Бабините теменужки

или как историите се повтарят – в друго време, с други герои и на други места, но пресътворени от същата любов

Една малка саксия с полумъртва теменужка ме върна около 50 години назад във времето. Това е носталгична и сантиментална история с мирис на любов, грижа и красота.

Баба ми отглеждаше много и различни по цвят стайни теменужки. Целият перваз на големия прозорец в дневната й стая беше отрупан със саксийки – обикновени керамични, небоядисани, негланцирани. В горещите летни месеци от ранен следобед до залез, прозорецът бе обилно огрян от слънцето. Тогава тя слагаше вестник пред саксиите, за да пази теменужките от изгаряне. Прозорецът „гледаше“ към улицата и всеки минувач можеше да види или пожълтелите, поизгорели от слънцето вестници или красивата редица от разноцветни и богато отрупани с цвят теменужки. Съседките, приятелки на баба, все се възхищаваха и искаха да им „отчесне“ листенце, че и те да си „завъдят“ тази красота. Но никоя не можеше да отгледа като нейните, колкото и щедро баба да им раздаваше листенца. В онези години на детски лудории, теменужките не ме впечатляваха. Приемах ги като част от дома ни, като нещо, което сякаш знам от рождението си. Ами да – не помня бабиния прозорец без теменужки. И това бяха единствените стайни цветя, които тя отглеждаше.

Купих моята красавица преди 5 години. Видях я преоценена и полумъртва в един магазин. Реших, че аз може да съм нейния шанса за живот. Не бях отглеждала теменужки до тогава, нито знаех какви грижи са подходящи за тях. Но от опит съм уверена, че имам добро усещане за цветята. Някак надушвам най-подходящото за всеки вид и те оживяват и ми даряват радост.

Беше късна пролет. Пресадих повяхналата теменужка и започнах нежно да я поливам. Живее на източен прозорец. Не спира да цъфти целогодишно. Прави си паузи от 2-3 седмици между цъфтежите, а те пък продължават повече от един месец. Поливам я 2-3 пъти в седмицата, но много оскъдно. Отстранявам пожълтяващите листа, обикновено от най-външната част. Прецъфтелите цветчета внимателно изрязвам, за да не загниват и да не пречат на другите. И най-голямата ми изненада – на изкуствено осветление (лампа, вечер) има жълто седефен блясък. Миналата година моята теменужка стана майка. 🙂 Внимателно отделих бебето. Пресадих и двете теменужки, а младата рожба подарих на приятелка на дъщеря ми. Тя призна, че няма много опит в цветарството и се страхува да не я изгуби. Окуражих я, дадох й инструкции и скоро ми се похвали, че бебето цъфтяло като майка си.

Баба наричаше този вид теменужки „кичести“. Въпреки, че бяха рядкост по онова време, тя имаше и от тях, но само едноцветни. Сега, аз съм късметлийка да отглеждам тази шаренка двуцветна принцеса.

И да си призная не обичам да купувам „отгледани“ цветя – разцъфнали и в своята зрялост. Моите близки хора често ми подаряват такива саксии. Тъжното е, че цветята загиват бързо, колкото и да ги обгрижвам внимателно. Допускам, че достигат това развитие по неестествен начин. Може би са стимулирани с препарати, за да се случи това по-бързо от нормалното. И тук ще споделя опит, който може да се окаже полезен за теб, читателю или за твой приятел. Когато усетя, че цветето загива, поемам риска да го пресадя в нова чиста саксия и с нова почва. Обикновено купувам органичен тор, подходящ за саксии. В повечето случай този метод дава добри резултати.

Предпочитам бебета или отписани от живота цветя. Изпитвам удоволствие, когато ги връщам към живота и достигат зрялост и цъфтеж под моите грижи.

Благодаря ти, че прочете тази моя лична история. Надявам се да ти е била интересна или пък полезна и да съм внесла още малко красота и доброта в живота ти. Да, цветята имат способността да ни правят по-добри!

Благодаря ти!