Има човешки пориви, които тлеят като жарава в нас…
Монархът-Разум властва седнал здраво на трона. Той – Негово Величество има богат интелект, знае много за правилното и правното. Въоръжен е и с набор от инструменти за упражняване на своята власт. Според провинението, той ни наказва с чувство за вина, със срам, със страх, дори със себеомраза. Но никое наказание не е в състояние да потуши жаравата, предизвикала провинението. Колкото по-строги са наказанията, толкова повече жаравата ни пари. Тя се нуждае от вуздух, за да се възпламени…
Да, знам! Огънят е опасен, опустошава! Но огън от огъня не се бои! А две жарави дават по-силен пламък, по-светъл и по-топъл. Докато е светло и топло няма пустош. Пусто става, когато огънят изгасне! Щом и ние горим заедно с жаравата, няма как да изгорим!…А на светлина и топлина, и Монархът се подчинява – превръща се в огън, за да оцелее, за да не изгори…Е, вече всичко в нас е едно – Огън!
Поривът да сме диви не е симптом за лудост. Той е необходима лудост като „хапче против рак“. Произлезли сме от дивото. Носим го в нас. То, дивото има нужда да бъде изживяно и преживяно като наслада. Натискът на Монарха върху него скъсява живота. Все се стискаме и се стараем да избегнем наказанията и да сме прилични, а …ставаме безлични. И, пред кого е НЕприлично – пред себеподобния, дето има същите пориви, ама е подложил врат на Монарха си? Заради него ли да се стискаме?
Децата ни карат да се усмихваме и да им се възхищаваме. Те носят тъй нужната ни спонтанност, те са неподправени, а ние сме толкова оправени, че чак изкривени до болест. Детето не знае, а и не може да разбере думата прилично. То изживява онова, което му при-ляга на сърцето и преживява радост от това. Умее и да я изрази! Ние порасналите сме изгубили тези умения, за да сме при-лични.
Приличието е норма изискваща да приличаш на … Дивото е порив, изискващ обич към …себе си. Ако сме много, много прилични забравяме за себе си. Тогава Монархът е силен, пламъкът едва тлее, а навред е пусто, грозно и тъмно, даже хлад навява…Ако сме много, много диви, забравяме, че не сме сами, че се нуждаем и от другите. Пламъкът ни е толкова силен, че топлината му изгаря, светлината му заслепява и край нас не остава никой…
Монархията е институция, изживяла времето си. Тя не управлява, а само представлява. Ти ако искаш й се подчинявай!
Аз Ива, предпочитам да последвам дивото, щом ме призове, вместо „хапче против рак“.
Благодаря ти, Иве!
ХаресвамХаресвам
Ива, много ти благодаря за положителните емоции, които предизвика у мен! В мое лице имаш абсолютен поддръжник. Всички ние имаме необходимост от баланс между разум, чувства и всичко онова, което ни прави ЧОВЕЦИ. А когато направиш нещо „диво“ винаги се чувстваш добре :))) Нищо, че на някои ще им се стори неприлично. :р
ХаресвамХаресвам
Ние го правим заради себеси, а не заради някой…Нали?
ХаресвамХаресвам
Отказвам да спра да се усмихвам!Особено след прочетеното.Явно когато Ученикът е готов-Учителят идва.
Пък дивотийките….дано да ми даде Бог здраве и живот-и тях няма да спра да върша 😉
Прегръщам те,Ив!
ХаресвамХаресвам
Ами не спирай Вали, а аз си те представих с дяволитата ти и ценна за мен усмивка! Дерзай!
ХаресвамХаресвам
И още как…………Усмивка!
Поздравления!!!!
ХаресвамХаресвам
Благодаря за усмивката и поздравленията 🙂
ХаресвамХаресвам
И от мен поздравления за изживяното 😉 Заслужава си нали?
ХаресвамХаресвам
Ето една илюстрация. Мислех, че всичко може да се сведе до Разум и сблъсък на доводи, когато дебатът е между образовани и „културни“ хора. Да , ама не – дебатът е между Русенската общественост и Министърът на културата по повод „трансформирането“, в смисъл на унищожаването на Русенска филхармония, респективно Мартенски Музикални Дни. …..Така, че в контекста на описаните размисли, залагам на „порива“ . А и явно една от страните в дебата не е чак толкова „културна“….коя ли?
ХаресвамХаресвам
Сещаш ли се скоро да си правил нещо диво? Не е толкова важно какво е то, а как си се почувствал!
ХаресвамХаресвам