На глас

Ученици до Края

 

     Всеки човек, влязъл в живота ни е учител, всичко преживяно е урок.

    Нашият житейски път пресича пътищата на много хора и всички те различни. Нашите вървежи се кръстосват или сливат, после отново се разделят. Понякога достигаме приветливи булеварди – широки, чисти, добронамерени. Друг път се налага да пресичаме тесни, каменисти и невзрачни улички, но няма друм без изход. Озовем ли се на кръстовище сме изправени пред избор на една от няколко посоки. Не е възможно да тръгнем по две едновременно. Всички чужди пътища оставят отпечатък върху нашия, но не всички събуждат боеца в нас. Този, който ни разтърси и подсети, че е време за ремонт е Учителят. В ролята на  ученици ние сътворяваме и изживяваме нов опит, а често без да подозираме се оказва, че сме скочили и в ролята на учители.

     Учителят не е източникът на знание, а този, който ни кара да се замислим, да преосмислим, да направим опита част от нас и да го вложим напред в живота си. Урокът не е прочетената книга, а ситуациите, преживяни от нас. Знанието само по себе си е безплодно, ако не го е погълнала душата ни, ако не го е приело сърцето ни, ако липсва в следите и уханието ни.

     Моите уроци са много, учителите ми също, но те едва ли подозират значимостта си за мен. Благодарна съм на всеки, до когото съм се докоснала и на всичко, което съм преживяла, защото точно тези учители и тези уроци са ме направили тази, която съм днес. Утре ще съм друга, защото вървежът продължава. Има още много друми за пресичане и още много за преживяване, но каквото и да е то знам, че аз съм архитекта и строителя на моя път, че от мен зависи колко удобен ще е за вървеж или пресичане…за мен и другите.

     Ако още не сме успели да видим учителите си и да научим уроците си, значи още не сме готови за тях. Рано или късно всеки получава своя будител, който стряска съня му и го провокира да реконструира пътя си житейски.

     Преди години, потно и тежко пъплех по своя път, тогава стръмен, каменист и необгрижван, сякаш чаках друг да поеме отговорност за него, а моето внимание беше насочено навън…Тогава на пръсти в моя път се промъкна Тя – смирена и лъчезарна. За първи път срещах човек, който излъчва любов към някого без дори да го познава. По-късно разбрах,че това е Тя – моя будител и не напразно носи името Велика. Посланията на Велика не са в думите й, а в живота й. Кратко повървяхме и всяка влезе в посоката си, но след нея аз бях различна. От нея се научих да не обръщам гръб на никого, да давам най-доброто от себе си на всекиго, защото утре пак може да се застигнем и ще са ни нужни очи да се погледнем и сърце, за да тръгнем един към друг. От нея научих, че семейството е място за подкрепа и любов, които се дават заради теб самия, а не са награда за заслуги и изпълнени очаквания.

… Продължавам да уча и всеки ден да очаквам учителите си и то не само добронамерените и успешните. Знам, че ако бягам от часовете на лошите, много уроци ще останат само прочетени, но не и изучени…

„…всички проблеми, които изникват в живота са продукти на досегашния ни учебен план. Ако се провалим при решаването на конкретен проблем или ако не можем да разберем неговия смисъл, то съзнателното наблюдение на целия житейски път, довел ни до тази точка, ще даде необходимото разбиране, за да решим проблема.“(Торвалд Детлефсен „Съдбата като шанс“)

     Ако съм те подсетила за твоя будител или някой от учителите ти, обади му се, поговорете, а защо не и да му благодариш…просто така… 

3 коментара към “Ученици до Края”

  1. Здравей, Ива! И аз много те обичам!!!
    Пиша продължение на нашата дискусия от фейсбук.
    „Всеки човек, влязъл в живота ни е учител, всичко преживяно е урок.“
    Да – така е ! ТОЙ-учителят, навярно не е само един в живота на всички нас. ГОЛЕМИТЕ НИ УЧИТЕЛИ слава БОГУ са много! Но не само те са учители. Всички ние по мъничко сме учители за другите. Чрез лошите ни качества – другите са се стараели да не ги допускат, а чрез хубавите – да ги направят свои. И през всичкото това време сме УЧЕНИЦИ, стига да имаме желание за това! Животът ни тук е едно безкрайно Учение… Всъщност, това е и смисълът му. Крайната му цел я знаем – всичко, всичко трябва да се претопи и да се превърне в СВЕТЛИНА и ЛЮБОВ…
    Тук ще напиша за една моя УЧИТЕЛКА – МАРИАНА ИЛИЕВА. Срещнах я от книгите и „СЛУЧАЙНО“ /в тях тя пише, че случайности няма- случайността всъщност представлява предизвикателство/ на 14.05.2010, когато малко преди да станат 2 год от „смъртта“ на сестра ми МАРИЯ,аз пак имах желание да отида на гробищата, но вместо това отидох в книжарница „Хеликон“ и попаднах на една от книгите и… И… разбрах, че сестра ми ме е изпратила, за да мога прочитайки тези книги ЗАВИНАГИ ДА СЕ ПРОМЕНЯ…Тази жена с ОГРОМНА ЛЮБОВ към хората е написала трите си книги за да „разпали загасващото огънче“ в много души. А в третата книга „Небесата ни гледат“ пише за изключително трудното време за планетата ни до 2012 год. Всеки/който иска/ трябва да спре да замърсява планетата/и с егото си и с лошите си мисли даже/ и да завибрира в ЛЮБОВ… Аз съм само един ученик… и ще продължавам да уча, защото ИСКАМ. И знам, ИВА, че ние с теб чрез твоят Журнал, пак се „срещаме“, след нашата пауза „не случайно“… Някой ден, ще знаем точно защо. Но сега има много работа да се свърши и аз изключително много се радвам,че ти си направила тази виртуална реалност „ЖУРНАЛЪТ НА ИВА“! Писах ти и преди – ти си проводник на СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА… Продължавай с пълна сила! НЕКА БОГ ДА ТЕ ВОДИ!!!

    Харесвам

  2. Здравей Иве,
    добре си го написала и е много поучително.Да,винаги някога срещаш Учителя си но едва ли когато го срещнеш разбираш ,че е ТОЙ.После, по късно го осъзнаваш и както казваш ти когато се замислиш и преосмишлиш живота си до момента.Моят Учител беше моят съпруг,който дори да ме напусна остави дълбоки следи в живота ми и в душата ми.В момента ми беше много тежко но тогава ти ми написа едно писмо което никога няма да забравя и ми вдъхна кураж и много,много светлина с думите си.Помогна ми не само да преодолея кризата в душата ми но и да видя всичко положително от него.Сега вече след доста време съм му благодарна защото той ми даде един много добър житейски урок.
    Сега като чета написаното в „Ученици до края“ осъзнавам всичко написано от теб.
    Инетересно ти е журналчето и винаги с голям интерес ще го очаквам.

    Харесвам

    1. Благодаря ти, Звезди 🙂 Радвам се, че съм ти била полезна. Не винаги осъзнаваме кой и какъв урок ни провежда, важно е да го изучим, знаейки, че всичко отминава и всичко е само част от дългия ни и пълен с предизвикателства път. Нека минавайки през уроците си оставаме отворени и с взор към следващия, независимо какъв ще е той!

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s