаш да ме зарадваш,  може да ми изпратиш  снимка на твоята „рожба“ или да ми разкажеш каква и как я свърши 😉

Ролца от пиле в шунка

Това е поредният ми импровизиран кулинарен експеримент. Оказа се успешен и много вкусен и някак ми се прииска да го опиташ и ти. И ето го вече в журнала – споделената сладост – двойна наслада 😉

Продукти:

• бяло пилешко месо (може и всяко друго)
• нарязана пуешка пушена шунка (става всякаква, стига да е удобна за навиване)
• пушен кашкавал (може обикновен или пушено сирене)
• пресни гъби
• кремообразно сирене (всякакво, което може да се размазва)
• чеснова сол с подправки (може някаква друга осоляваща и подправяща смес – от готовите)
• малко къри паста за любителите на пикантен вкус (може и без него)

Приготвяне:
Нарязаните на ситно гъби задушавам с краве масло, кремообразното сирене и чесновата сол.

Когато сосът започне да се сгъстява добявам вода – толкова, че да е дотатъчно рядък, за да отцедя и отделя с решетъчна лъжица гъбите от него.

Свивам ролцата – от шунка, гъби и парченца пушен кашкавал.

Подреждам ги в тава, леко намазана със зехтин за готвене (може олио). Ако е необходимо добавам в соса още малко вода и сол. Размивам в него къри пастата и заливам ролцата – повече от половината височина да е в сос. С дървена лъжица леко ги побутвам, за да влезе сосът добре навсякъде.

Пече се около 20 минути след като ястието заври – клока не само в краищата на тавата, но и между ролцата.

Да ти е сладко на сетивата, а защо не и на душата! 🙂