От бурканче – коледна ваза

Колкото повече пазарът ни примамва с все по-причудливи коледни украшения, толкова по-малко желание имам да ги купувам. А и нещо повече – дори не привличат вниманието ми. Обратно на това, се засили интересът ми към декорация, която сама мога да направя. Обърнах се назад в годините и забелязах, че може би от 2013-14 година насам, през празничния сезон изработвам някакви коледни орнаменти и ги подарявам. Всяка година те са различни от предходните. И това съм правила и продължавам да правя без да го планирам или съзнателно да съм го изграждала като лична традиция. Но ето, че тази моя дейност вече е традиция и продължавам да я развивам и следвам. За историята й в годините ще разкажа отделно с илюстрации. Сега, обаче съм се захванала да пиша за бурканената коледна вазичка.

Основният елемент на този проект е разбира се, бурканът – добре измит и добре почистен от етикета. Неговата формата и големината могат да бъдат всякакви, според идеята и предпочитанията на творящия, но е добре да има широко „гърло“. Следващатата снимка показва материалите, които използвах и основния инструмент – пистолет за горещо залепване посредством силиконова пръчка.

Материали и инструмент за коледната ваза

Когато материалите са подредени пред очите ми, идва ред на въображението да свърши работата си. После на ход са ръцете – оразмеряват, режат, лепят и … Имаме резултат!

Готовата бурканена коледна ваза

Поставих във вазичиката изкуствен коледен букет, купуен преди няколко години за друга идея, чието реализиране отпадна. И така, работната ми маса се сдоби с коледна украса.

Времето за създаване е време за успокояване на хаоса в мислите и за очистване от дребните кахъри. Обичам тези моменти! Време за наслада! Да бъде! 🙂

Поздравително творчество

Преди време излях тъгата си по изчезналите картички с душа . От тогава, даже и преди това, започнах опитите си да разчупвам овехтелите пожелания, почти загубили стойност и чуваемост. И така поставих началото на моето поздравително творчество. Достатъчно време преди празника, не само по Коледа, провокирам мислите си с характерни (или не чак толкова) думички и изрази. Понякога се получават стихчета, друг път интересни послания. Сремя се да бъдат персонализирани, насочени към съответния човек, но може и да е нещо, което вълнува всички мои близки или общ копнеж, преживяване. Няма да крия, че не е лесно, но съм убедена и че не е нужен някакъв особен талант. Просто имай търпение, отдаденост, любов и мисъл за човека към когото се обръщаш по повод този празник. Писала съм и кратки писъмца, в които споделях какво е значението на този човек в живота ми, как се чувствам, когато е до мен, когато общуваме. За да се получи добре и да съм сигурна, че няма да драскам и късам картички, създавам празничното послание първо в тетрадка, правя си чернова и когато съм напълно удовлетворена от сътвореното, го преписвам на картичката. Най-добре е да е саморъчно написано, но признавам, че понякога предпочитам да го набера и разпечатам. Изрязвам листчето и го заляпям в картичката, но въпреки това задължително изписвам на ръка името си, датата, изпращам прегръдки, припомням любовта си … 🙂

Как реагират близките ми, когато получат това, ли? Дааа, някой от тях ми споделят, че съм ги развълнувала, че е най-милата или смислена картичка, която са получавали. Други просто благодарят за картичката, начин да съобщят, че са я получили, което е важно за мен, а от трети не получавам никаква обратна връзка. Мисля, че не е задължително да се реагира по някакъв начин и аз нямам очаквания към никого. Това е изключително личен избор. За мен е особено важен, полезен и някак лековит процеса на писането. Когато в мислите ми, човекът застане пред мен и видя голямата картина на неговото присъствие в живота ми, изричам думи, които на живо не биха ми хрумнали и едва ли бих имала повод да ги кажа.

Знам, че си мислиш колко много време отнема това поздравително творчество, пък как имаме купища неща за вършене, особено по празниците. Но имаме и десетки празни дейности, които бихме могли да заменим с тази и то заради себе си. Да, защото докато пиша на другия и мисля за него, разбирам нови неща за себе си, преосмислям аспекти от живота си. Ако медитацията ти е труднопостижима, ето това е нейна форма, в която изключваш ума си от хаотичните мисли и ги насочваш в една красива, спокойна и позитивна посока.

И сега ще разкажа как тази година се самороди моето коледно послание. През ноември си вършех рутинни неща вкъщи и мислех, че отново е време за поздравително творчество. Мисълта ми се понесе към Коледа – ден като всеки ден, но не съвсем … и после беше нужно само да оставя всичко започнато и да записвам. От опит знам, че изпуснатите мисли никога не могат да потекат два пъти по един и същи начин. „Коледа е“ вече пътува към близки и приятели. Публикувах го и тук, защото е подходящо за всички. Много се надявам хората, които ще го прочетат да вникнат по-дълбоко в него, и то да им помогне да бъдат по-добри към себе си, за да ни има в живота и живот след нас да има!

Наслаждавай се на предпразничните дни, защото те са повече от празничните!

Лавандулови ангелчета

Преди няколко години посетихме лавандулов фестивал и в една от фермите си набрах китка от ароматното растение. Изсуших го, събрах семената и вече имах идея в какво да ги вложа – коледни лавандулови ангелчета. Докато идеята отлежаваше в мислите ми и си чакаше времето за реализиране, успях да намеря малки дървени лъжички за главите и да купя органза за рокличките. Но време не успявах да отделя. Така пропуснах няколко празника. Но по-добре късно, отколкото никога, нали? Отлагането понякога може да е за добро.

Преди седмица извадих всички материали и пособия, и ангелчетата започнаха да оживяват. Вълнуващо е!

В процес на работа

Вярвам, че точно тази Коледа, моите лавандулови ангелчета отиват в най-подходящите си домове. Надявам се да са добри посланици и да предадат на своите притежатели хармонията, смирението и любовта, които вложих в тях, докато ги изработвах.

Коледно лавандулово ангелче

Гръбчето на ангелчето, където се виждат лавандуловите семена

За моя голяма радост, успях да комплектовам цели 10 ангелчета. Четири от тях вече са подарени, скоро и тези шест ще бъдат в новите си домове.

Вълнувам се много! Правила съм и други орнаменти за празника – коледни сърца, декорирани канелени пръчки, коледни чорапчета, елхички. И в тях съм влагала свои послания и чувства, но неочаквано за мен, чувствам ангелчетата някак особено. Умиление, усмивка и спокойствие. Така мога да опиша усещането. Приятно е!

Бъдете вдъхновени и с много любов заредени!

Надявам се посланията на лавандуловите ангелчета да достигнат и до теб, макар и от снимки.

До после!