В края на месец ноември , хората, населяващи държавата, която приютява представители на всички нации и култури по света, празнуват Thanksgiving – денят, в който дават благодарност. За някой отдаването на благодарност е част от националната им култура, за други не, но всички празнуват. В тази част на света различията между хората се приемат като своеобразно богатство и носят принадена стойност в обществените взаимоотношения. Тук всяка култура и всички традиции се удостояват с уважение, липсва стремеж към уеднаквяване, няма етническо, расово или национално напрежение. Е, поне не се усеща! Може би, защото хората си багодарят непрекъснато и за всичко, може би, защото на благодарността е отредено празнуване, не по-малко значимо от Коледа…
Благодарността е личен акт, който пречиства, смирява и лекува. Мъдри люде ни учат да благодарим всяка сутрин щом отворим очи – за това, че ни предстои да преживеем още един ден. Всеки ден е дар, за който да сме благодарни – за това, че виждаме слънцето, за това, че имаме възможност и днес да извървим част от пътя до мечтите си, за това, че не сме сами на света, за това, че и днес имаме възможност да обичаме. Благодарсвеното начало на деня и то преживяно не само в умовете, но и в сърцата, стопява съпротивите и неудовлетвореностите, вдъхновява делата, припомня ни смисъла и на душата става леко и чисто.
В българската култура имаме ден на прошката. Да дадем или поискаме прошка е личен избор, с който потушаваме пламъците на неспокойната си душа. Но едно е да кажем прости ми/ прощавам ти, а съвсем различно е да благодарим на стореното зло, да благодарим и на себе си за грешките и неудачите. По-лесно е да благодарим за доброто, въпреки че често и това забравяме, отколкото да благодарим за злото, за грешката. А това си е наистина повод за благодарност. Защото доброто е учител, но най-много помним наученото от грешките. Благодарността е признание за –дареното ни благо-, а благо е всичко преживяно – и добро и зло, защото и двете дават опит и мъдрост. Колко скучен би бил животът без разнообразен опит и колко гладна и болна би била душата без възможност да мъдрее.
Британците, които заселили новата земя – Америка, са преживяли много трудности. Голяма част от тях не са оцелели, затова поколенията помнят и предават своята признателност към Бог и към местното население, което им помогнало да се адаптират и да продължат живота си. Така Thanksgiving остава жив и днес и ще продължи да живее, защото докато има хора на земята, ще има за какво да благодарят – на Бог, на Другите и на Себе си.
БЛАГОДАРЯ !
от мен, Ива
Журналът на Ива 
„Тук различията се приемат като своеобразно богатство и носят принадена стойност в обществените взаимоотношения.“
Това е нещото , което ми липсва тук , в България. Разбирам защо е така, защо е трудно хората да разширят кръгозора си и се надявам на младите, които обече предпочетоха да отидат там , където това е реалност. Тук е мястото да благодаря на създателите на „Интернет“ и „Фейсбук“, които правят възможно заличаването на границите.
Преди два дни ходих на театър. Френска пиеса, забавна, където основната комедийна тема беше как патриархалните родители разбират, че синът им е гей. Всички много се забавляваха, нооо……..на „лафовете“ и начина по който се държеше „нежния“ мъж. И какво беше потвърждението за мен, че пиесата не е постигнала целта си ?….Един коментар на моя позната, която се има за много „широкоскроена“.
„- Абееее, весело, ама да не ти е в къщи!“
Не можах нищо да кажа. Само си направих моите си изводи, които ми се искаше да споделя по този повод!
ЛЛЛ
ХаресвамХаресвам
И аз няма да кажа нищо…Тъжно! Не може да се коментира с няколко изречения. Благодаря ти за споделянето, Любов! Исках да намеря една дума за отговор , но не успях. Ето какво се сетих – всичко и всички сме едно и докато мислим с граници ще е така.
ХаресвамХаресвам